3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 536
С., 15.04. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 7684/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. П. чрез пълномощник адв. Р. Р. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 24.06.2013 г. по гр. дело № 12589/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-46-28 от 01.06.2012 г. по гр. дело № 28795/2010 г. на Софийски районен съд, 46 състав, в обжалваната му част, с която е признато за установено по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. П. П. дължи на [фирма] сумата 2937,89 лв. част от главницата (уважена за 5030,92 лв.), представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.04.2004г. – 30.04.2009г. в топлофициран имот находящ се [населено място],[жк], блок 141, вход 2, ап. 8 и сумата 1180,22 лв. част от лихва за забава (уважена за 1516,84 лв.) за периода 01.06.2004г. – 04.02.2010г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – следва ли възражението за изтекла погасителна давност да бъде направено в срока по чл. 131 ГПК – срока за отговор, или това може да стане и по-късно в производството пред първата инстанция, а като защитно средство и във въззивната инстанция и правилно ли е решението на въззивния съд, ако той не е изразил решаваща дейност, а проверяваща такава. Жалбоподателят се позовава и представя съдебна практика – решения на инстанционни съдилища без доказателства да се влезли в сила и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, чрез които поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма] не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 422 ГПК и чл. 86 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос – следва ли възражението за изтекла погасителна давност да бъде направено в срока по чл. 131 ГПК – срока за отговор или това може да стане и по-късно в производството пред първата инстанция, а като защитно средство и във въззивната инстанция, обуславя решаващите изводи на съда за уважаване на исковете в обжалваната му част, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която по общо правило възраженията на ответника срещу предявения иск се преклудират с изтичане на срока за отговора по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивната инстанция. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция само, ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила (нарушаване правото и на участие в първоинстанционното производство) не е могла да ги заяви пред първата инстанция. В тази част постановките на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000г. от 04.01.2001 г. по гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС не са актуални при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г.
С обжалваното решение съдът е установил, че исковата молба ведно с приложенията са били връчени на ответника на 27.09.2010 г., който на 26.10.2010 г. е подал отговор по чл. 131 ГПК. В отговора ответникът не е направил възражение за погасяване на вземането с изтичането на тригодишна погасителна давност, което е направено година след изтичането на срока в съдебно заседание на 27.10.2011 г. като съдът е посочил, че правопогасяващо възражение за давност ответникът не е направил и с възражението си в заповедното производство. При тези обстоятелства, съдът е изложил съображения идентични с приетото в посоченото тълкувателно решение, приложил е правилото за преклудиране на възражението направено след едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, с което е обосновал правилността на решението в обжалваната му част.
Въпросът дали е правилно решение на въззивния съд, ако той не е изразил решаваща дейност, а проверяваща такава с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със съдебна практика на ВКС, според която въззивният съд следи служебно само за валидността на първоинстанционното решение и за неговата допустимост в обжалваната му част. Той не проверява служебно правилността му, освен когато следи служебно за интересите на някоя от страните (напр. при поставяне или отмяна на запрещение) или за интереса на ненавършили пълнолетие деца (при лишаване от родителски права, по брачни искове, разрешаване на разногласия между родителите и др.).
С обжалваното решение съдът се е произнесъл в рамките на въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, сведени до възражението му за изтекла в негова полза погасителна давност, което с обжалваното решение не е било уважено като преклудирано по чл. 133 ГПК. По тези оплаквания съдът е развил подробни съображения, извършил е самостоятелна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, направил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора и след като е констатирал наличието на пълно съвпадение с тези на първата инстанция е отразил крайния си извод в диспозитива на решението, като е потвърдил решението на първата инстанция.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.06.2013 г. по гр. дело № 12589/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ