О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№536
гр. София, 30.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 1834 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №31 от 30.01.2018г. по гр.д. № 510/2017г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 30 от 25.05.2017г. по гр.д.№ 380/2015г. на Брезнишки районен съд в частта му, с която е отхвърлен иска за делба между Н. К. и К. К. на УПИ II-780 в кв. 73 по плана на [населено място], както и в частта, с която е допусната делба на партерния /приземния/ етаж от жилищната сграда в посочения поземлен имот между тези двама съделители при равни квоти.
Касационната жалба е подадена от К. И. К. чрез пълномощника адв. В.. Наведени са оплаквания за нарушение на материалния закон и на практиката по ППВС № 2/1982г. досежно недопускането до делба на поземления имот. По отношение на приземния етаж се поддържа, че същият представлява самостоятелен обект и делбата му следва да се извърши между Н. К. с квота 1/6 ид.ч. и К. К. и съпругата му З. К. с квота 4/6 ид.ч. в условията на съпружеска имуществена общност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1/ ако собственикът на земята се разпореди в полза на друго лице със собствеността върху изградена върху нея постройка, земята превръща ли се в обща част на сградата; 2/ участието в съсобствеността върху дворното място на трето лице, чуждо на етажната собственост, обуславя ли обикновена съсобственост, която може да бъде прекратена чрез делба; 3/ ако решението по допускане на делба бъде обжалвано от един съделител, влиза ли в сила решението за необжалвалите съделители. Спрямо трите въпроса се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът Н. И. К. моли да не бъде допускано касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба във фазата по допускането й. Съделителите К. и Н. К. са братя и наследници на И. К. Т., починал през 1993г.; П. Т. е негова преживяла съпруга и майка на съделителите. Предмет на делбата са: а/ УПИ II-780 в кв. 73 по плана на [населено място], с площ 591 кв.м., на който съответстват поземлен имот с идентификатор 06286.501.1188 и поземлен имот с идентификатор 06286.501.1615 по кадастралната карта и регистри на града; б/ построената в имота сграда с идентификатор 06286.501.1188.1, застроена на 88 кв.м., състояща се от приземен етаж и два жилищни етажа. Искът за делба на двата жилищни етажа е отхвърлен с първоинстанционното решение и не е предмет на въззивното и касационно обжалване.
Установено е че поземленият имот е придобит от родителите на страните през 1968г. по време на брака им и след това те са изградили в него триетажна жилища сграда. През 1975г. са дарили на сина си Н. третия етаж от жилищната сграда, а на сина си К. втория етаж, заедно с припадащите се общи части от сградата. Първият етаж, според архитектурния проект, се състои от сервизни помещения – четири мазета, групирани две по две, с общ вход; етажът е бил преустроен и е ползван за живеене, но не отговаря на изискванията за светла височина за жилище. След смъртта на наследодателя И. К. съпругата му П. е продала на сина си К., по време на брака му със З. К., 4/6 ид.ч. от поземления имот, заедно със сградата.
Въззивният съд е приел, че с оглед извършените дарения в сградата е възникнала етажна собственост – всеки от съделителите притежава по един етаж, а сутеренът, в който са предвидени сервизни помещения, представлява обща част на сградата и е съсобствен при равни квоти.
По отношение на поземления имот съдът е счел, че с прехвърлянето на етажите е прехвърлено и дворното място, макар и това да не е изрично упоменато в нотариалните атове. Поради това, със сключения през 2014г. договор за продажба П. Т. не е прехвърлила права на К. К., защото не е притежавала право на собственост върху дворното място. Тази сделка е лишена от вещно-прехвърлителен ефект. Затова искът за делба основателно е отхвърлен спрямо П. Т. и З. К.. Те не са обжалвали решението на районния съд и за тях то е влязло в сила.
По-нататък съдът е изложил съображения, че делбата на поземления имот не може да се допусне между двамата съделители, тъй като земята има характер на обща част спрямо сградата – етажна собственост. Позовал се е на разрешението в ППВС № 2/1982г., б. “д” и “е”, което независимо от отмяната на З. не е загубило значение по отношение на хипотези като настоящата. Изтъкнал е, че изводът за недопустимост на делбата не би се променил, ако се приеме, че двамата съделители притежават по 1/6 от дворното място по наследство от баща си.
Делбата на сутеренния етаж съдът е допуснал при равни квоти между Н. и К.. Посочил е, че той има характер на обща част по предназначение и се състои от няколко помещения, които могат да бъдат разделени между двамата етажни собственици.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Първият от въпросите: ако собственикът на земята се разпореди в полза на друго лице със собствеността върху изградена върху нея постройка, земята превръща ли се в обща част на сградата, е поставен в контекста на оплакванията срещу извода на съда, че с даренията на жилищните етажи е извършено прехвърляне и на дворното място, без това да е изрично посочено в договорите. Тезата на касатора е, че е възможно да бъдат прехвърлени жилищните етажи от сградата, като прехвърлителят си запази собствеността върху земята. Тя е основана на правилото на чл.63, ал.2 ЗС. Изводът на въззивния съд, че при прехвърляне на обект в етажна собственост се прехвърля имплицитно и съответна част от правото на собственост върху земята, в която се намира сградата, не почива на закона, нито произтича от сключените договори за дарение на жилищните етажи. Няма съмнение, че собственикът на дворно място може да прехвърли собствеността върху постройката или върху отделни самостоятелни обекти в тази постройка, като си запази правото на собственост върху земята. Собствениците на самостоятелни обекти в сграда със създадена етажна собственост, задължително придобиват и съответни идеални части от общите части на сградата, но част от правото на собственост върху земята ще притежават, само ако им е прехвърлено изрично. В този смисъл е посочената от касатора практика – Решение № 81 от 07.07.2011г. по гр.д. № 1159/2010г. на II г.о.
Посоченият неправилен извод на съда досежно начина на възникване на съсобствеността върху дворното място и квотите на съделителите, не обуславя промяна в крайния извод за недопустимост на делбата на земята. Това изрично е отразено и мотивите на съда – посочено е, че дори страните да са съсобственици на терена по наследство, то статутът му като обща част спрямо сградата, притежавана в режим на етажна собственост, не се променя. Именно този извод е решаващ за изхода на спора за делбата на поземления имот. Тук следва да се посочи, че зачитането на договора за продажба на 4/6 ид.ч. в полза на К. К. също не влияе върху допустимостта на делбата – няма значение какви са квотите на съсобственост върху земята и дали делът на някой от съделителите съставлява съпружеска имуществена общност, след като е ясно, че земята е притежание на етажните собственици и поради това има характер на обща част, предназначена да обслужва сградата. В тази насока позоваването на ППВС № 2/1982г. е напълно адекватно.
Въпросът за участието в съсобствеността върху дворното място на трето лице, чуждо на етажната собственост, би имал значение за делбата на поземления имот, само ако действително се касае до трето лице. Такъв е случая в посочената от касатора практика – Решение № 481 от 25.05.2011г. по гр.д. № 979/2009г. на I г.о. Не е такава обаче настоящата хипотеза. Когато един от съсобствениците на терена притежава част от дела си в условията на съпружеска имуществена общност, то не е налице участие в съсобствеността на трето лице, което да обуславя допустимост на делбата на поземления имот.
Третият въпрос относно влизането в сила на решението за делба спрямо необжалвали съделители не е определящ за изхода на спора. Съдът е посочил, че двете съделителки П. Т. и З. К. не са обжалвали отхвърлянето на иска спрямо себе си, което е вярно. Тезата за противоречие с Тълкувателно решение № 3/2016г. на ОСГК досежно другарството между съпрузите е несъстоятелна. Искът за делба на поземления имот се отхвърля поради положението на терена като обслужващ спрямо сградата, а върху допуснатия до делба сутеренен етаж съпругата на касатора не притежава права, тъй като той представлява обща част на сградата и е придобит от съпруга й посредством дарение.
Въз основа на изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №31 от 30.01.2018г. по гр.д. № 510/2017г. на Пернишки окръжен съд в обжалваната от К. И. К. част, с която е отхвърлен иска за делба на УПИ II-780 в кв. 73 по плана на [населено място] и е допусната делба на партерния /приземния/ етаж от жилищната сграда в посочения поземлен имот между К. К. и Н. К. при равни квоти.
ОСЪЖДА К. И. К. от [населено място], [улица] да заплати на Н. И. К., със същия адрес, сумата 600 /шестстотин/лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: