О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
София, 23.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1565 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по две касационни жалби: с вх. № 2348/08.02.2018 г. на „Лизинг Финанс“ ЕАД /с предходно фирмено наименование „Пиреос лизинг България“ АД/ чрез адв. Авг. В. и с вх. № 2577/12.02.2018 г. на Л. Петрова С. чрез адв. Л. С. срещу решение № 2667/20.12.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, първи граждански състав по гр.д. № 1258/2017 г., с което е отменено уважително решение на Окръжен съд Монтана /ОСМ/ и е постановено друго, отхвърлящо иск на „Лизинг Финанс“ ЕАД в качеството на процесуален субституент на Л. С. по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД срещу „С.Г.Груп“ ООД за заплащане на сумата от 29955 лв. със законна лихва от 01.09.2012 г. в полза на Л. С., като неоснователен. Присъдени са разноски.
Касаторът „Лизинг Финанс“ ЕАД поддържа оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: „І.1/ Длъжен ли е съдът, при доказана неистинност на документ да го изключи от доказателствата по делото съгласно чл. 194, ал. 2 ГПК, или съдът следва и може да изследва и преценява поетите от страните задължения и обема на осъщественото изпълнение по тях, произтичащи от договор, обективиран в такъв неистински документ, когато е установено, в резултат на проведено производство по чл. 193, ал. 2 ГПК, че договорът не е подписан от лицето, посочено за автор на материализираното в него волеизявление, поради което този договор се явява нищожен, като сключен при липса на съгласие?; ІІ.1/ Когато е установено, че подписът, положен от името на едната страна по договора, не е изпълнен от същата, следва ли да се приеме, че процесният договор е нищожен /несключен и платеното по него без правно основание подлежи на връщане?; ІІ.2/ Еднакви ли са правните последици, произтичащи за страните по договора, сключен без представителна власт и от договора, който представлява неистински документ (неавтентичен), установен за такъв в резултат на пълно доказване в производството по чл. 193, ал. 2 ГПК?; ІІ.3/ Възможно ли е извънсъдебната спогодба по чл. 365 ЗЗД да се сключи между страни, между които не са съществували никакви предхождащи спогодбата правоотношения и при положение, че нито една от страните по спогодбата не е правоприемник на страна, с която другата страна по спогодбата се намирала в правоотношения?; ІІ.4/ Валиден ли е договорът, едната страна по който се е легитимирала като кредитор без в действителност да е имала право да получи изпълнение по задължението, предмет на договора, без да е поела ангажимент да придобие това право/вземане и без да го е придобила по време на действието на договора, освен ако договорът не е за продажба на недвижим имот?” Касаторът сочи допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, както и чл.280 ал.2 ГПК, цитира съдебна практика на ВКС /решения по чл.290 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба на „Лизинг Финанс“ ЕАД – „С.Г.Груп“ ООД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Касаторът Л. Петрова С. поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Формулира следните правни въпроси в изложението си към касационнат жалба по чл.284 ал.3 т.1 ГПК при цитирана съдебна практика по чл.290 ГПК на ВКС: „1/ Налице ли е договорно неизпълнение, в случаите, в които е сключено споразумение, без правно основание или въз основа на неосъществено правно основание?; 2/ Поражда ли правни последици договор, страна по който е лице, което се представя за цесионер, който не е придобил това качество на годно правно основание?; 3/ Кога е налице изначална липса на правно основание за сключване на договор?; 4/ Изначалната липса на правно основание изключва ли претенцията за неизпълнение, която се поражда при договорната отговорност?; 5/ В случай на констатирана и отстранена от въззивния съд, в хода на въззивното производство нередовност на исковата молба, със своя акт въззивният съд следва ли да обезсили или да отмени по същество първоинстанционния акт и налага ли връщане за ново разглеждане неправилно постановен, в изложения смисъл, акт?”
Ответникът по касационната жалба на Л. Петрова С. – „С.Г.Груп“ ООД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадена са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на законния срок, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
Предмет на спора са претенции на „Лизинг Финанс“ ЕАД /с предходно фирмено наименование „Пиреос лизинг България“ АД/, предявени пред ОСМ против „С.Г.Груп“ ООД за връщане на парична сума, получена при начална липса на основание по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД в полза на Л. С., титуляр на материалното право и длъжник на ищеца, чиито права той упражнява в качеството на процесуален субституент. Това му качество е обосновано с твърдение за възлагане по чл.510 ГПК за събиране вземане, пораждащо правен интерес да упражни правата на своя длъжник срещу ответника, на когото С. престирала процесната сума при липса на основание – нищожност на сключения между нея и ответника договор, като претендираната нищожност е на две основания – липса на съгласие и липса на основание. ОСМ е уважил предявения иск. Безспорно установено е, че между ищеца и С. са сключени два договора за лизинг, неизпълнени от С., с оглед на което ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, образувано е изпълнително дело и по реда на чл.510 ГПК с постановление от 14.01.2014 г. на ЧСИ му е възложено вземане в размер на 29955 лв. за събиране като взискател. За да отмени решението на ОСМ, САС е приел, че предявеният иск е такъв при наличие на правен интерес за ищеца да го предяви в качеството си на процесуален субституент, който да упражни права на своя длъжник Л. С. в случай на нейно бездействие, като предяви иска от свое име, но за нейна сметка. Представени са доказателства пред първата инстанция, че ответното дружество „С.Г.Груп“ ООД, легитимирайки се като цесионер по договор за цесия с ищеца „Лизинг Финанс“ ЕАД сключил на 29.08.2011 г. договор с Л. С. и трето за спора лице Л. В., с който са постигнали съгласие двете физически лица за заплатят на „С.Г.Груп“ ООД общо сумата 276900 лв., което да послужи за погасяване на техен дълг по сключени лизингови договори срещу което „С.Г.Груп“ ООД да прехвърли собственост върху два автомобила и извърши други фактически действия. Не е спорно, че на 01.09.2011 г. Л. С. е превела на „С.Г.Груп“ ООД сума в размер на 29955 лв. САС е приел, че не е установено наличие на сключен договор за цесия между дружеството-ищец и ответното дружество, не е представен писмен такъв, нито други доказателства за сключването на такъв договор, макар ответникът да е сключил договор с Л. С. и Л. В. на 29.08.2011 г., легитимирайки се като цесионер. Според САС договорът от 29.08.2011 г. не е предварителен договор за цесия, както се е поддържало, тъй като не съдържа уговорки във връзка със сключването и съдържанието на бъдещ окончателен договор за цесия. Според САС с оглед съдържанието на този договор, той има характер на спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, сключена между вписаните по нея страни – ответникът „С.Г.Груп“ ООД и физическите лица. Според САС не са налице релевираните пороци за нищожност на този договор: не е налице липса на основание, доколкото С. и В. са се задължили да платят определена парична сума за погасяване на техни дългове по лизингови договори срещу задължение на „С.Г.Груп“ ООД да прехвърли собственост върху автомобили и да извърши фактически действия /т.2 и т.5 от договора/. Изложени са съображения за липса на основание да се приеме нищожност по чл.26 ал.2 ЗЗД. Обстоятелството, че ответникът не се легитимира като цесионер, както е вписано в този договор, че не се установява да има такъв договор за цесия, не прави споразумението нищожно, поради липса на основание, а би могъл да е основание за възникване право при последващо неизпълнение на насрещните задължения срещу полученото плащане да се иска връщане на това плащане на отпаднало основание. Но такива основания не са изтъкнати в исковата молба. Второто основание за нищожност на договора е свързано с липса на съгласие, тъй като положеният подпис в договора от 29.08.2011 г. не изхожда от представител на ответното дружество Султанка Ц., което се е установило от графологична експертиза, който факт послужил на първоинстанционният съд да приеме нищожност на договора, поради липса на съгласие. Според САС този извод е в противоречие с указанията в ТР № 5/2016 г. на ОСГТК на ВКС, според което договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт е в състояние на висяща недействителност и на недействителността при липса на потвърждаване може да се позове само лицето, от името на което е сключен договора или негови правоприемници. В случая ищецът по делото е трето лице и не е легитимиран да се позове на недействителност на договора по чл.42 ал.2 ЗЗД, по тази причина, според САС, е безпредметно да се обсъжда твърдяно процесуално нарушение на съда, изразяващо се в отказ да приеме декларация за потвърждаване на договора. САС е приел, че извършеното плащане от Л. С. е на основание сключен договор, който обвързва валидно страните, без да страда от пороци, водещи до нищожност. Отново е посочено, че липсата на договор за цесия на вписаната като цесионер страна може да породи други правоотношения между страните, които са извън предмета на настоящия спор. По тези съображения САС е отменил уважителното решение на ОСМ и е постановил друго, с което искът на „Лизинг Финанс“ ЕАД в качеството на процесуален субституент на Л. С. по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД срещу „С.Г.Груп“ ООД за заплащане на сумата от 29955 лв. със законна лихва от 01.09.2012 г. в полза на Л. С. е отхвърлен.
Материалноправният или процесуален въпрос, въведен в изложението по чл.284 ал.3 ГПК трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда /т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. С оглед указанията в цитираното ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС намира, че поставените от касаторите въпроси не могат да предпоставят допускане на касационен контрол.
По касационната жалба на „Лизинг Финанс“ ЕАД /с предходно фирмено наименование „Пиреос лизинг България“ АД/:
В противовес на съдържащото се във въпросите твърдение, въззивната инстанция е приела, че процесната сума е дължима и изплатена в изпълнение на действително сключен на 29.08.2011 г. договор между страните – „С.Г.Груп” ООД от една страна и от друга Л. С. и Л. В., който представлява споразумение, приравнено на спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, поради наличието на поети насрещни права и задължения. САС е изложил подробни съображения и във връзка с липсата на представен договор за цесия между „Лизинг Финанс“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, което не се отразява на сключения договор с физическите лица Л. С. и Л. В., но тези съображения не попадат във формулираните въпроси на този касатор. Въпросите в изложението са условно и принципно поставени, без оглед на изложените от САС съображения за установеното от фактическа страна и направените правни изводи въз основа на установената фактическа обстановка. А правилността на фактическите и правните изводи на въззивния съд, оспорени от касатора, не може да бъде предмет на разглеждане в селективната фаза на касационното производство, нито да обусловят допускането на решението на САС до касация. Няма данни и за недопустимост на постановеното решение, доколкото САС се е позовал в рамките на търсената защита, очертана с исковата молба и уточнението й.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл.280 ал.2 предл. последно ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон/. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК. Само позоваването за очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 предл. последно ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване – в случая въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
По касационната жалба на Л. С.:
Поставените от този касатор правни въпроси не осъществяват общия критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Те също са принципно и теоретично поставени, както и на другия касатор, без оглед на установеното и приетото от фактическа и правна страна от САС при изложени подробни съображения за това. Въпросите са и неточно поставени, съобразно изложените от САС съображения. Така въпросът под № 2 не е коментиран от САС в този му вид. Както се посочи по-горе САС е приел, че обстоятелството, че ответникът не се легитимира като цесионер, както е вписано в този договор и няма договор за цесия, не прави споразумението нищожно, поради липса на основание, а би могло да е основание за възникване право при последващо неизпълнение на насрещните задължения срещу полученото плащане да се иска връщане на това плащане на отпаднало основание, но такива основания не са изтъкнати в исковата молба.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че и двете касационни жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях на решението на САС.
При този изход на спора, съдът не присъжда разноски на никоя от страните.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2667/20.12.2017 г. на Софийски апелативен съд, първи граждански състав по гр.д. № 1258/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.