3
гр. д. № 19/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 536
София, 29.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 25 юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 19/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Регионална дирекция по горите [населено място] е подала касационна жалба срещу решение от 04.10.2011 г. по гр. д. № 346/2011 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено частично първоинстанционното по гр. д. № 368/2007г. на РС Петрич и е постановено решение по съществото на спора, с което е признато по отношение на ОС „Земеделие”, [населено място] правото на наследниците на П. К. З. (имената на ищците не са посочени) да възстановят собствеността си върху земи от горския фонд , а именно: пасбище от 150 дка в м. „Яково”, нива от 3 дка в м. „Р.”, друга нива от 3 дка в м. „Р.”, нива от 1 дк в същата местност и нива от 5 дка в м. „Л.”, всички индивидуализирани и с граници на основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. касационният довод е за неправилно прилагане на закона – чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Относно предпоставката за допускане на касационна проверка в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по съществения за изхода на спора въпрос дали изпълнителен лист, издаден на 08.04.1933 г., въз основа на решение по гр. д. № 385/34 г. по описа на П. мирови съд, с който физическо лице е осъдено да ревандикира на наследодателката на ищците земеделски имот, както и протокол съставен по ч. гр. д. № 87/1934 г. на П. мирови съд, с което наследодателката е призната за собственик на първите четири имота на основание наследяване и давностно владение, са доказателство за притежаване на вещни права върху имотите, предмет на иска, по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Решаването на въпроса е от значение за точното прилагане на закона, поради което обуславя предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка.
Ответникът по касация общинска служба по земеделие намира жалбата за основателна. Ответниците – ищци по иска, не са взели становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
За да установят, че праводателката им П. К. З. е била собственик на имотите, предмет на иска по чл. 13, ал. 2 ЗСПЗЗ, ищците са представили протокол от 19.10.1934 г., съставен по ч. гр. д. № 87/1934 г. на П. мирови съд, в който е постановено определение, с което наследодателката е призната за собственик на основание наследяване и давностно владение на пет имота, между които пасбище от 150 дка в м. Яково, две ниви с площ от по 3 дка и една нива с площ от 1 дка, всички в м. „Р.”, индивидуализирани и със съседи, нива от 1 дка в същата. Представили са и изпълнителен лист, издаден на 08.04.1933 г., въз основа на решение по гр. д. № 385/34 г. по описа на П. мирови съд от който се установява, че лицето Н. Г. е бил осъден да: отстъпи на П. Т. собствеността и владението на една нива от пет дка в м. Л., в землището на [населено място], П..” Въззивният съд е намерил, че тези писмени доказателства удостоверяват, че наследодателката на ищците е била собственик на описаните в тях имоти към годината на издаването им. Приел е за доказано и това, че имотите не са били заявени за възстановяване по реда на чл. 13, ал.1 ЗВСГЗГФ и е уважил иска.
Разрешението дадено от съда на въпрос дали представените писмени доказателства представляват документи, годни да установят принадлежност на правото на собственост по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ е в съответствие със закона и формираната практика по прилагането му. Представеният протокол е съставен в производство по издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, което се предхожда от проверка дали молителят е собственик на имота, за който се иска съставяне на нот. акт, чрез разпит на свидетели. Съставеният от съдията, изпълняващ функциите и на нотариус, протокол е официален свидетелстващ документ. Той се ползва с обвързваща доказателствена сила относно фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, че са се осъществили така, както е отразено в него. Представеният изпълнителен лист е косвено доказателство, че с влязло в сила решение е било установено, че ищецът по ревандикационен иск е собственик на недвижимия имот, за предаването на който е издаден.
Не е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение, тъй като касаторът не сочи в противоречие с коя практика на ВКС са разрешени поставените въпроси, които определя като решаващи за изхода на спора.
Не е налице и предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Това основание намира приложение, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или съвкупност от норми, уреждащи правен институт, които са непълни, или неясни, което налага тълкуването им с цел разкриване точния им смисъл или (и) по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава се налага да бъде изоставена, тъй като не съответства на обществените отношения, които урежда и тяхната динамика. По поставените въпроси е формирана съдебна практика с решения на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК, която е последователна и безпротиворечива и в съответствие с която са разрешени формулираните от касатора въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.10.2011 г. по гр. д. № 346/2011 г. на Благоевградски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: