О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
София 05.06.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на първи юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4146 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Х. С., В. В. Г. и Н. В. Ш. чрез адв. А срещу решение № 181 от 2.06.08г.по в.гр.дело № 206/08г.на Хасковския окръжен съд в частта,с която е отменено решение № 784 от 18.12.07г. по гр.дело № 2268/06г.на Хасковския районен съд и в отменената част е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от касаторите иск с правно основание чл.108 от ЗС против Ю. С. С. за признаване за установено,че са собственици по давностно владение и наследяване на ? ид.ч.от УПИ * в кв.7 по плана на с. К.,както и на построените в имота масивна стопанска сграда и масивен гараж.
Към касационната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателите считат,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,по който има противоречива практика на съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото. Прилагат съдебни решения.
Ответникът Ю. С. С. обжалва решението в частта,с която е оставено в сила първоинстанционното решение,с което е уважен иска по чл.108 от ЗС относно западното жилище.
В изложението към касационната жалба на ответника се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК – противоречие с практиката на ВКС и съдилищата. Не се прилагат съдебни решения.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
По жалбата на Г. Х. С.,В. В. Г. и Н. В. Ш.:
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС по отношение на 1/2 ид.част от дворното място въззивният съд е приел,че при действието на ЗТСУ/отм./ владението на реално разграничена част от парцел ****а какъвто и да е срок нито води до придобиването на собствеността по давност,нито може да се счита за владение върху идеална част и няма за последица придобиването по давност на съответната идеална част. По отношение на стопанската сграда и гаража е приел,че са построени през 1982г.и до 1989г.,когато жалбоподателите са се преместили да живеят в Т. ,не е изтекла придобивната 10 –годишна давност.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Повдигнатият материалноправен въпрос допустимо ли е от закона придобиването на идеални части от правото на собственост върху урегулиран поземлен имот при действието на ЗТСУ/отм./при придобиване на обект от сграда –етажна собственост не е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Доводът за противоречива съдебна практика – от една страна решения,според които придобиването по давност на идеални части от парцел **** невъзможно,а от друга страна решения,според които при придобиване на обект от сграда-етажна собственост задължително се придобиват и съответни идеални части от правото на собственост върху земята,е неоснователен,тъй като се касае за различни хипотези. В случая ищците са претендирали 1/ 2 идеална част от правото на собственост върху парцела,а не определяне на общи части като собственици на обект в етажна собственост.
Не е налице и основанието по чл.280 т.3 от ГПК – решен от въззивния съд съществен правен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,като развитие на правото ще бъде налице,когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона,което ще доведе до отстраняване на непълноти и неясноти на правните норми,когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона,за да възприемат друго и т.н.,какъвто не е настоящия случай.
По жалбата на Ю. С. С. :
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване,с позоваване на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,не съответства на цитираната разпоредба. Законът предвижда произнасяне на въззивния съд по съществен правен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС. В случая не е посочен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос,който е разрешен в противоречие с цитираното ТР № 178 от 30.06.1986г. по гр.дело № 150/85г.на ОСГК на ВС.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1- т. 3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 181 от 2.06.08г.,постановено по в. гр.дело № 206/08г.на Хасковския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.