О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.536
гр. София, 05.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2722 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. И. срещу решение №122 от 15.05.2015 г. по в.т.д.№57/2015 г. на АС Велико Търново, в частта му, с която е потвърдено решение №10 от 30.10.2015 г. по т.д.№102/2014 г. на ОС Плевен в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. В. И. срещу [фирма] искове по чл.75, ал.2 от ТЗ и чл.74, ал.1 от ТЗ за прогласяване на нищожност, евентуално отмяна на решенията на ОС на съдружниците, проведено на 06.06.2014 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд при разглеждане на исковете по чл.75, ал.2 от ТЗ, по следните въпроси: 1. В кои случаи се касае за решения на общото събрание на съдружниците, които са взети в противоречие с влязло в сила решение на съда по същия въпрос и при същата фактическа обстановка – кога е налице същата фактическа обстановка и същия въпрос. 2. Следва ли при изрично предвиден начин за връчване на поканите за свикване на общо събрание на дружеството, както е предвидено в дружествения договор, те да бъдат връчени по друг начин, без да е реализиран предвидения в устава ред и налице ли е нищожност и/или незаконосъобразност на взето решение при свикване на ОС, след дадени и неизпълнени задължителни указания на съда по въпроса за начина на свикване на ОС, направено без изпълнение на приоритетно предвидения способ в устава на дружеството.
Спрямо първия от въпросите се поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и решаването му в противоречие с разрешението, дадено в решение №273 от 25.04.2005 г. по т.д.№537/2004 г. на ВКС, а по отношение на втория от въпросите – селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради решаването му в противоречие с решение №196 от 22.11.2013 г. по т.д.№665/12 г. на ВКС, ТК и т.8 от ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд в частта, с която след частична отмяна на решение №10 от 30.10.2015 г. по т.д.№102/2014 г. на ОС Плевен, е отменено на основание чл.74, ал.1 от ТЗ, вр. чл.126 от ТЗ, решението на ОС на [фирма] от 06.06.20154 г. за изключване на Д. В. И. като съдружник в същото дружество.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Трайната невъзможност да бъде свикано ОС на съдружниците, което да приема решения, свързани с развитието на дружеството, поради ненамиране на единия съдружник, явява ли се основание за изключване на същия. 2. Кое действие или бездействие на изключения съдружник може да се приеме, че е довело до поправяне на неговото поведение и е отпаднало основанието за изключването му. По отношение на първия въпрос се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо втория – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Д. В. И. навежда доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата на [фирма].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 14.05.2014 г. на ищеца Д. В. И. – съдружник и управител на ответното дружество, е връчена „лично” нотариална покана от другия съдружник в дружеството – Д. Д., с която е поканен да свика общо събрание на съдружниците и е предупреден за изключването му заради трайната невъзможност да бъде открит и да се осъществи контакт с него /което възпрепятства свикването на ОС за взимане на решения за развитие на дружеството, водене на счетоводство, съхраняване и отчитане на приходи/, като в отговор на нотариалната покана, ищецът също е изпратил нотариална покана, в която е посочил адрес за кореспонденция, но съдружникът Д. Д. не е бил намерен на адреса, посочен в Учредителния акт и поканата е останала невръчена. Вземайки предвид разпоредбата на чл.14, ал.3 от Учредителния акт /предвиждаща поканата за ОС да се връчва с препоръчана пощенска пратка/, постановеното от ВКС решение №196/22.11.2013 г. /с което са отменени предходни решения на ОС за изключване на ищеца и освобождаването му като управител, поради уведомяването му с нотариална покана, връчена по реда на чл.47 от ГПК и поради изключването за виновно поведение, но в качеството му на управител/ и решение №93/02.04.2014 г. на АС Велико Търново /с което са отменени решения на ОС, поради свикването му от съдружник, без преди това управителят да е бил поканен да го свика/, въззивният съд е счел, че предявените искове по чл.75 от ТЗ за установяване нищожността на решението на проведено на 06.06.2014 г. ОС на ответника, за изключването на ищеца като съдружник, са неоснователни. Посочил е, че с решението на ВКС от 22.11.2013 г., не са давани указания, че личното връчване на поканата чрез нотариус е нередовно, нито, че промяната на адреса не е основание за изключване на съдружник, а е указано, че връчването по чл.47 от ГПК е нередовно и че нарушенията като управител не са основание за изключване на съдружник, като по отношение решението на АС Велико Търново, въззивният съд е счел, че указанията на съда по тълкуване на закона са изпълнени. Въззивният съд е възприел становище, че когато в Учредителния акт е предвиден специален ред за връчване на покана за ОС, то нарушението на тази процесуална норма има за последица опорочаване на процедурата по свикване на ОС, но когато съдружникът е получил поканата лично и се е съгласил с начин на връчване, различен от предвидения в Учредителния акт, процесуалните му права не са нарушени. В този смисъл и тъй като е установил спазване на разпоредбата на чл.138, ал.2 от ТЗ, въззивният съд е счел за неоснователни исковете по чл.74 от ТЗ, вр чл.14, ал.3 от Учредителния акт и чл.74, вр. чл.138, ал.2 от ТЗ. По отношение на намереният за основателен иск по чл.74, вр. чл.126 от ТЗ, съдът е изложил съображения, че напускането от съдружник на адреса, посочен в Учредителния акт, без за това да е уведомено дружеството, не е пречка за свикване на ОС за вземане на решения за развитие на дружеството, водене на счетоводство и съхраняване и отчитане на приходи, тъй като за тези решения не се изисква единодушие, съгласно чл.16, ал.1 от Учредителния акт, още повече, че ищецът е уведомил другия съдружник за новия си адрес, поради което ако е имало нарушение, то е било отстранено.
Настоящият състав на ВКС намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените от касатора Д. И. въпроси.
Отговорът на въпроса кога е налице същата фактическа обстановка и същия въпрос при случаите на решения на общото събрание на съдружниците, които са взети в противоречие с влязло в сила решение на съда по същия въпрос и при същата фактическа обстановка, винаги се свързва и е обусловен от конкретни, но различни за всеки случай, факти и обстоятелства, които са релевантни за спора, от което може да се направи извод, че всъщност този въпрос е фактически и се решава за всеки конкретен случай, респективно спрямо него не се установява общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК.
Въпросът относно предвидения в дружествения договор начин за връчване и последиците при неспазването му, е обусловил решаващата воля на въззивния съд, възприел становище /въз основа на получената лично от ищеца нотариална покана с предупреждение за изключване и въз основа на изпратения впоследствие от него отговор на това предупреждение с нова нотариална покана/, че когато в Учредителния акт е предвиден специален ред за връчване на покана за ОС, то нарушението на тази процесуална норма има за последица опорочаване на процедурата по свикване на ОС, но когато съдружникът е получил поканата лично и се е съгласил с начин на връчване, различен от предвидения в Учредителния акт, процесуалните му права не са нарушени. Даденото от съда разрешение, с което по същество е прието наличие на признание на ищеца, че връчването на поканата е редовно, е изцяло в съответствие с практиката на ВКС, обективирана, както в процесното решение №196/22.11.2013 г., така и в решение №5 от 5.09.2013 г. по т.д.№785/2011 г., на ВКС, ТК, според която конкретно предвидения способ за връчване в дружествения договор е приоритетен и надлежното уведомяване на съдружника по смисъла на чл.139, ал.1 от ТЗ следва да се преценява само и единствено с оглед спазването му, освен ако последният признава осъщественото по друг начин известяване за редовно. Настоящият състав споделя даденото разрешение, поради което в случая не се установява наличие на поддържаното от касатора физическо лице, селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като касационно обжалване не може да се допусне и по втория от поставения в изложението на този касатор въпрос.
Касационно обжалване не следва да се допусне и по поставените в изложението на касатора [фирма] въпроси.
Както бе посочено изводът на въззивния съд за основателност на иска по чл.74, вр. чл. 126 от ТЗ е направен освен поради липса на нарушение от ищеца /с оглед възприетото становище, че в случая напускането от съдружник на адреса, посочен в Учредителния акт, без за това да е уведомено дружеството не може да се счете за нарушение/, така и поради обстоятелството, че дори да се приеме, че е налице нарушение, то същото е било отстранено. В този смисъл мотивите на съда относно обстоятелството, че трайната невъзможност да бъде свикано ОС на съдружниците, което да приема решения, свързани с развитието на дружеството, поради ненамиране на единия съдружник, не е основание за изключване на същия, представляват евентуален довод/допълнителен аргумент в подкрепа на формирания извод за основателност на иска, поради което отговорът първия от въпросите, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, не може да бъдат определен като обуславящ изхода на делото.
С втория от формулираните въпроси се оспорва направения от въззивния съд извод за отстраняване от ищеца на твърдяното за извършено от негова страна нарушение, като всъщност оплакванията на касатора са свързани с твърдения за необосноваността на този извод, респективно с твърдения за неправилност на решението, които обаче подлежат на проверка едва при допуснато касационно обжалване. В този смисъл визираният въпрос не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №122 от 15.05.2015 г. по в.т.д.№57/2015 г. на АС Велико Търново
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.