О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
гр. София, 08.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2241 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от [фирма] срещу определение № 2421 от 13.07.2016г. по ч.гр..д. № 3161/2016г. на Апелативен съд София, с което е оставена без разглеждане като просрочена частната въззивна жалба на дружеството срещу определение от 05.05.2916г. по т.д. № 3453/ 2016г. на Софийски градски съд, VI-15 състав, с което е спряно на основание чл.536, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.19, ал.5 ЗТР регистърното производство по заявление Б4 № 201605041235522, подадено по партидата на [фирма], до приключване с влязъл в сила съдебен акт на исковото производство, образувано по искова молба с вх. № 62128/ 05.05.2016г. от регистратурата на СГС.
Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и моли да бъде отменен като неправилен. Счита, че мотивите на САС, в които се приема, че под „съобщаване” на определението по чл.536 ГПК следва да се разбира „узнаването” му, което не става чрез връчване, а чрез приложение на презумпцията по чл.9, ал.2 ЗТР, противоречат, както на разпоредбите на ЗТР и ГПК, така и на практиката на ВКС. Поддържа се, че посредством препращащи норми е посочен реда за постановяване на акта за спиране на регистърното производство и реда на неговото обжалване, с което е изключено приложението на общите правила по ЗТР, вкл. на презумпцията за знание по чл.9, ал.2 ЗТР. Недопустимо е направеното от САС разширително тълкуване на процесуалноправните норми, като е приел, че под „съобщаване” следва да се разбира „узнаване”. Специалният закон изрично препраща към разпоредбите на ГПК, поради което именно те следва да намерят приложение. Производството по чл.536 ГПК се развива едностранно само до постановяване на акта за спиране на регистърното производство, с който се засягат правата и интересите на трети лице, поради което е установена и възможността определението за спиране да може да се обжалва по реда на глава двадесет и първа от ГПК от всяко заинтересовано лице, чийто права са засегнати от акта.
Ответникът по частната жалба, [фирма], моли същата да се остави без уважение, като неоснователна, по съображения, подробно изложени в отговора на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.
Апелативният съд е оставил без разглеждане въззивната частна жалба, като е приел, че срокът за обжалване на определението по чл.536, ал.3 ГПК за спиране на регистърното производство пред Агенцията по вписване тече от обявяването му в търговския регистър на 05.05.2016г., поради което частната жалба от 07.06.2016г., като подадена след изтичане на 12.05.2016г. на едноседмичния срок за обжалване, е приета за просрочена. Изложени са съображения, че производството по чл.536 ГПК е едностранно и ако приключи с позитивно произнасяне по искането на молителя – с определение за спиране на регистърното производство, актът на съда не се връчва на заявителя по регистърното производство, а се изпраща служебно на основание чл.14 от Закона за търговския регистър на Агенцията по вписванията за обявяване в търговския регистър. Актовете по чл.5 ЗТР, какъвто е обжалваният, се обявяват в регистъра, като в него се пренася тяхното съдържание, с което се осигурява публичност на обявения акт по чл.9, ал.1 ЗТР, която обуславя въведената с чл.9, ал.2 ЗТР презумпция за узнаване на обявените актове от деня на обявяването им. Изведено е, че по силата на тази законова презумпция, жалбоподателят – заявител следва да се счита уведомен за обжалваното определение, когато то е обявено в търговския регистър. Посочено е, че срокът за обжалване не тече за заявителя по чл.15 ЗТР от 03.06.2016г. – датата, на която е получил препис от атакуваното определение по негова молба. Въпреки, че нормата на чл.536, ал.3 ГПК препраща към глава двадесет и първа на ГПК досежно реда, по който се обжалват, постановените в производството по чл.536 ГПК актове, а в това число и към разпоредбата на чл.275, ал.1 ГПК, предвиждаща, че частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението, въззивният съд е приел, че под съобщаване следва да се разбира узнаването на определението по законоустановения начин, който в случая не е чрез връчване на препис от определението, а чрез приложение на презумпцията по чл.9, ал.2 ЗТР. В глава двадесет и първа на ГПК не е предвидено срокът за обжалване да тече от връчване на съдебния акт, за разлика от редица хипотези, при които именно това поставя началото на срока за обжалване – чл.259, ал.1, чл.283, чл.396, ал.1, чл.407, ал.1, чл.419, ал.1, чл.538, ал.1 ГПК. Според апелативния съд, този пропуск не е случаен, а дава възможност началният момент на срока за обжалване да бъде определен съобразно спецификата на съответното съдебно производство, в което е постановен подлежащия на обжалване съдебен акт, вкл. при приложение на специалния закона, какъвто е приет, че е конкретният случай.
Обжалваното определение е неправилно.
Съгласно чл.536, ал.3 ГПК, определението на съда за спиране на регистърното производство по Закона за търговския регистър, подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа на ГПК. Последната е наименована „Обжалване на определенията” и регламентира реда за обжалване на определенията и разпорежданията вкл. и срока за тяхното обжалване и неговото течение, който, съгласно чл.275, ал.1 ГПК, е едноседмичен и тече от съобщаване на определението. С оглед препращането към процесуалните правила на ГПК, съобщаването на определението за спиране по чл.536, ал.3 ГПК се извършва съобразно способите и начините на връчване по ГПК, като ако адресат на съобщението е търговец, връчването се извършва от връчител по см. на чл.41 ГПК по последния регистриран адрес на управление в търговския регистър.
Неправилно е прието от въззивния съд, че определението на съда по чл.536 ГПК за спиране на регистърното производство е акт на съда по смисъла на чл.14 ЗТР, тъй като въз основа на него за длъжностното лице по регистрацията не възниква задължение за извършване вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър. С определението за спиране по чл.536, ал.3 ГПК само временно се прегражда развитието на регистърното производство по подадено заявление по чл.13 ЗТР. За разлика от актовете по чл.14 ЗТР, с определението за спиране по чл.536, ал.3 ГПК се постановява забрана за Агенцията по вписване да извършва регистърни действия, изразяващи се във вписване/заличаване на обстоятелствата, съответно обявяването на актове, предмет на спряното регистърно производство. Действително, съдът служебно изпраща на АВ определението за спиране, тъй като именно агенцията е адресат на постановената от съда забрана. Това обаче не придава на определението качеството на акт, подлежащ на обявяване в търговския регистър по см. на чл.9 и чл.14 от ЗТР. На обявяване в регистъра, подлежат единствено тези актове, за които законът изрично предвижда това, като целта е даване на публичност на акта по отношение на третите добросъвестни лица, спрямо които той се счита известен от момента на обявяването, съобразно чл.9, ал.2 ГПК. Определението по чл.536, ал.1 ТЗ не е акт, подлежащ на обявяване в ТР, тъй като законът не предвижда обявяването му, доколкото не е необходимо да се даде публичност на акта спрямо третите добросъвестни лица, защото постановената забрана за извършване на регистърни действия от длъжностното лице по регистрацията рефлектира единствено върху правната сфера на лицето, подало заявлението по чл.13 ЗТР, което в качеството си на заявител не се явява трето лице по см. на чл.9 ЗТР. Ето защо, по отношение на заявителя – частен жалбоподател не е приложима презумпцията на чл.9, ал.2 ЗТР. Следва да се има предвид, че обявяване на актове в търговския регистър, за които законът не предвижда това, е нищожно и не поражда действие. Правилата, с които се урежда материята за процесуалните срокове са винаги изрични и повелителни. С оглед на това, срокът за обжалване на съдебен акт тече от обявяване на акта в търговския регистър, само ако това е изрично предвидено в закона, каквито норми са установени, например за част от актовете, постановени от съда по несъстоятелността, но не и за определението по чл.536, ал.3 ГПК, за обжалването на което законът изрично препраща към правилата на ГПК.
Предвид горното, настоящият състав на ВКС приема, че срокът за обжалване на определението за спиране по чл.536, ал.3 ГПК тече за заявителя по чл.15 ЗТР от съобщаване на определението по реда на ГПК, а не от „обявяване” на определението в търговския регистър, като производството по частната жалба се развива двустранно – с участието на заявителя по чл.15 ЗТР, чието регистърно производство е спряно, и на молителя по чл.536, ал.1 ГПК.
В настоящия случай, съобщение за определението по чл.536, ал.3 ГПК е връчено на частния жалбоподател – заявител по чл.15 ЗТР на 03.06.2016г., поради което частната жалба от 09.06.2016г. е подадена преди изтичане на 10.06.2016г. на едноседмичния срок за обжалване. Ето защо, направеният от апелативния съд извод за недопустимост на въззивното производство, поради просрочие на частната жалба, е незаконосъобразен, с оглед на което обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато на въззивната инстанция за произнасяне по частната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 2421 от 13.07.2016г. по ч.гр..д. № 3161/2016г. на Апелативен съд София.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд София за произнасяне по подадената от [фирма] частна жалба срещу постановеното по чл.536, ал.3 ГПК определение от 05.05.2916г. по т.д. № 3453/ 2016г. на Софийски градски съд, VI-15 състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.