О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
[населено място], 12.07.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д.№415/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на [фирма], срещу определение № 1584/14.12.2010 г. по т. д. №784/2010г. на Пловдивския апелативен съд, относно размера на присъдените разноските в полза на банката, с молба да бъде отменено като незаконосъобразно и бъдат присъдени разноски в размер на 11 553 лв. Според частния жалбоподател при определяне на размера на адвокатското възнаграждение трябва да бъде приложена разпоредбата на чл.7, ал.3 от Наредба №1, алтернативното искане е да бъде съобразен параграф 2 от ДР на Наредба №1 за определяне на минималните адвокатски възнаграждения, в който случай размерът на обезщетение се определи на 1200 лв.
Ответникът Националната агенция по приходите /НАП/ – С. счита частната жалба за неоснователна, като излага доводи, че в случая предмет на въззивната жалба е датата на неплатежоспособност на длъжника, поради което материалния интерес не може да бъде взет за база при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и като процесуално допустима ще следва да бъде разгледана по същество.
Пловдивският апелативен съд, по въззивна жалба на НАП, с решение от 18.10.2010г. е потвърдил решението на Старозагорския окръжен съд относно началната дата на неплатежоспособност на ЕТ Теологос Кангелидис и е присъдил в полза на [фирма] разноски в размер на 11 553 лв. С обжалваното определение апелативният съд е изменил решението си в частта за разноските / адвокатското възнаграждение/ по молба на НАП и ги е намалил на 400 лв. Приел, че спорът по делото е бил неоценяем /обжалване на датата на неплатежоспособност/ , не може да се използва методиката по чл.7, ал.2 от Наредба №1 и е присъдил предвиденото минимално възнаграждение от 400 лв.
Отговорността по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако е постановен съдебен акт в нейна полза, като се дължат реално направените разноски. Изходът от въззивното обжалване определя правния интерес на банката да претендира направените за тази инстанция разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от банката своевременно – с отговора на въззивната жалба на 24.06.2010г. В духа на разпоредбата на закона е изводът на въззивния съд, че не може да бъде приложена методиката по чл.7, ал.2 от Наредба №1 за определяне на размера на минималното адвокатско възнаграждение, която се отнася до защита по искове с определен материален интерес, какъвто не е случая с въззивното обжалване. Предмет на обжалване е началната дата на неплатежоспособността на търговеца, затова правилно съдът е определил за база минималното възнаграждение от 400 лв. / чл.7, ал.3 от Наредбата/. Неоснователно е искането за присъждане на възнаграждението от 11 533 лв. и по съображения, че не е спазен срокът по чл.80 ГПК за представяне на списък на разноските и документите, които ги установяват – най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, в случая 24.09.2010г. Списъкът за разноски, договора за определяне на адвокатското възнаграждение и платежното нареждане за превеждане на сумата от 11533лв. са представени след последното съдебно заседание с писмената защита, постъпила в съда с вх. № 5466/1.10.2010г.
В заключение въззивното определение ще следва да бъде потвърдено като правилно.
С оглед на изложеното ВКС, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1584 от 14.12.2010г. постановено по т.дело № 784 /2010г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: