2
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
[населено място],31.07. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 251 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 1389 от 16.01.2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-Г състав по ч.гр.д. № 16512/2011 г., с което е потвърдено определение от 03.06.2011 г. по заповедно д. № 47265/2009 г. на Софийски районен съд, 35 с-в, с което е обезсилена издадената в полза на Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерство на отбраната” [населено място] срещу Национална спортна асоциация на Министерство на отбраната [населено място], понастоящем „Национална асоциация за военен спорт” [населено място], заповед № 725 от 03.11.2009 г. за изпълнение на парично задължение, обезсилен е издадения на 03.11.2009 г. изпълнителен лист по гр.д. № 47265/2009 г. по описа на СРС, 35 състав и производството по делото е прекратено.
Недоволен от определението на СГС е жалбоподателят Министерство на отбраната [населено място], който чрез процесуалния си представител младши-експерт юрист В. Д. го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответникът по частната жалба „Национална асоциация за военен спорт” [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като е формулиран правния въпрос от значение за изхода на делото, а именно: следва ли съдът, издал заповедта за изпълнение, служебно да събира доказателства за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК, както и следва ли да се счита, че не са налице представени доказателства, удостоверяващи предявяването на иска, при положение, че е налице искова молба, депозирана при условията и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК пред същия съдебен състав/съдия/, пред който е образувано заповедното производство. Не е представена задължителна съдебна практика, така както изисква чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е обезсилил издадената в полза на касатора срещу длъжника „Национална асоциация за военен спорт”/Н./ заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за изпълнение на парично задължение, обезсилил е и издадения въз основа на нея изпълнителен лист и е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд – Софийски районен съд е постановил законосъобразно определение. Приел е, че в производството по ч.гр.д. № 47265/2009 г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК в полза на касатора срещу „Н.” и тъй като длъжникът е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК, с разпореждане от 02.03.2011 г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок следва да предяви иск относно вземането си, за което да представи доказателства като ако не стори това в указания срок, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Разпореждането е получено от заявителя/касатор/ на 19.04.2011 г., същият в едномесечния срок не е представил доказателства, че е завел иск за установяване на вземането си, поради което и на основание чл. 415, ал. 2 ГПК, с определение от 03.06.2011 г. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист и е прекратил производството по делото. Като неотносими към релевантните за изхода на делото факти са преценени представените с частната жалба доказателства, установяващи своевременното предявяване на установителния иск по чл. 415, ал. 1 ГПК. Обосновано е становище, че релевантен за обезсилването на заповедта за изпълнение на основание чл. 415, ал. 2 ГПК е пропускът на заявителя да представи доказателствата пред съда, пред който е образувано заповедното производство в рамките на преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, в каквато насока са дадени изрични указания от първоинстанционния съд.
В. определение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице поддържаните от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос, макар и непрецизно формулиран, се свежда до съдържанието, изпълнението и последиците от неизпълнението на установеното в чл. 415, ал. 2 ГПК задължение за заявителя в заповедното производство да представи пред съда, издал заповедта за изпълнение, доказателства относно предявяването на иск за съществуване на вземането в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Посоченият въпрос е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид решаващите изводи на въззивната инстанция за наличие на визираните в чл. 415, ал. 2 ГПК предпоставки за обезсилване на издадената в полза на частния жалбоподател заповед за изпълнение.
Въпреки значимостта на въпроса, по отношение на същия не е осъществена допълнителната предпоставка, специфична за релевираното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото като основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касационен контрол е налице в случаите, когато произнасянето на Върховния касационен съд по значимия за изхода на конкретното дело правен въпрос ще допринесе за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. Разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК, която предвижда задължение за заявителя в заповедното производство да представи пред съда, издал заповедта за изпълнение, доказателства за предявяване на иск за съществуване на вземането, предмет на оспорената с възражение на длъжника заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, е ясна и пълна. По приложението на 415 ГПК е създадена многобройна, непротиворечива и ненуждаеща се от промяна практика на Върховния касационен съд, отразена в множество определения, служебно известни на настоящия състав и достъпни чрез правно-информационната система „А.”, а именно: определение № 124/27.01.2010 г. по ч.т.д. № 20/2010 г. на І т.о. на ВКС, определение № 133/29.01.2010 г. по ч.т.д. № 41/2010 г. на I т. о. на ВКС и др. В посочените определения е възприето разбирането, че представянето на доказателства пред съда, разглеждащ заповедното производство, за предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК установителен иск е задължение на заявителя; Изпълнението на това задължение е абсолютно условие, за да не бъде обезсилена заповедта за изпълнение на основание чл. 415, ал. 2 ГПК; Доказването може да се извърши освен с представяне на изрично заявление, придружено с копие от исковата молба с удостоверена дата на депозирането й в регистратурата на съда, също и с представяне на съдебно удостоверение от съдебния състав, пред който е образувано исковото производство; Срокът за представяне на доказателствата съвпада със срока за предявяване на иска – един месец от датата на уведомяването за постъпилото възражение на длъжника и за възможността да се предяви иск за съществуване на вземането, предмет на оспорената по реда на чл. 414 ГПК заповед за изпълнение; За съда, разглеждащ заповедното производство, не съществува служебно задължение да проверява дали заявителят е предявил иск за съществуване на вземането в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Създадената по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК практика на ВКС не поставя под съмнение изискването за доказване на обстоятелствата относно предявяването на установителния иск по чл. 415, ал. 1 ГПК и спазването на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 2 ГПК от заявителя пред съда, разглеждащ заповедното производство, във всички случаи, без значение дали заповедното производство и исковото производство се развиват пред един и същ или пред различни съдебни състави. Поради съществуващата константна практика на касационната инстанция, съдържаща отговор на значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос, разглеждането на въпроса няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, за да се налага допускане на въззивното определение до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на алтернативно поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като произнасянето на въззивния съд в обжалваното определение не противоречи, а съответства напълно на създадената по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК трайна практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 415 ГПК.
Изложените съображения обосновават извод за отсъствие на сочените основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно определение № 1389 от 16.01.2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-Г състав по ч.гр.д. № 16512/2011 г., по частна касационна жалба с вх. № 15227 от 13.02.2012 г. на Министерство на отбраната на Република България [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :