О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
София, 29.09.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2092/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 287 от 22.05.2015 г. по ч. т. д. № 1341/2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от [фирма] частна касационна жалба срещу определение № 704 от 12.11.2014 г. по т. д. № 112/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд за връщане на негова насрещна искова молба.
Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав, че делото е търговско и следователно постановеното по него решение не подлежи на касационен контрол, като счита, че в случая се касае не за търговска, а за обикновена сделка за доставка на лекарства и медицински продукти, сключена след възлагане по реда на Закона за обществените поръчки, както и че между страните не съществуват трайни търговски отношения. Като допълнителен аргумент в тази насока посочва правното основание на предявения иск – чл. 59 ЗЗД, доколкото с него се претендира обезщетение за неоснователно обогатяване с оглед издадени фактури за доставка на лекарства за болнично заведение. Допустимостта на касационния контрол върху постановеното от въззивния съд определение е обоснована и с изричното указание в него за възможността да бъде обжалвано. Според частния жалбоподател, актът на първия тричленен състав е неправилен и поради това, че след като частната касационна жалба е оставена без разглеждане, не е посочено какво се случва с делото, т. е. дали производството по същото се прекратява.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 02.07.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 704 от 12.11.2014 г. по т. д. № 112/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд за връщане на подадената от същото дружество насрещна искова молба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното с нея определение, постановено по търговски спор, не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на иска (9 720 лв.) е до 10 000, т. е. под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер.
Определението е правилно.
Изводът на първия тричленен състав на ВКС за недопустимост на частната касационна жалба е в съответствие с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Търговският характер на делото в случая произтича от предмета на предявения насрещен иск – възстановяване на сумата 9 720 лв., получена по множество фактури за доставка на лекарства и медицински продукти, която доставка, доколкото е извършена между две търговски дружества и е свързана с упражняваното от тях занятие, представлява търговска сделка съгласно разпоредбите на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ТЗ. И тъй като исковата сума се претендира като недължимо платена именно по търговската сделка, делото също следва да се квалифицира като търговско, а не като гражданско, независимо, че правното основание на насрещния иск е чл. 59 ЗЗД. Ето защо, при преценката относно допустимостта на касационния контрол на въззивното определение правилно е съобразен установеният от закона минимален размер на цената на иска за търговските, а не за гражданските дела.
Що се отнася до указанието във въззивния акт за възможността да бъде обжалван пред ВКС, същото не създава за страната права, каквито не са предвидени в закона. Освен това, преценката относно допустимостта на касационния контрол е в изключителната компетентност на самата касационна инстанция, като същата не е обвързана от изразеното от въззивния съд становище в тази насока.
На последно място, неоснователно е и оплакването в частната жалба за неправилност на атакуваното определение поради непосочване в диспозитива му, дали производството по делото се прекратява. Оставянето без разглеждане на частната касационна жалба съдържа имплицитно в себе си и прекратяване на образуваното въз основа на нея производство пред ВКС, тъй като при недопустимост на жалбата такова не може да се развие. Затова, липсата на изричен диспозитив за прекратяване не води до неправилност или непълнота на съдебния акт.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 287 от 22.05.2015 г. по ч. т. д. № 1341/2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: