О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№536
София,24.09. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 459 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от Ж. И. Д., приподписана от адв. Г от АК – В. , срещу определение № 146/10.04.2009 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 135/2009 г.
С него е потвърдено определение на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по делото.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът Български спортен тотализатор – ЦД, София чрез Б. – РД, В. , представлявано от адв. А, е възразил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Ж. Д. излага съображения за неправилност на обжалваното определение.
Представя приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намира приложение хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на които се основава касатора и частната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане.
Предявен е иск за прогласяване нищожността на договор, с който ответникът Б. закупил един имот.
В обжалваното решение е прието, че решението не би се отразило върху правната сфера на ищцата Д, защото атакуваната сделка касае имот, за който със сила на присъдено нещо между страните правото на собственост на Д. е отречено.
Правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК няма формирани, но настоящият състав приема, че касаторът се обосновава със следните: може ли трето на сделката лице да иска да се обяви нейната нищожност, налице ли е правен интерес от това, когато това трето лице претендира собствени права върху вещта, обект на сделката и достатъчно ли е твърдението по исковата молба за претендираното от ищеца право, за да се определи, че има правен интерес от съдебния спор.
Първият от поставените въпроси не е разглеждан от въззивния съд и не е послужил като основание на извода, че липсва правен интерес от предявения иск.
Другите въпроси са от значение за постановения резултат, но даденото в Р-419-2006-ІVб ГО и Р-984-2006-ІV ГО не се различава от това по атакувания съдебен акт.
Ж. Д. обуславя интереса от предявения иск с твърдението в исковата молба, че е собственик на имота, с който е осъществена атакуваната сделка. Именно, като е изходил от това, съдът е посочил, че така претендираното вещно право е вече отречено с влязло в сила решение в отношенията й със същия ответнкик. Тогава, щом не е собственик, решението по чл. 26 ЗЗД не би могло да се отрази върху нейната правна сфера.
Ищцата се домогва да преодолее забраната по чл. 224 ГПК/отм./.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 146/10.04.2009 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 135/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: