3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
София, 31.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3049 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2 изр. първо ГПК.
Образувано е по две частни жалби на З. К. К. от [населено място], подадени чрез адв. М. К. и адв. Е. М., срещу определение № 586 от 4 март 2015 г., постановено по гр.д. № 222 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2015 г., с което е върната като просрочена въззивна жалба, подадена срещу решение № 206 от 31 октомври 2014 г., постановено по гр.д. № 60 по описа на районния съд в [населено място] за 2014 г.
С частните жалби се излагат твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като за адрес на връчване е посочен този на процесуалния представител на частната жалбоподателка – адв. М., както и че подадената въззивна жалба играе роля на насрещна въззивна жалба съобразно чл. 263, ал. 2 ГПК. Освен това се поддържа, че дори и постановеният съдебен акт да се връчи на страната, връчването следва да отговаря на установените в чл. 37 и сл. ГПК процедури – връчен е само незаверен препис от решението, без съответното съобщение, както и че самото връчване е нередовно, защото текстът, с който то се установява, не е достатъчен да удостовери редовно връчване, тъй като липсва подпис и име на връчителя и начина на връчване, а и не е ясно дали подписът след изявлението „получих” е на частната жалбоподателка.
Ответникът по частната жалба Д. В. Г. не взема становище по тях.
С обжалваното определение въззивната жалба на частната жалбоподателка се приема за просрочена, тъй като по нейно искане за получаване на незаверен препис на решението, е получен такъв и върху искането е отразен ръкописен тест „Получих! 03.11.2014 г.” и е положен подпис на жалбоподателката. Въззивната жалба е подадена в съответния срок (пощенско клеймо от 27 ноември 2014 г.) след получаването на съобщение за постановения съдебен акт от адвоката на частната жалбоподателка на 14 ноември 2014 г., но срокът за обжалване предвид връчването на решението на жалбоподателката е изтекъл на 17 ноември 2014 г.
Жалбите са неоснователни.
Въззивният съд правилно е приел, че най-ранният безспорно установен момент на узнаване на съдебното решение от частната жалбоподателка е 3 ноември 2014 г. – когато тя лично е получила незаверен препис от решение № 206 от 31 октомври 2014 г., постановено по гр.д. № 60 по описа на районния съд в [населено място] за 2014 г. Следователно двуседмичният срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е започнал да тече от посочената дата на узнаване на съдебното решение, като от този момент жалбоподателката се е запознала с резултата и мотивите на същото, като е била във възможност да обжалва съдебния акт. Тя е сторила това девет дни след изтичане на законоустановения срок, а именно на 27 ноември 2014 г., поради което следва да понесе неблагоприятните последици от процесуалното си бездействие.
Отделно от това, твърденията във втората частна жалба за нередовност на връчването са неоснователни. В съдебното решение, връчено лично на жалбоподателката, е посочено по какъв начин и в какъв срок подлежи на обжалване и отделно съобщение не е било необходимо в случая. Посочените норми на чл. 37 и 44 ГПК уреждат начина на връчване на съобщение на страна за изготвен съдебен акт извън случаите, когато тя лично е получила препис от него. Уредбата включва начина на уведомяване на страната съгласно служебното задължение на съда да администрира делото, за да се придвижва процеса в следващата си фаза. Те обаче не са необходими, когато препис от съдебния акт се получава лично. Да се приеме тезата, изложена в частната жалба, означава да се даде възможност на страните чрез извършвани от тях справки по делата и лично получаване на изготвените съдебни актове, след което да получават и съобщение с приложен препис на съдебния акт, да удължават сроковете за обжалване на същите. Настоящият съдебен състав споделя напълно извода в обжалваното определение, че въззивната жалба е депозирана извън законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК.
Неоснователни са исканията просрочената въззивна жалба да се счита за насрещна такава. Срокът за подаване на насрещна въззивна жалба се свързва не с връчване на решението, както е при обикновената въззивна жалба, която открива въззивното производство, а с наличието на вече открито такова с първоначалната жалба в един последващ момент в рамките на срока за отговор на последната. Условията за допустимост на насрещната въззивна жалба включват подадена първоначална жалба, спазване на срока за отговор на последната и наличие на интерес от обжалването. В настоящия случай препис от въззивната жалба на другата страна по делото е връчен на жалбоподателката на 22 януари 2015 г. По нея има постъпил отговор, но не и насрещна въззивна жалба, въпреки че жалбоподателката е била във възможност да направи това. Не може обаче да се приеме, че може да се подаде насрещна въззивна жалба, преди да бъде депозирана първоначална въззивна жалба – това би заличило разликата между двата института, а именно, че първоначалната може да бъде подадена в срока за обжалване, а насрещната – в срока за отговор.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 586 от 4 март 2015 г., постановено по гр.д. № 222 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: