О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
София, 14.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10 май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1823 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Сливенският окръжен съд с решението си от 22.01.2009г по гр.д. № 515/2006г осъдил О. Н. З. да заплати на З. М. З. сумата 16 852 лева представляваща обезщетение за претърпени от бездействие на администрацията на О. Н. З.,имуществени вреди- разликата между предадено му жилище с цена 24 820 лева и справедлива пазарна цена на жилище с параметрите на отреденото като обезщетение през 1989г жилище-41 670 лева и искът му в останалата част до пълния размер -45 000 лева е отхвърлен. Със същото решение са отхвърлени и искът за пропуснати ползи 29 400 лева от бездействието на О. и искът за мораторни лихви върху сумата за пропуснати ползи от 29 400 лева за времето от 12.05.1990г до предявяване на иска в съда 12.09.2006г в размер на 7 500 лева.
Това решение е било обжалвано и от двете страни и с ново решение от 21.05.2009г по гр.д. № 47/2009г Бургаският апелативен съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Сливенския окръжен съд.
Касационните жалби срещу въззивното решение са подадени пред Върховния касационен съд и от двете страни с искания да се допусне касационно обжалване и да се отмени решението на Сливенския окръжен съд.
Върховният касационен съд след проверка основанията за допустимост,прие следното:1.
1. По касационната жалба на ищеца З. М. З. от гр. Н..
В изложението се поддържа,че съществените за делото въпроси за отхвърляне претенцията за присъждане обезщетение за пропуснати ползи били въпросът за категорични доказателства че имотът би се давал под наем на трети лица и на второ място- в този случай какво представлявало „пропусната полза” с оглед практиката на съдилищата-Р от 27.09.2005г по гр.д. № 9*4г СГС,според която пропуснатата полза се разглеждала като „осуетена възможност за положителна промяна в имуществената сфера на ищците,която биха извлекли от ползването на имота и която се съизмерява със средната наемна цена”Като основание за допустимост сочат чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Искането не е основателно.
Пред Сливенския окръжен съд ищецът З. М. З. предявил искове срещу О. Н. З. с правно основание чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ в общ размер 82 000 лева. Претендирал е заплащане обезщетение за претърпени имуществени вреди-45 000 лева стойността на определения като обезщетение апартамент,но не предаден и 29 400 лева –пропуснати ползи от неотдаването му под наем за 16 години и 4 месеци -т.е. за времето от 12.05.1990г до постъпване на исковата молба в съда- 12.09.2006г,общо 74400 лева и отделно иск за заплащане лихви за забава за времето от12.05.1990г до 12.09.2006г в размер на 7 600.
По делото е било безспорно,че отчуждителното производство е било през 1989г,когато със заповед по чл.98 ЗТСУ /отм/ № 172 от 12 април 1989г е бил отчужден недвижим имот на дядото на ищеца респ.от неговите наследници и че обезщетението за майка му Д. Б. Косева- правоимаща- било едно двустайно жилище. Майката на основание чл.102 ЗТСУ /отм/ поискала определеният апартамент в новостроящия се блок на ул.”Х” в кв.154 гр. Н. на ПММ-Н. Загора” да бъде даден направо на сина й З. М. З.-ищец по делото,който на 12.04.1989г направил избор в жил.бл.2 вх. В,ап.7,ет.4-ти в кв.154 гр. Н.. Към делото е приложена и заповед по чл.100 ЗТСУ/отм/ № 580 от 06.12.1989г,с която е бил конкретизиран дадения като обезщетение апартамент № 7 на 4-тия етаж,вх.”В” на жил.блок № 2 от кв.154 по плана на гр. Н… Апартаментът бил с площ 74.70 кв.м.,към него имало складово помещение № 7 и таванско помещение с 8.85кв.м. площ. Цената на отстъпеното жилище била определена в размер на 22 613 .70 лева и след приспадане на стойността на отчуждения имот, З. М. З. следвало да заплати допълнително 8 879.79 лева Тази заповед е била обжалвана само в частта за оценката на апартамента,даден като обезщетение и в тази част Сливенският окръжен съд по адм.д. № 391/90г я отменил. Н. оценка,обаче,не била направена. По делото няма данни и за това че е била изплатена разликата от ищеца З. З.
По-късно с нот.покана от 18.05.1992г той поискал от кмета на О. Н. З. да бъде актуализирана оценката на апартаментът,даден като обезщетение. Отчужденият недвижим имот бил завзет през месец декември 1998г и построените в него сгради били разрушени.
И през тази година определеният като обезщетение апартамент,не бил построен от инвеститора ЗММА. Не бил построен и през следващите години и за това т.н.”собственик” през 2006г поискал нова оценка.
С нова заповед № 474/03.05.2007г на кмета на О. ,бил определен нов обект за обезщетяване с оценка 24 820 лева
Въззивният съд е взел предвид и настъпилите по време на разглеждане на делото факти- заповед № 474 от 03.05.2007г,с която е било определено ново обезщетяване на правоимащия собственик с апартамент № 18 със застроена площ 64.02 кв.м.,находящ се в шест етажен блок на ул. „Д” № 20 вх. А”,на стойност 25 000 лева. А при обжалване Сливенският административен съд по адм.д. № 123/2007г,намалил оценката на 24 820 лева.
Бургаският апелативен съд е процедирал при определяне размера на вредите,които ищците са претърпяли в резултат на 17 годишното бездействие на ответника като взел предвид оценката на недвижимия имот към 1990г, който би следвало да го получи ищеца-41672 лева и от нея е извадил стойността на реално определеното жилище № 1* лева и след това присъдил разликата от 16 852 лева.
Въззивният съд е отхвърлил претенцията за пропуснати ползи,защото хипотетичното предоставяне на жилище и хипотетичното му отдаване под наем,не могат да обосноват крайните изводи за реално пропуснати ползи. Цитираното решение на СГС не е заверено че е влязло в сила и само позовавайки се на един препис от решение, ВКС не може да приеме,че съществува противоположна практика.
Не са налице основанията за допустимост и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,защото постоянната практика на съдилищата изисква пълно и главно доказване на твърдяните факти,за да може и решаващият съд за направи законосъобразни изводи.
2. По касационната жалба на О. Н. З..
В изложението към касационната жалба се поддържа че поради липса на практика били налице основанията за допустимост по чл.280 ал.3 ГПК.
Допринесъл ли е правоимащият с поведението си за настъпването на резултата,като е обжалвал заповедта за конкретното обезщетяване.
Върховният касационен съд счита,че не се нуждае от тълкуване приетото от Бургаския апелативен съд,тъй като в случая не е налице нито съпричиняване на вредоносния резултат,нито неясна правна норма. След влизане в сила заповедта за одържавяване на недвижимия имот и след издаването и на втората заповед по чл.100 ЗТСУ /отм/, собственикът-държавата,а след това и общината-е бил длъжен да построи жилищата определени като обезщетение. Тяхната стойност е имала значение само за доплащането им, тъй като отчужденият имот е бил с по-ниска цена, но не и за построяването на жилищния блок.
По смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК „точното прилагане на закона” следва да се разбира като изясняване на установено в закона правило и съответно неточното му прилагане. Правният ефект на неточното прилагане е пълното неприлагане на правната норма и се държи сметка това да се с случи не само по конкретно дело,а до не съобразяване с цялата задължителна практика. А създадената поради неточно тълкуване съдебна практика води до нарушаване на прокламирания в чл.5 ГПК принцип за законност. И за това ВКС разглежда само тези касационни жалби,които поставят такъв правен въпрос от съществено значение за делото,който е разрешен в обжалваното въззивно решение, в противоречие на съществуващата практика и който въпрос би имал значение за развитие на правото.
Не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и за това и касационната жалба на О. Н. З. се оставя без разглеждане по същество.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд от 21.05.2009г по гр.д. № 47/2009г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: