5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 536
С., 17.06. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2340/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] представлявано от Д. В. Ж. чрез пълномощник адв. К. И. Пернишка адвокатска колегия против въззивно решение № 8788 от 21.12.2015г. по в. гр. дело № 9349/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 18.05.2015г. по гр. дело № 28415/2013г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 49 ЗЗД [фирма] [населено място] в качеството му на съдружник в Д. „Хидро груп” [населено място] е осъдено да заплати на А. Б. Ц. сумата 6875,40лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – стойност на ремонтно-възстановителни работи на 37 метра ограда , намираща се в собствения му имот УПИ ІІІ с пл. № 234, кв. 11 по кадастралния план на [населено място], общ. Б. с площ 480 кв. при посочени съседи.
Със същото решение, на основание чл. 49 ЗЗД е осъдено и дружество [фирма] [населено място] в качеството на съдружник в Д. „Хидро груп” [населено място] за сумата 4583,60 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, което като необжалвано е влязло в сила.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят [фирма] поставя правните въпроси – дължи ли се обезщетение в хипотезата на чл. 49 ЗЗД за вреди настъпили върху незаконен строеж, извършен в отклонение на строителните изисквания и/или осъществен без изискуемите се документи за узаконяването му; представлява ли поведението на лицето извършило незаконно строителство неоснователно действие по смисъла на закона и дължи ли то отстраняване на последиците от собствените си неправомерни действия; следва ли съдът съобразно служебното начало и принципа за установяване на истината да установява съпричиняване при наличие на вреда върху незаконен строеж; възниква ли при незаконно строителство – недвижима вещ самостоятелен обект на собственост, или същият обект, макар и фактически изграден, няма законен статут на самостоятелно обособена част. Въпросите са поставени като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В останалата част изложението съдържа твърдения, че по делото не е установено наличието на причинна връзка, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, че исковата молба била нередовна – липсвало яснота относно обстоятелствата, на които се основава искът, че ищецът не се легитимирал като собственик на оградата, че не бил доказал твърдените правопораждащи факти; изложени са съображения и относно техническите характеристики на съборената и новоизградена ограда, без да има изведени конкретни правни въпроси.
Ответникът А. Б. Ц. чрез пълномощник адв. М. С. Софийска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Изложени са съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски по представен договор за правна защита.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 49 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси не обуславят решаващите правни изводи на съда за основателността на иска в уважения размер и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В процеса на делото жалбоподателят е поддържал, че съборената ограда разположена в парцела, собственост на ищеца, била незаконно строителство. По тези доводи са били поставени въпроси на изслушаната съдебно – техническата експертиза, която е установила, че височината на оградата не надвишава максимално допустимите метри към улицата, но оградата не отговаряла на изискванията за височина на плътната част към улицата, която трябвало да бъде до 0.6м, вместо изградената плътна част към улицата с височина 2.20м., както и че строителството е извършено въз основа на разрешение за строеж от 20.08.2008г., но без налични документи по глава 8 и 9 от ЗУТ.
От правна страна съдът е приел възражението за неоснователно. Изложил е съображения, че законността на оградата няма отношение към правото на ищеца да търси и получи обезвреда на противоправно причинените му имуществени вреди. От друга страна е приел, че липсва причинна връзка между установеното отклонение във височината на плътната част на оградата с настъпилата вреда – не е установено параметрите на изградената ограда като плътност и тегло да са станали причина за срутването й.
Причините довели до срутването на оградата в имота на ищеца са изяснени. Съдът е приел, че настъпилите имуществени вреди са следствие на извършени СМР в близост до имота на ищеца от работници на ответните дружества, съдружници в Д. „Хидро груп” – изпълнител по сключен договор с възложител [община] по проект за изграждане и укрепване на дерето в [населено място]. При изпълнение на възложената им работа, работници на ответните дружества са предприели изкопните работи, и въпреки че са знаели, че изкопа е в близост до оградата на ищеца и се извършва в период на годината, през който валежите и лошите климатични условия са обичайни, не са взети нужните мерки за обезопасяване на района, вседствие на което е настъпила вреда на чуждото имущество – оградата е стояла във въздуха повече от 30 дни и в периода 14 – 15 февруари 2013г. 37 метра от оградата се срутила.
От правна страна съдът е приел, че е изпълнен фактическия състав на чл. 49 ЗЗД – вредите са причинени от служители на ответните дружество, при и по повод изпълнението на възложената им работа, предприета при неспазване на технологичните изисквания за обезопасяването на извършените изкопни работи, което ангажира отговорността на ответниците за репариране на вредите настъпили в имуществената сфера на ищеца. Съдът е посочил, че отговорността е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция.
Даден е отговор и на възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице – ищецът бил натрупал голямо количество земна маса в двора, както и за наличието на форсмажорно събитие – обилни валежи да са причинили срутването на оградата. Прието е, че и двете възражения са останали недоказани – по първото, поради липса на категорични доказателства земната маса да е била натрупана до оградата на имота (свидетелите не са влизали в имота на ищеца и впечатленията им са от външната стана на плътната ограда), както и доказателства оградата да е променила предназначението си, като изпълнявала функция на подпорна стена на изкопаната земна маса; по второто – поради липса на доказателства през процесния период да са паднали такива количества валежи, които да са довели до срутването на оградата в резултат на случайно събитие или непреодолима сила, като съдът изрично е посочил, че когато вредоносният резултат е бил предотвъртим, при вземане на необходимите мерки които е било възможно да се изпълнят, отговорността не отпада. В този смисъл въпросът – дали съдът, съобразно служебното начало и принципа за установяване на истината, следва да установява съпричиняване при наличие на вреда върху незаконен строеж, се явява формален. По конкретното дело съдът се е произнесъл по възражението на страната за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия. Следва да се посочи, че фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на съдебен контрол в производство по чл. 288 ГПК. Касационната инстанция проверява само правните разрешения на въззивния съд, при приетите от него факти. Доколкото от фактическа страна съдът е приел, че параметрите на изградената ограда като плътност и тегло не са станали причина за срутването й, а от правна страна е приел, че липсва причинна връзка между изпълнението на оградата в отклонение на техническите изисквания и нейното срутване, поставените правни въпроси, засягащи основно статута на оградата като незаконно строителство, не са основание за допускане на касационно обжалване. Ако едно строителство е незаконно, страната се санкционира по административен ред, което няма отношение към отговорността за причинените вреди от непозволено увреждане.
Предвид изложеното правните въпроси, относими към незаконния характер на построената ограда, нямат отношение към решаващите правни изводи на съда за основателността на иска по чл. 49 ЗЗД в уважения размер и не са основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 880 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8788 от 21.12.2015г. по в. гр. дело № 9349/2015г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на А. Б. Ц. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 880 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ