Определение №537 от 12.10.2015 по ч.пр. дело №2150/2150 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
[населено място] ,12,10,2015 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на пети октомври ,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2150 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] / уточнителна молба вх.№ 1692 / 06.03.2015 год. / против определение на Пловдивски апелативен съд по т.д.№ 1063 / 2014 год.,инкорпорирано в диспозитива на постановеното съдебно решение по спора,с което е отказано одобряването на съдебна спогодба,проект за която страните са предложили във въззивното производство.Жалбоподателят оспорва правилността на определението с доводи за необоснованост на мотивите на отказа – противоречие на спогодбата с добрите нрави, тъй като и със същата се заобикаля нищожността на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,чието обявяване за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД е предмет на иска, както и при невъзможен предмет на самата съдебна спогодба , тъй като продавачът [фирма] не е собственик на имота и не може да се разпорежда със същия.
Ответната страна – [фирма],конституирана като трето – лице помагач на [фирма] – ответник в производството – оспорва допустимостта на частната жалба , тъй като атакуваното определение не попада в никоя от категориите определения, предвидени като обжалваеми,съгласно чл.274 ал.1 ГПК. Цитира в този смисъл определение № 265 по ч.т.д.№ 375 / 2014 год. на І т.о. на ВКС. Оспорва допустимостта на обжалване на определението за неодобряване на съдебната спогодба самостоятелно и независимо от допустимостта и основателността на касационна жалба срещу въззивното решение,както и поради липса на правен интерес у жалбоподателя, спрямо който с първоинстанционното и потвърдилото го въззивно решение искът на [фирма] с правно основание чл. 19 ал.3 ЗЗД е отхвърлен,изхождайки от позицията му в правния спор.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на обжалване съдебен акт , за което съобрази следното :
Производството е образувано по иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, предявен от [фирма] против [фирма] за обявяване за окончателен сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти.На основание договор за прехвърляне търговското предприятие на ответника на [фирма],последното дружество е обусловило правен интерес от встъпване и конституирано като трето-лице помагач на ответника . Последният е предявил инцидентен установителен иск за нищожност на предварителния договор за покупко-продажба.Особен залог върху търговското предприятие на ответника е вписан преди вписване на процесната искова молба.Във въззивното производство страните са депозирали писмен договор за спогодба с предмет, идентичен на предмета на иска – обявяване за окончателен на сключения помежду им предварителен договор, при постановено първоинстанционно решение за нищожност на договора, поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави и отхвърляне на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД.Въззивното решение е потвърдило първоинстанционното и е предмет на касационна жалба от ищеца [фирма] .
Настоящият състав споделя изложените, в цитираното от ответната страна определение на І т.о. на ВКС, съображения за недопустимост на обжалването, тъй като определението за неодобряване на съдебната спогодба не е преграждащо за развитието на производството, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона. Спогодбата е отклонение от нормалното развитие на съдебното производство по волята на страните,като одобряването от съда е относимо към преценка за законосъобразността на десезирането му със спора, а не е елемент от фактическия състав на самата спогодба.Неодобряването на спогодбата е по същество отказ от десезиране,предвид липса на валидна за това предпоставка,респ. запазена висящност на производството за разрешаване на материалния спор.За страните,при наличие на взаимна воля за това, не е преклудирана възможността за извънсъдебното й постигане или при обжалване на съдебния акт – предлагането й за одобрение в по-горната инстанция, при което на практика би се осъществил тук търсения инстанционен контрол за правилността на отказа за одобрение на спогодбата.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] против определение на Пловдивски апелативен съд по т.д.№ 1063 / 2014 год.,инкорпорирано в диспозитива на постановеното съдебно решение № 21 / 22.01.2015 година.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяване на страните, пред друг състав на Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top