7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
гр. София, 25.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1045 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. А. Б. срещу решение № 470 от 27.05.2010г. по гр. дело № 3184/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в частта, с която е отменено решение № 80 от 30.08.2007г. по гр. дело № 20061200100080/2007г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. П. К. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на неустойка по предварителен договор от 01.07.2002г. за покупко-продажба на имот за периода от 02.01.2005г. до 30.12.2005г. за разликата над 17 160 лв. до сумата 22 083 лв., и вместо това ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на Т. П. К. от [населено място] на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД допълнителна неустойка за забавено изпълнение в размер 5 483 лв., уговорена в чл. 7 от предварителен договор за строителство и покупко-продажба, сключен на 01.07.2002г.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът в писмено изложение поддържа становище за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като сочи, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ В противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по дело № 1/2000г. на ВКС, ОСГК въззивният съд не е изложил мотиви относно: възражението по чл. 81, ал. 1 ЗЗД на [фирма] за освобождаване от отговорност поради липса на вина на дружеството за неизпълнението на договорно задължение; намаляването на неустойката с 1/3; определянето на левовия размер на валутно договорената неустойка по курса на БНБ към датата на последния ден от процесния период, вместо по курса на БНБ за всеки ден от процесния период – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;
2/ В противоречие на съдебната практика въззивната инстанция е уважила иска без да е налице виновно поведение на длъжника /решение № 1190/06.01.1994г. по гр. д. № 514/1993г., ВС, V г. о., решение № 994/13.03.2006г. по т. д. № 199/2005г., ВКС, ІІ т. о. и др./ чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК;
3/ Въпросите „Приложима ли е хипотезата на чл. 126 ЗЗД при липса на вина за един или повече от длъжниците и това освобождава ли ги изцяло или отчасти от отговорност” и „При направено възражение за намаляване на неустойката от двамата солидарни длъжници, допустимо ли е същата да се намали само по отношение на единия длъжник” са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;
4/ Въпросът „Налице ли е нищожност на клауза за неустойка при липса на договорен краен срок за плащане, прекомерност на договорения размер на същата, както и многократно надвишаване на претърпените от кредитора вреди” е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като установената практика за действителността на клаузите за неустойка касае единствено търговските сделки, какъвто не е настоящият договор – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че по този въпрос е налице и противоречива съдебна практика, като се позовава на решение № 4/25.02.2009г. по т. дело № 395/2008г., ВКС, І т. о. и решение № 218/27.03.2007г. по т. дело № 750/2006г. на ВКС, І т. о. – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Т. П. К. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между [фирма] и [фирма] като продавачи и Т. П. К. като купувач на 01.07.2002г. е сключен предварителен договор, с който продавачите са се задължили да построят и продадат на купувача определен недвижим имот – магазин, срещу продажна цена в размер 30 000 щ. д. Купувачът е платил цялата цена на вещта на 15.11.2004г., а продавачите не са изпълнили задължението си да прехвърлят с нотариален акт собствеността на процесния магазин и да предадат владението му на продавача до 01.02.2005г., поради което предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е уважен, като с решение от 30.12.2005г. по гр. дело № 20051200100180 на Окръжен съд Благоевград предварителният договор за продажба е обявен за окончателен и владението на магазина е предадено на ищеца от ответника [фирма] с протокол от 09.11.2006г.
По делото е установено, че страните са уговорили в чл. 7 от предварителния договор клауза за неустойка, съгласно която при забавено изпълнение на договорните задължения с повече от 30 дни, продавачите дължат неустойка в размер 0,2% върху размера на внесената до момента сума от купувача за всеки просрочен ден от срока на забавата. Решаващият съдебен състав е разгледал възражението за нищожност на посочената клауза за неустойка поради противоречие /накърняване/ на добрите нрави и е приел, че липсата на краен предел като срок, до който да се начислява неустойка, не накърнява добрите нрави и не е основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради което е направил извод за неоснователност на възражението.
Относно възражението за намаляване размера на дължимата неустойка поради нейната прекомерност въззивният съд е изложил съображения, че намаляването на неустойката трябва да се извършва с оглед съотношението между действителния размер на дължимата неустойка и претърпените от неизпълнението вреди, но не трябва да се свежда до размера на вредите, предвид нейния обезпечителен и обезщетителен характер съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и наказателната й функция.
Решаващият съдебен състав е изчислил размера на неустойката за периода на забава /01.02.2005г. – 30.12.2005г./ съгласно чл. 7 от предварителния договор – общо 19 980 щ. д. с левова равностойност 33 124,84 лв., приел е, че претърпените от ищеца вреди от забавеното изпълнение от страна на продавачите са в размер на неполучения от ищеца наем за същата вещ за периода на забавата – общо 5 758,50 лв., и неполучените от ищеца лихви за периода 01.02.2005г. – 30.12.2005г. върху платената от него цена 30 000 щ. д., изчислени като законни лихви върху просрочени валутни задължения – общо 6 276,71 лв., или общият размер на вредите е 12 035,21 лв., и след като е констатирал, че размерът на неустойката само за 11 месеца е равен на 2/3 от покупната цена на целия магазин и че ответникът [фирма] е имал готовност да изпълни договорните си задължения, е направил извод за прекомерност на неустойката и на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД я е намалил с 1/3 от действителния й размер. Въззивният съд е приел, че искът следва да се уважи за сумата 22 083 лв., поради което е отменил частично първоинстанционното решение и е осъдил ответника [фирма] да заплати допълнителна неустойка за забава още 5 483 лв.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи.
Въпросът за задължението на въззивния съд да изложи мотиви по релевираните от ответника възражения и доводи не е решен в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по дело № 1/2000г. на ВКС, ОСГК.
По възражението по чл. 81, ал. 1 ЗЗД на [фирма] за освобождаването му от отговорност поради липса на вина на дружеството за неизпълнението на договорно задължение въззивният съд не дължи произнасяне при повторното разглеждане на делото след частична отмяна на първото въззивно решение и връщането му за ново разглеждане от САС, тъй като въпросът, че ответникът [фирма] е неизправна страна по предварителния договор е решен при касационното обжалване и ВКС е върнал делото само за произнасяне по възражението на ответника [фирма] за прекомерност на неустойката с оглед претърпените от кредитора вреди. Поради това е неоснователен и доводът, че в противоречие на съдебната практика въззивната инстанция е уважила иска без да е налице виновно поведение на длъжника.
При намаляване на неустойката с 1/3 от дължимия размер въззивната инстанция съобразно задължителната съдебна практика е изложила подробни мотиви, като е съпоставила размера на неустойката и действителния размер на претърпените вреди, отчитайки основните функции на този правен институт – обезпечителна, обезщетителна и наказателна.
Оплакването за липса на мотиви при определянето на левовия размер на валутно договорената неустойка по курса на БНБ към датата на последния ден от процесния период, вместо по курса на БНБ за всеки ден от процесния период, по своята същност представлява оплакване за неправилност на решението поради нарушение на закона, което е от значение за правилността на обжалваното решение във фазата след допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, но не и за преценката на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпросът „Приложима ли е хипотезата на чл. 126 ЗЗД при липса на вина за един или повече от длъжниците и това освобождава ли ги изцяло или отчасти от отговорност” към настоящия момент е ирелевантен, тъй като вината на двамата ответници е установена, като по отношение на ответника В. А. Б. като [фирма] решение № 187/06.10.2008г. по гр. дело № 413/2008г. на САС е влязло в сила като необжалвано, а по отношение на ответника [фирма] делото е върнато от ВКС за ново разглеждане във въззивния съд само за определяне размера на неустойката с оглед възражението му за прекомерност.
При влязло в сила решение, с което единият от солидарните длъжници е осъден да заплати дължимата неустойка без намаление поради прекомерност, и висящо производство по отношение на другия длъжник
Въпросът „При направено възражение за намаляване на неустойката от двамата солидарни длъжници, допустимо ли е същата да се намали само по отношение на единия длъжник” също е ирелевантен поради силата на пресъдено нещо на решение № 187/06.10.2008г. по гр. дело № 413/2008г. на САС по отношение на ответника В. А. Б. като [фирма]. Този въпрос би бил от значение, ако производството е висящо по отношение на двамата длъжници. От друга страна, касаторът няма правен интерес да поставя този въпрос с оглед влязлото в сила решение спрямо втория ответник, тъй като при извод, че двамата длъжници следва да отговарят солидарно за размера на неустойката без намалението, би се влошило положението на касатора, което е недопустимо.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Налице ли е нищожност на клауза за неустойка при липса на договорен краен срок за плащане, прекомерност на договорения размер на същата, както и многократно надвишаване на претърпените от кредитора вреди”. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, какъвто не е настоящият случай. По посочения от касатора материалноправен въпрос е формирана трайноустановена съдебна практика, съгласно която клаузата за неустойка, уговорена без краен срок, до който може да се начислява, не е нищожна. Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави, но същата следва да се преценява към момента на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с настъпилите от неизпълнението вреди. Посочената съдебна практика не се налага да бъде изменяна и същата е съобразена от въззивната инстанция при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Поради изложените съображения е неоснователен и доводът на касатора за наличие на противоречива съдебна практика по горепосочения материалноправен въпрос, тъй като същата е преодоляна с Тълкувателно решение № 1/2009г. от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСТК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за настоящото производство и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 470 от 27.05.2010г. по гр. дело № 3184/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.