О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
София, 02.08.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 07.05.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното
от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 265 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „БУЛАРКО” АД(н), гр. София против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 856 от 11.04.2018 г., по т.д.№ 1080/2018 г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд № 1401 от 12. 07.2017 г., по т.д.№ 8343/2015 г. за отхвърляне на предявените от настоящия касатор, като ищец, срещу „БУЛБИЛД БГ”ЕООД, [населено място] обективно евентуално съединени искове: по чл.29 ЗТР за установяване нищожност и недопустимост на вписване № 20151207141815 по партидата на ответното търговско дружество в Търговския регистър на новонастъпили за търговеца обстоятелства, изразяващи се в заличаване на „БУЛАРКО” АД(н) като съдружник, отразяване на съдружника „БУЛКАР БГ”ООД за едноличен собственик на капитала и обявяване на нов учредителен акт на същото и по чл.74 ТЗ за отмяна решенията на проведеното на 27. 11. 2015 г. ОС на „БУЛБИЛД БГ”ЕООД по т.т.1, 2, 3, 4,5 и 7 от дневния ред, като в тежест на ищеца са възложени деловодните разноски за двете инстанции в общ размер от 6 600 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила.
Основно касаторът възразява срещу обосноваността и процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че членственото му правоотношение с ответното ТД е надлежно прекратено по силата на закона – чл.517, ал.3 ГПК. Счита, че доколкото липсва отправено до него съобщение за налагането на запора, съобразно изискването на чл.428, ал.4 ГПК, то фактическият състав на чл.517, ал.3 ГПК е незавършен, поради което и изявлението на взискателя не е породило целените и разпоредени от закона правни последици.
Излагайки подробни писмени доводи жалбоподателят изразява несъгласие и с извода на въззивния съд, че изявлението за прекратяване членственото му правоотношение по реда на чл. 517, ал.3 ГПК е редовно към релевантния за спора момент, тъй като действията на адвоката, подписал същото от името на взискателя, макар осъществени без надлежно учредена представителна власт за тях, са санирани, което изключва основателността на твърдяния в исковата молба порок.
В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1 , т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: 1.”Може ли да бъдат последващо потвърдени действия, изразяващи се в отправяне на изявление от взискателя от лице без представителна власт, за прекратяване на членствено правоотношение на длъжника в търговско дружество, ако това прекратяване е вече вписано в Търговския регистър и ако такова потвърждаване се направи последващо пред съдебния изпълнител, потвърждава ли се по този начин редовността на вписването?”; 2.”Представляват ли уведомленията до дружеството по чл.517, ал.1, изр.посл. ГПК и до длъжника по чл.428, ал.4 ГПК елементи от фактическия състав на налагането на запор върху дружествен дял и ако представляват и не са направени от Агенцията по вписванията и съдебния изпълнител налице ли е незавършен фактически състав на налагането на запора?” и „Представляват ли уведомленията до дружеството по чл.517, ал.1, изр. посл. ГПК и до длъжника по чл.428, ал.4 ГПК необходими предпоставки за отправянето на изявлението за прекратяване на членството на длъжника?”;3.”В производството по изпълнение на дружествен дял от търговско дружество има ли изявлението на кредитора за прекратяване на участието на длъжника в дружеството самостоятелно значение и последици, освен тези, свързани с извършването на ликвидация според общия разум на закона по см. на чл.5, изр.1 ГПК?”; 4.”Има ли изявлението на взискателя действие спрямо всички или само спрямо длъжника и дружеството, до което е отправено и в какво се изразява това действие?”; 5. „Подлежат ли на вписване в Търговския регистър други обстоятелства, свързани с изпълнение върху дружествен дял, освен изрично посочените в чл.517 ГПК –налагането( вдигането) на запора от съдебния изпълнител, и решението на съда по иска за обявяване в ликвидация?”; 6. „Компетентна ли е Агенцията по вписванията да подлага на преценка и да се произнася по редовността на изявлението на взискателя за прекратяване на членството на длъжника в търговско дружество, в което е насочено изпълнение върху дружествен дял и по другите предпоставки за предявяване на иск за обявяване на дружеството в ликвидация?”; 7.”Може ли ОС на търговско дружество, респ. едноличен собственик на капитала да вземе решение за заличаване на съдружник от Търговския регистър, въз основа на отправено изявление от кредитор на съдружника за прекратяване на членството му?”; 8.”Може ли да бъде вписано в Търговския регистър заличаване на съдружник в търговско дружество въз основа на взето решение за заличаване от ОС на съдружниците, респ. от едноличния собственик на капитала?”
Въведеното по отношение на всички формулирани въпроси селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е обосновано с липса на съдебна практика и отсъствие на изложени от СГС и САС мотиви по същите – обстоятелство, сочещо на произволно невъзприемане доводите на жалбоподателя във вр. със същите.
Извън предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, искането за достъп до касация е обосновано и с твърдение за очевидна неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Съображенията са, че въззивният съд е отказал спиране на производството по делото, въпреки, че по висящото към момента т.д.№ 5357 /2015 г. на СГС, с предмет предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК от кредитора, отправил волеизявление за прекратяване членството на настоящия жалбоподател, от последния е оспорено съществуването на заявеното вземане, респ. качеството на взискателя в процесното изпълнително производство на кредитор на ищеца. Съществуването на вземане, респ. качеството „ кредитор” на взискателя, отправил изявлението за прекратяване членственото правоотношение, е от значение за правилната преценка относно осъществяването на подлежащите на вписване обстоятелства, представяне на изискуемите се документи и в частност, установяване факта на прекратяване членството – дали е настъпило в резултат на връчено редовно изявление по чл.517, ал.3 ГПК. Обстоятелството, че след постановяване на обжалвания въззивен съдебен акт е постановено решение за отхвърляне на предявения установителен иск, т.е. установено е несъществуване на процесното вземане, според изложеното от касатора, сочи на различни взаимно противоречащи се решения на съдилищата, което очевидно е в нарушение на принципа на справедливост.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, а.1 ГПК възразява по искането за допускане на касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. При условията на евентуалност изразява несъгласие и с въведените касационни основания в приложени по делото писмени бележки.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на факултативен касационен контрол и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд е приел, че атакуваното с установителния иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ вписване е валидно извършено от компетентен орган, отнася се до обстоятелство, подлежащо на вписване, което е и надлежно осъществено в правния мир. Изложени са съображения, че нормата на чл.517, ал.3 ГПК урежда специално извънредно основание за прекратяване на членствено правоотношение на ограничено отговорен съдружник, което е независимо и извън волята както на съдружника, така и на търговското дружество. Според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт разглежданото основание предполага налагане запор върху дружествения дял на съдружника в дружество, структурно обособено в ООД и изявление на взискателя на ограничено отговорния съдружник за прекратяване участието на същия в дружеството, като с осъществяване на предпоставките на чл.517, ал.3 ГПК разпоредените от закона техни последици се пораждат автоматично. Затова и в сочената хипотеза нито съдружникът, нито дружеството могат да предприемат някакви действия, с които да попречат на прекратяване на членството, нито е необходимо да извършват някакви действия, за да го валидират.
Поради това и евентуално взетото последващо решение на ОС на дружеството за заличаване на съдружника има единствено констативен характер и касае само вътрешните отношения в дружеството.
Следователно дори и без решение на ОС на съдружниците в посочения смисъл, когато членството на съдружник в дружество с ограничена отговорност е прекратено при спазване изискванията на чл.517, ал.3 ГПК, това обстоятелство, като задължително подлежащо на вписване, съгласно чл.119, ал.2, във вр. с чл.115 ТЗ, следва да бъде заявено от легитимирано лице пред Агенция по вписванията и да бъде вписано.
Въз основа на възприетото разрешение и позовавайки се на безспорно установените в хода на делото факти: че срещу ищцовото търговско дружество – съдружник в ”БУЛБИЛД БГ”ЕООД, е било образувано изп.д.№ 20157900400366 при ЧСИ Р.М., с рег.№ 790 на КЧСИ, че на 07.04.2015 г. дружеството -ищец е получило покана за доброволно изпълнение на задължението в общ размер от 2 900 6944.07 лв., а по силата на запорно съобщение от ЧСИ на 23.09.2015 г. в Агенцията по вписванията е вписан запор върху неговия дружествен дял в ”БУЛБИЛД БГ”ЕООД и на 14.10.2015 г. ЧСИ Р.М. е връчил на последното изявлението на „БУЛАКТИВ” ЕООД, като взискател, за прекратяване участието на „БУЛАРКО” АД поради това, че е негов длъжник по горепосоченото изпълнително дело, въззивният съд е счел, че в случая елементите от фактическия състав на чл.517, ал.3 ГПК са надлежно осъществени към релевантния за спора момент. Затова и според решаващия състав на въззивната инстанция, при подаденото от адвокат с изрично пълномощно по см. на чл.15 ЗТРРЮЛНЦ заявление за вписване № 20151201175529, адресирано до Агенцията по вписванията, същата е била длъжна да се произнесе по искането и възприемайки го за редовно да извърши съответната регистрация, по отношение на която решението от проведеното на 27. 11.2015 г. ОС на съдружниците на ”БУЛБИЛД БГ”ЕООД за заличаване на ищеца като съдружник, поради връченото изявление по чл.517, ал.3 ГПК е ирелевантно.
С оглед елементите от фактическия състав на чл.517, ал.3 ГПК и извършеното от дружеството-ответник изплащане на ЮЛ- взискател номиналната стойност на дела на ищеца от 1 700 лв. – факт, за който ЧСИ е бил изрично уведомен от последния на 01.12.2015 г., Софийски апелативен съд е приел за ирелевантно възражението на ищеца, настоящ касатор, за нарушаване правилото на чл.428, ал.4 ГПК, поради неуведомяването му за наложения върху дела му, запор. Като неотносим за изхода на делото и действителността на извършеното вписване, предвид правото на взискателя по отношение на солидарните длъжници, е преценен и въведеният от ищцовото дружество довод, че по изпълнителното производство е имало и други длъжници.
Обстоятелството, че от момента на връчване изявлението на взискателя по процесното изпълнително дело членственото правоотношение на „БУЛАРКО”АД(н) е прекратено „ ex lege”, като лишено от правно значение за твърдяните в исковата молба пороци на оспорваното вписване е отхвърлен и въведеният довод за съществуваща връзка по § 1, ал.2 от ДР на ТЗ между дружеството – ответник, кредитора и останалия съдружник.
Приетата неоснователност на евентуалния конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ Софийски апелативен съд е аргументирал с липсата на посочени от ищеца конкретни нарушения на закона и устройствения акт на ответника както във вр. с процедурата по свикване и провеждане на процесното ОС на съдружниците от 27.11.2015 г., така и относно твърдяната материална незаконосъобразност на взетите решения.
Посочено е, че доколкото последните са в кръга на компетентност на ОС на съдружниците и са последица от настъпило по силата на чл.517, ал.3 ГПК преустановяване членството на ищеца, като съдружник, те са в съгласие с нормите на закона, към които употребена формулировка ”заличаване” е ирелевантна.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно действащата процесуална уредба на касационното производство, като факултативно, а не задължително, достъпът до касационен контрол е предпоставено от произнасяне на въззивния съд по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който, включен в предмета на възникналия правен спор, е обусловил решаващите правни изводи на въззивната инстанция и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Материалноправният и/ или процесуалноправен въпрос, според задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС трябва да е от значение за формиране решаващата правна воля на съда, а чрез нея и за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение , за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не отговарят на посочените критерии, поради което не обосновават общата главна предпоставка за достъп до касация. Освен, че част от тях са некоректно поставени, с оглед решаващите мотиви на въззивния съд, в които нито е прието, че отправеното волеизявление по реда на чл.517, ал.3 ГПК е от лице без представителна власт, нито, че преценката за редовността на изявлението на взискателя за прекратяване членственото правоотношение на длъжника, принадлежи на Агенцията по вписванията, те в същността си са израз на оплакванията, въведени с въззивната жалба за незаконосъобразност на изградените от въззивния съд правни изводи и необоснованост на приетата за установена фактическа обстановка по делото. Когато, обаче, правният въпрос е въведен с оглед становище на страната, както е в разглеждания случай, извън решаващите мотиви на въззивното решение, независимо, че е под формата на въпрос, с него не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на общо главно основание за достъп до касация е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни селективни основания, в която смисъл са и задължителните за съдилищата указанията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК.
Нещо повече, дори и да се приеме, че доуточнени от състава на касационната инстанция така поставените от касатора въпроси, които в същността си се свеждат до предпоставките на чл.517, ал.3 ТЗ, се включват в предмета на конкретния правен спор и като значими за изхода на делото попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, то недоказано е поддържаното по отношение на тях селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните постановки по т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице тогава, когато се касае за приложение на конкретна законова норма, по която липсва съдебна практика, или тази практика, макар и непротиворечива, е неправилна и следва да бъде изоставена, както и когато приложимата разпоредба на закона е неясна, непълна и вътрешно противоречива, поради което се налага корективното й тълкуване, за да бъде осигурено точното и прилагане от съдилищата. Тези изисквания в настоящия случай не са осъществени. Освен, че нормата на чл.517, ал.3 ГПК е ясна и прилагането й не създава затруднения в практиката на съдилищата, то формираната трайно непротиворечива казуална практика на ВКС, част от която изрично цитирана и в обжалвания съдебен акт на Софийски апелативен съд – решение №77 от 06.06.2012 г., по т.д.№ 573/2011 г. на ІІ т.о.1 решение № 101 от 25.06.2012 г., по т.д.№ 877/2012 г. на ІІ т.о., решение № 26 от 09.02.2007 г., по т.д.№ 520/2006 г. на І т.о. и др. , изключва въобще приложението на визирания критерий за селекция.
Тази съдебна практика, съобразена изцяло в обжалвания съдебен акт и безусловно споделяща се от настоящия съдебен състав е в смисъл, че в закона е предписана поредността на действията на съдебния изпълнител по връчване изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника по чл.517, ал.3 ГПК. Тези действия са последващи- след налагането на запор върху дружествения дял на съдружника- длъжник по реда на чл.517, ал.1 ГПК, като запорът се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията и вписването му по предвидения в чл.517, ал.1, изр.2 ред.
Той има действие от вписването му, а прекратяване участието на съдружника- длъжник в дружеството настъпва със самото връчване от съдебния изпълнител на изявлението на взискателя на същото.
Разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК урежда самостоятелно право на кредитора – взискател да прекрати членството на ограничено отговорния съдружник, като необходима предпоставка за събиране на вземането си от равностойността на дела му, определена по реда на чл.125, ал.3 ТЗ. Самостоятелно основание за прекратяване на членствено правоотношение, основанието по чл.517, ал.3 ГПК, е извън посочените в ТЗ и настъпва „ex lege”- от момента на връчване изявлението на взискателя. Поради това нито съдружникът, нито дружеството могат да предприемат някакви действия, с които да попречат на прекратяване на членството или да го валидират а проверката, която длъжностното лице от Агенцията по вписванията извършва е единствено относно наличието или липсата на посочените специални предпоставки и тяхното формално осъществяване в правния мир.
Цитираната казуална практика на ВКС, обуславя и недоказаност на твърдението на жалбоподателя за липса на съдебна практика, с който довод е аргументирано селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касация. Що се касае до невъзприетите от решаващия състав на Софийски апелативен съд доводи на жалбоподателя, въведени като допълнителен аргумент за поддържания критерий за селекция, то подобно съображение – лишено от основание в процесуалния закон, се явява ирелевантно за наличието или отсъствието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на селективното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Квалифицирана форма на неправилност „очевидната неправилност” по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като основание за селекция и достъп до касационно обжалване, се обуславя от съществуване на такова видимо тежко нарушение на закона, което може да бъде констатирано без необходимост от извършване на присъщия за същинския касационен контрол анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, какъвто не е разглежданият случай, вкл. с оглед изложените аргументи. Според формираната практика на ВКС по приложението на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК очевидно неправилен ще бъде само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на формалната логика. Във всички останали случаи неправилността на обжалваното въззивно решение, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и на съдопроизводствените правила, или от нарушаване правилата на формалната логика при разрешаване на конкретния правен спор, не обосновава наличие за „очевидна неправилност” по см. на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК и допускането на касационно обжалване ще е обусловено от формалните предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК.
Следователно, доколкото в случая отказът на въззивния съд да спре производството по делото до решаване на правния спор чл.422 ГПК е мотивиран с липсата на преюдициалност между делата (при предмет на спора по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ и по чл.74ТЗ, а не по чл.517, ал.3 ГПК), каквато чл.229, ал.1, т.4 ГПК изисква, то правилността на тази преценка, с оглед осъществявания от ВКС инстанционен контрол, се нуждае от извършване съпоставка и анализ на отделните правни аргументи, което изключва да е налице очевидна неправилност, съобразно разяснените по- горе критерии.
Отделен в тази вр. е въпросът, че за действителността на оспорваното вписване, според съществуващата законодателна уредба, е от значение формалното осъществяване на елементите от фактическия състав на основанието, обусловило конкретното подлежащо на вписване обстоятелство към датата на извършването му, а не в по- късен момент, вкл. момента на постановяване на съдебния акт по иск, основан на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски в срока по чл.287, ал.1 ГПК, поради което при този изход на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното превило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на касационната инстанция не присъжда такива.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 856 от 11.04.2018 г., по т.д.№ 1080/2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: