О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 535
София, 16.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 790/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е” А. срещу въззивно решение № 751 от 28.04.2009 г. по гр.д. № 3064/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 118 от 11.06.2008 г. по гр.д. № 1363/2007 г. на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявения от “И” А. срещу касатора иск с правно основание чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД за сумата 6 879 лв., представляваща направени от ищеца разходи за отремонтирани на собствените му съоръжения, дефектирали в резултат на многократното спиране и пускане с високо напрежение на доставяна от ответника ел.енергия, както и некачествена такава.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване визира хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В изложението си, депозирано съобразно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че съществен процесуален въпрос е този за приложението на ЗЕ, според чл.39, чл.43 и сл. от който дейностите са строго индивидуализирани и за всяка една законодателят е създал конкретни и специфични лицензионни права, задължения и отговорности. В съответствие с този закон той имал качеството на краен снабдител на ел.енергия, а не на оператор на електроразпределителните мрежи, който именно е този, отговарящ за непрекъснатост на снабдяването и качеството на подаваната ел.енергия, като в разглежданият случай качеството на оператор притежавало ТД “Е” АД. Счита, че по въпроса за правилното определяне на материалноправно легитимирания субект по разгледания от въззивния съд спор е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата “И” А. не е изразил становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
ВКС, ТК, състав на Второ отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не е налице соченото от касатора основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С отхвърлителното си решение първоинстанционният съд приел, че непрекъснатост на електроснабдяването и поддържане на качеството на подаваната електроенергия е част от предмета на дейност на “Е” А. , т.е касаторът не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск за вреди, настъпили от неизпълнение на договорни правоотношения.
С обжалваното решение въззивният съд уважил предявения иск по съображения, че задължението по договора за доставка на електроенергия е поето именно от ответника и поради неточното изпълнение на задълженията му по него са налице предпоставките за ангажиране на договорната му отговорност за претърпените от ищеца вреди.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Формулираният от касатора правен въпрос кое търговско дружество според Закона за енергетиката е материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск не е значим за изхода на делото. Видно от мотивите към обжалваното решение, този въпрос не е преценяван от въззивната инстанция, доколкото решаващите й изводи са обусловени от констатираните от нея договорни отношения между страните за доставка на електроенергия и от установеното по делото неизпълнение на задължението за непрекъснатото й подаване и със съответстващо по закон качество, а не от въпроса кое според ЗЕ е търговското дружество, в чийто предмет на дейност се включва посоченото задължение. Предмет на спора е договорната отговорност на касатора за претърпените от потребителя на електроенергия вреди, предпоставките за ангажиране на която правилно въззивния съд е приел че са налице. От своя страна по веригата на договорните връзки последният може да търси обезщетение за собствените си вреди от дружеството – оператор на електроразпределителната мрежа, отговарящо според Закона за енергетиката за непрекъснатото подаване на ел.енергията и за нейното качество.
Изложеното позволява да се приеме, че не е установена основната предпоставка за наличието на основание за допускане на касационно обжалване, което не позволява извършването на преценка за съществуването и на заявеният допълнителен критерий за това по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 751 от 28.04.2009 г. по гр.д. № 3064/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „П“ О. ч. а. О срещу решение № 197/12.04.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т. д. № 302/2008 г., с което е оставено в сила отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на настоящия касатор срещу М. на транспорта.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Ответникът по жалбата – М. на т. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СГС е сезиран с предявени, обективно съединени искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от „П“ О. срещу М. на т. за обявяване за окончателни, сключените между страните предварителни договори от 3.02.1995 г. за покупко-продажба на ателиета в гр. С., жк „И“, местността „Д“, подробно конкретизирани.
СГС е отхвърлил исковете, а САС е оставил в сила решението му. Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, тъй като не е доказана „материалноправната легитимация на ответника като собственик на процесните ателиета към момента, както и на договарянето на всички съществени елементи на покупко-продажбата на процесните ателиета /договорената цена като цена на правото на собственост, а не на правото на строеж/“.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът формулира два въпроса по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно:
1.становяването на материалноправната легитимация на ответника – отчуждител по процесните предварителни договори – недоказана според САС.
2. Преценката на въззивния съд, че освен недоказаната материалноправна легитимация на отчуждителя, пречка за уважаване на иска било и обстоятелството, че с процесните договори не били договорени всички съществени елементи на покупко-продажбата на процесните имоти.
И двата въпроса касаят конкретни доказателства и конкретна преценка за същите, които са различни за всеки случай и обуславят различни фактически изводи, респ. и следващите от тях правни такива. Всички доводи на касатора във връзка с преценката на САС във връзка с така формулираните два въпроса са относими към неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не могат да бъдат обсъждани на този етап в това производство. Тъй като не е налице въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а по същество несъгласие с крайния резултат като фактически и правни изводи от преценката на доказателства, извършена от САС, няма основание да се приеме и наличие на допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Правилно е решението, тъй като по веригата на договорите касаторът може да търси отговорност от “Е”.