1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
[населено място], 13.06.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 751/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение № 889/31.05.2012г., постановено по гр.дело №3625/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №499 от 19.05.2011г. по гр.д. № 331/2010г. на СГС, ТО1 І-14 състав, с което е отхвърлен като неоснователен иска по 94, ал.1 ЗАПСП за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за използване на авторско произведение “Едно българско лято” без съгласие на автора – ищец Ж. В. К. срещу Б. Жалбоподателят К. иска отмяна на решението като излага оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът се позовава на критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по формулирани материалноправни и процесуално правни въпроси.
Ответникът по жалбата Б. / Б./ изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валидно решение на въззивен съд.
След преценка на доказателствата по делото – съдебни експертизи и свидетелски показания, САС е приел за доказано, че ищецът К. е носител на авторски права като сценарист и част от екипа създал филма “Едно българско лято”. Филмът е създаден по възлагане на спортния редактор на “Ефир 2“ С. Й. на екип от сценаристи, оператори, режисьори, монтажисти, озвучители и др. в трудови правоотношения през 1994г. с Б.. Независимо от притежаването на авторски права върху филма, САС е приел за неоснователен иска за обезщетение на ищеца по чл.94, ал.1 ЗАПСП. Съдът е съобразил разпоредбите на чл.41, ал.1 и ал.2 от с.з., с оглед на установеното от фактическа страна, че филмът е създаден по време когато ищецът е бил в трудови правоотношения с Б. и доколкото в трудовия договор не е уговорено друго, работодателят има изключителното право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение да използва произведението за свои цели, което ползване законът ограничава до обичайната дейност на работодателя. Съдът е приел, че след прекратяване на трудовото правоотношение работодателят Б. си запазва така придобитите права, вкл. и правото да търси защита при нарушаването му. Излъчвайки в своя ефир, вкл. и по канал Б.-С. филма и неговите производни / части от кадри/ във филма “Пеневата чета -15 години по –късно” Б. не е допуснала нарушение на авторското право на ищеца и не му дължи обезщетение. По отношение на претенцията за излъчване на кадри от филма по Телевизия “ 7 дни “ във филма “Ш. ТВ” “Откраднати мигове със звездата Х. С.” и по телевизия “Планета” във видеоклипа на групата Д2 с наименованието “Завинаги” Б. не следва да отговаря, тъй като ищецът не е доказал излъчването да е осъществено чрез съдействието на Б..
По допустимостта на касационното обжалване:
По първия матералноправен въпрос попадат ли в ограничението на чл.41, ал.2 ЗАПСП случаите, в които аудиовизуалното произведение /филм/ е създаден от автор, назначен на трудов договор, по който възложените му задължения имат само технически , но не и творчески характер и работодателят не му е възлагал с отделен акт създаването на процесното произведение, не е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК доколкото въззивният съд е приел, че между ищеца и ответника, към момента на изработване на филма е съществувало трудово правоотношение. Този извод е изведен след обсъждане на събраните по делото доказателство. Възприемането на фактическата обстановка от апелативния съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Независимо от това, че поставения от касатора въпрос е обусловен от установените по делото факти, не е налице допълнителния критерий по т.3, на чл.280, ал.1 ГПК тъй като по тълкуването на разпоредбата на чл. 41, ал.2 ЗАПСП има решение по чл.290, ал.1 ГПК, постановено по т. д. № 648/2009 г., II т. о., на ВКС, ТК. Решението на ВКС, ТК дава отговор и на втория въпрос следва ли ограничението на чл.41, ал.2 ЗАПСП за неплащане на обезщетение да се прилага и за всеки вид последващо използване на произведението от работодателя, поради което и по отношение на него не е обоснован допълнителния критерий по т.3, на чл.280, ал.1 ГПК.
По въпросът представляват ли разпоредбите на чл.62-67 ЗАПСП специални норми относно режима на аудиовизуалните произведения по отношение на нормите на чл.41 и чл.42 ЗАПСП касатор не обосновава както основната предпоставка, така и допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. Сама по себе си обаче, липсата изобщо на практика или на достатъчно практика по определен въпрос, не е основание за допускане на касационно обжалване, доколкото не съществува необходимост от тълкуване на приложимата норма. В конкретния случай такава необходимост не съществува, тъй като разпоредбите на чл. 41 и чл.42 и на чл. 62- чл.67 ЗАПСП са ясни. Те уреждат различни правоотношения, затова са обособени в отделни раздели на закона. Правото на работодателя да използва създаденото произведение за свои цели / освен ако не е уговорено друго в трудовия договор / произтича от закона / чл.41, ал.2 ЗАПСП/. Разпоредбата има предвид, че доколкото в трудовия договор не е уговорено друго, работодателят има изключителното право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение да използа създаденото произведение за свои цели. Правата на продуцента да ползва произведенията, създадени от авторите по чл.62 ЗАПСП, произтича от договора, който се сключва между него и автора на произведението. Или нормите ясно разграничават правоотношенията, които възникват между автора на произведението и неговия работодател при изработването на произведение по трудово или служебно правоотношение от тези по сключен договор между автора на филм или друго аудио – визуално произведение и продуцента, лице което организира създаването на произведението и осигурява финансирането му, какъвто продуцентски договор между ищеца и Б. не е представен / чл. 63, ал.1 ЗАПСП/. Съдържанието на разпоредбите е достатъчно ясно и не предизвиква никакво съмнение относно вложеното в тях съдържание. Отделно от това позоваването на закона / чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ без да са изложени аргументи от необходимостта от тълкуването на цитираните разпоредби, с оглед на даденото разрешение в т.4 на цитираното ТР, не обосновава извод за необходимост от допускане на решението на САС до касационно обжалване.
По отношение на въпроса как следва да се разпредели доказателствената тежест между страните при липсата на писмено доказателства за възложените задължения, в случаите когато става въпрос за създаване на аудиовизуално произведение, не е обоснован допълнителния критерий – от значение за точното прилагане закона, както и за развитие на правото, доколкото по приложението на чл. 154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса има установена съдебна практика. Следва да се отбележи отново, че по така формулирания въпрос касаторът не обосновава аргументи за необходимост за промяна на съдебната практика по приложението на чл.154, ал.1 ГПК или създаване на нова съдебна практика поради изменение на закона или промяна в обществените отношения.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 889/31.05. 2012г., постановено по в.гр. дело № 3625/2011 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, втори състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: