О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
София, 14.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3708 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №7806 от 20.11.2013г. по в.гр.д.№10267/13г. на Софийски градски съд е обезсилено решението от 16.04.13г. по гр.д.№25767/10г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по делото. В. съд е приел, че решението на първата инстанция, с което е бил уважен предявеният от С. В. Б., Ц. Т. М., Н. М. Д., М. А. И., И. А. Б. и С. А. Б. срещу [фирма] [населено място] отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот е процесуално недопустимо. Ищците имат правен интерес от иск по чл.53, ал.2 З., с който да установят правото си на собственост върху спорните 334 кв.м., които не са нанесени в действащия кадастрален план и които попадат в имота на ответника, а не от отрицателен установителен иск, с който да отричат правото на собственост на ответника върху спорната част. Спорният имот е бил възстановен на ищците, но в административната процедура по нанасянето му в действащия кадастрален план ответникът е отказал да подпише протокола за установяване на непълнота и грешка в плана, като е заявил собствени права върху възстановения имот. Възникналият спор следва да се разреши по пътя на чл.53, ал.2 З., а не чрез отрицателен установителен иск, за който няма правен интерес.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Те считат, че имат правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, с който ще отрекат правото на собственост на ответника върху спорния имот и по този начин ще отпадне качеството му на заинтересовано лице, което може да възпрепятства административната процедура по нанасянето на имота в действащия кадастрален план чрез отказ да подпише протокола за непълноти и грешки в плана. Позовават се на т.1 от ТР №8/27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, като считат, че могат да избират формата на защита на правото си на собственост – било чрез иск по чл.53, ал.2 З., било чрез отрицателен установителен иск, който също е допустим в тази хипотеза.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следния въпрос, уточнен от настоящия състав съгласно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС: Налице ли е правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост по отношение на имот, който не е нанесен в кадастралния план и по отношение на който поради възникнал спор за материално право не може да бъде приключена административната процедура по нанасянето му в плана.
По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с т.1 от ТР №8/27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, както и със следната незадължителна практика: решение №2428/13.12.1955г. по гр.д.№7395/1955г. на ВС, ІV ГО; решение №19 от 19.02.2001г. по гр.д.№526/2010г. на ВКС, ІІ ГО; решение №1046/13.07.2004г. по гр.д.№372/2003г. на ВКС, ІV ГО; определение от 28.11.2002г. по ч.гр.д.№3844/2002г. на СГС, ІV-А ГО; определение №241 от 06.03.2009г. по ч.гр.д.№2358/08г. на САС, ГО, ІІ с-в и определение от 26.05.2011г. по ч.гр.д.№12085/10г. на СГС, І ГО, 7 с-в.
Ответникът в производството [фирма] [населено място] оспорва жалбата. Счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускането и до разглеждане по същество от ВКС, тъй като въззивното решение не противоречи на посоченото ТР №8/27.11.13г., няма и противоречиви съдебни решения по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение не противоречи на т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК. Тълкувателното решение разглежда принципната възможност за предявяване на отрицателни установителни искове за собственост върху недвижими имоти, при наличието на определени предпоставки, но не дава разрешение на поставения в настоящото производство въпрос – с какъв иск разполага едно лице, което не може да постигне по административен ред отстраняване на непълнота или грешка в кадастралния план поради възникнал спор за материално право.
Неотносима към спора по настоящото дело и към поставения правен въпрос е и част от останалата съдебна практика, посочена в изложението към жалбата. В решение №2428/13.12.55г. по гр.д.№7395/55г. на ВС, ІV ГО; решение №19 от 19.02.2001г. по гр.д.№526/10г. на ВКС, ІІ ГО; решение №1046/13.07.2004г. по гр.д.№372/03г. на ВКС, ІV ГО и определение от 28.11.2002г. по ч.гр.д.№3844/02г. на СГС, ІV-А ГО не се поставя въпросът, който стои по настоящото дело и тази практика не може да послужи като основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не възниква противоречие между тези съдебни актове и обжалваното в настоящото производство решение на въззивния съд.
Останалите две определения – определение №241 от 06.03.2009г. по ч.гр.д.№2358/08г. на САС, ГО, ІІ с-в и определение от 26.05.2011г. по ч.гр.д.№12085/10г. на СГС, І ГО, 7 с-в разрешават в положителен смисъл въпроса, който е предмет на настоящото производство. В тези съдебни актове се приема, че ищецът може да избере дали да защити правото си на собственост върху ненанесен в плана имот посредством иска по чл.53, ал.2 З. или чрез предявяване на отрицателен установителен иск, с който да се отрече правото на собственост на заинтересованото лице, което отказва да подпише протокола за непълноти и грешки в плана. Тези две определения обаче противоречат на задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение №329 от 24.11.11г. по гр.д.№1439/10г. на ВКС, ІІ ГО, в което се приема, че отрицателен установителен иск за собственост е недопустим в хипотеза, при която спорът между страните е възникнал по повод искането на една от тях да нанесе в кадастралния план реституиран имот, а другата страна изразява своето несъгласие за това пред общинската администрация. Прието е, че пътят на защита в този случай е чрез предявяване на иск по чл.53, ал.2 З. /сега чл.54, ал.2 З./. В същия смисъл е и решение 25 от 13.04.10г. по гр.д.№3987/08г. на ВКС, ІІ ГО, което е постановено при наличието на идентичен спор, възникнал по повод нанасянето на възстановен имот в кадастралния план, както и решение №363/11.05.09г. по гр.д.№1110/08г. на ВКС, ІV ГО, постановено при действието на ГПК /отм./. Наличието на задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, с която обжалваното въззивно решение е съобразено, изключва възможността за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №7806 от 20.11.2013г. по в.гр.д.№10267/13г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: