2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
гр. София, 02.08.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1463/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД със седалище в [населено място] срещу определение № 1173 от 04.04.2019 г. по т. д. № 2429/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател молба за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение № 2849 от 05.12.2018 г. в частта за разноските.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено и да бъде уважена молбата по чл.248 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че отказът на въззивния съд да му присъди направените в заповедното и в исковото производство разноски в пълен размер е незаконосъобразен, тъй като не е съобразена причината за частично отхвърляне на иска по чл.422, ал.1 ГПК – погасяване на установяваното с иска вземане чрез плащане в хода на делото.
Ответникът по частната жалба „Интеркапитал Пропърти Дивелопмънт” АДСИЦ със седалище в [населено място] оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 30.05.2019 г. и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
С определение № 1173 от 04.04.2019 г. по т. д. № 2429/2018 г. състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение от 19.12.2018 г. в частта за разноските. В мотивите към определението съдебният състав е изложил съображения, че разноските на молителя – ищец подлежат на определяне съобразно правилото на чл.78, ал.1 ГПК, което е приложено при постановяване на решението и с оглед на него на молителя са присъдени разноски за заповедното производство по чл.410 ГПК и за исковото производство по чл.422 ГПК в зависимост от уважената част от иска.
Определението, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК, е неправилно.
Отговорността на страните за разноски в исковия процес е обусловена от изхода на спора и се разпределя по правилата на чл.78 ГПК. Ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от иска – чл.78, ал.1 ГПК, а при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото правото на разноски принадлежи на ответника – чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК. В полза на ответника е признато право на разноски и за случаите, когато с поведението си той не е дал повод за завеждане на делото и признае иска – чл.78, ал.2 ГПК. По аргумент за обратното от чл.78, ал.2 ГПК, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради негови действия в хода на делото (например плащане на претендираната парична сума) искът бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено, разноските следва да се присъдят на ищеца. Посоченото разрешение е застъпено в Тълкувателно решение № 119/01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г. на ОСГК на ВС, в мотивите към което е прието, че в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен по причина, че след завеждането му ответникът доброволно е възстановил защитаваното с иска право или е изпълнил задължението си.
В конкретния случай производството пред първоинстанционния съд е инициирано с предявен по реда на чл.422 ГПК от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД против „Интеркапитал Пропърти Дивелопмънт” АДСИЦ установителен иск за съществуване на парично вземане в размер на 62 875.46 лв., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 1727/2016 г. на Софийски районен съд. Искът е предявен след подадено от длъжника немотивирано възражение по чл.414 ГПК, с което вземането по заповедта за изпълнение е оспорено изцяло. С отговора на исковата молба ответникът е въвел твърдения и е представил доказателства за погасяване на част от вземането чрез плащане на сумата 57 000 лв., извършено с три платежни нареждания след издаване на заповедта за изпълнение. По делото няма доказателства, че ищецът е уведомен за плащанията преди предявяване на иска по чл.422 ГПК, поради което следва да се приеме, че с подаване на възражението по чл.414 ГПК за него е възникнал правен интерес да установи вземането си по съдебен ред в пълния размер по заповедта.
С решение от 21.07.2017 г. по гр. д. № 7255/2016 г. състав на Софийски градски съд е признал вземането по заповедта за изпълнение за съществуващо до размер на сумата 3 639.64 лв. и е отхвърлил иска по чл.422, ал.1 ГПК за разликата до 62 875.46 лв. по съображения, че за 57 000 лв. вземането е погасено чрез извършените от ответника плащания, а за 2 236.19 лв. – начислени лихви, вземането не е доказано на предявеното основание. Произнасяйки се по отговорността за разноски, съдебният състав е приел, че разноските следва да бъдат разпредели по правилата на чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК и е присъдил на ищеца разноски за заповедното и за исковото производство в размер съответно на 147.65 лв. и 267.65 лв. При изчисляване на разноските за исковото производство съставът на Софийски градски съд е намалил претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение до размер на сумата 2 416.26 лв. по възражение на ответника, основано на чл.78, ал.5 ГПК.
В срока по чл.248, ал.1 ГПК ищецът е сезирал съда с искане за изменение на решението в частта за разноските и за присъждане на всички направени от него разноски в заповедното и в исковото производство. Искането е мотивирано със съображения, че отхвърлянето на иска е резултат от извършено след издаване на заповедта за изпълнение плащане, поради което ответникът дължи разноски в пълен размер. Наведени са и доводи за отсъствие на предпоставките по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение. По повод на молбата е постановено определение от 28.11.2017 г., с което искането по чл.248, ал.1 ГПК е оставено без уважение.
Сезиран от ищеца с въззивна жалба срещу частта от първоинстанционното решение, с която искът по чл.422, ал.1 ГПК е отхвърлен за сумата 57 000 лв., и с частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК, Софийски апелативен съд е постановил решение № 1482/21.07.2017 г. С посоченото решение въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение в обжалваната част и е уважил иска по чл.422, ал.1 ГПК за още 9 235.52 лв., респ. е потвърдил определението на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК. В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивният съд е присъдил на ищеца – жалбоподател допълнителни разноски за заповедното производство, за първоинстанционното и за въззивното производство, съразмерно на уважената с въззивното решение част от иска, в размер общо на 1 799.16 лв. Оплакванията на ищеца за неправилност на обжалваното с частната жалба определение по чл.248 ГПК са счетени за неоснователни с аргумент, че адвокатското възнаграждение е прекомерно и е подлежало на намаляване, а разпределението на отговорността за разноски е съобразено с правилата на чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК.
След постановяване на решението ищецът е сезирал въззивния съд с искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските, настоявайки отново, че доколкото отхвърлянето на иска е последица от извършеното след издаване на заповедта за изпълнение плащане, ответникът следва да му заплати всички направени в заповедното и в исковото производство разноски. С обжалваното в настоящото производство определение въззивният съд е оставил искането без уважение с мотив, че за разноските важат правилата на чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК, които са спазени при постановяване на решението и на ищеца са присъдени разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Изводът на въззивния съд, че на ищеца – частен жалбоподател се дължат разноски, изчислени според правилото на чл.78, ал.1 ГПК, т. е. съразмерно на уважената част от иска, е незаконосъобразен. С решенията на инстанциите по същество искът по чл.422, ал.1 ГПК е уважен частично за сумата 12 875.16 лв., а за разликата до отразения в заповедта за изпълнение размер от 62 875.46 лв. е отхвърлен по две причини – поради погасяване на вземането чрез плащане до размер на сумата 60 639.64 лв. и поради недоказаност на вземането за остатъка от 2 236.19 лв. Плащането, обусловило частичното отхвърляне на иска, е извършено от ответника след издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и след подаване на възражението по чл.414 ГПК. Подавайки възражение по чл.414 ГПК, ответникът е станал повод за завеждане на делото по чл.422, ал.1 ГПК и тъй като не е уведомил ищеца за направените след издаване на заповедта плащания, предпоставили впоследствие частично отхвърляне на иска, по аргумент за обратното от чл.78, ал.2 ГПК той дължи на ищеца разноски за заповедното и за исковото производство съразмерно на приетата за доказана част от вземането – 60 639.64 лв. След като частичното отхвърляне на иска за разликата до 60 639.64 лв. е резултат от действия на ответника, осъществените в хода на процеса (чл.422, ал.1 ГПК), на ищеца се дължат разноски, съразмерно на посочената сума, а именно : За заповедното производство – 2 633.41 лв.; за производството пред първата инстанция (при отчитане на редуцирания на основание чл.78, ал.5 ГПК размер на адвокатското възнаграждение) – 4 459.35 лв.; за въззивното производство (при съобразяване на посочения в жалбата материален интерес) – 3 655 лв., или общо 10 747.75 лв. С решенията на първоинстанционния и на въззивния съд на ищеца са присъдени разноски в размер общо на 2 214.46 лв., т. е. с 8 533.29 лв. по-малко от дължимите, поради което са налице предпоставките на чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение и за допълнително присъждане на разноски в размер на посочената сума.
Като е отказал да измени решението си и да присъди на ищеца разноски и за частта от иска, отхвърлена поради погасяване на спорното вземане чрез плащане в хода на делото, Софийски апелативен съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което решението по в. гр. д. № 2429/2018 г. на Софийски апелативен съд да бъде изменено в частта за разноските с осъждане на „Интеркапитал Пропърти Дивелопмънт” АДСИЦ да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД допълнителни разноски в размер на 8 533.29 лв., дължими заедно с присъдените с решението разноски в размер на 1 799.16 лв. и с разноските, присъдени с решението по т. д. № 7255/2016 г. на Софийски градски съд – 415.30 лв.
Разноски за производството по чл.274, ал.2 вр. чл.248 ГПК не се дължат и не следва да се присъждат на частния жалбоподател.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1173 от 04.04.2019 г. по т. д. № 2429/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – [населено място], за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение № 2849 от 05.12.2018 г. в частта за разноските, и вместо него постановява :
ИЗМЕНЯ решение № 2849 от 05.12.2018 г. по в. т. д. № 2429/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските като ОСЪЖДА „Интеркапитал Пропърти Дивелопмънт” АДСИЦ с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК[ЕИК] – [населено място],[жк], ул. Генерал В. В.” № 3, сумата 8 533.29 лв. (осем хиляди петстотин тридесет и три лв. и двадесет и девет ст.) – разноски по делото, наред с присъдените с решението разноски в размер на 1 799.16 лв. и с разноските в размер на 415.30 лв., присъдени с решение № 1422 от 21.07.2017 г. по т. д. № 7255/2016 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :