2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
гр. София, 02.08.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 108/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Осъм Комерс” АД със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 196 от 01.08.2018 г., постановено по в. т. д. № 175/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново. С посоченото решение е потвърдено решение № 35 от 07.03.2018 г. по т. д. № 57/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което по предявени от А. П. Д., действаща като законен представител на малолетните си деца Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., искове с правно основание чл.74 ТЗ са отменени като незаконосъобразни решенията по т.1 до т.5 включително на общото събрание на акционерите в „Осъм Комерс” АД, проведено на 15.06.2017 г., и на основание чл.78, ал.1 ГПК „Осъм Комерс” АД е осъдено да заплати на Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез тяхната майка и законен представител А. П. Д., разноски в размер на 1 200 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се иска то да бъде отменено, а исковете – отхвърлени с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Касаторът определя като незаконосъобразен извода на въззивния съд, че по силата на наследствено правоприемство от починалия акционер Б. Н. всеки от тримата ищци е придобил и притежава индивидуално 968 бр. акции от капитала на „Осъм Комерс” АД, като само 3 бр. наследствени акции са обект на съпритежание от всички наследници на общия наследодател. Поддържа, че отношенията между наследниците по повод наследяване на акциите се уреждат от разпоредбата на чл.177 ТЗ, по силата която наследствените акции са обект на съпритежание от всички наследници, съразмерно на дела им в наследството, и упражняването на произтичащите от тях права в общото събрание на акционерното дружество се осъществява съвместно от наследниците или от упълномощен от тях представител. Позовава се на противоречие на извода на въззивния съд за осъществяване на твърдяното от ищците нарушение на правото им на сведение по чл.224, ал.1 ТЗ с разпоредбата на чл.224, ал.3 ТЗ. Излага доводи, че нарушението на правото на сведение предполага непредоставяне на писмените материали за общото събрание след отправено за това искане от акционера до органите на дружеството, каквото искане в случая не е доказано да е отправяно от ищците преди датата на събранието. В жалбата са развити и оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разпределяне на доказателствената тежест относно релевантните за приложението на чл.224, ал.1 вр. ал.3 ТЗ факти и за необоснованост на изводите относно начина на провеждане на общото събрание.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от А. П. Д., действаща като майка и законен представител на малолетните ответници по касация Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н. – всички с адрес в [населено място]. В отговора е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба и е направено искане за разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Производството по т. д. № 57/2017 г. е образувано пред Окръжен съд – Ловеч по предявени от А. П. Д., действаща като майка и законен представител на малолетните деца Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., против „Осъм Комерс” АД искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията по т.1 – т.5 от дневния ред на общото събрание на акционерите в „Осъм Комерс” АД от 15.06.2017 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че тримата малолетни ищци са наследници по закон на Б. Н., който към момента на смъртта си притежавал 5 811 бр. поименни налични акции с право на глас от капитала на „Осъм Комерс” АД. След смъртта на Б. Н. акциите били придобити по наследяване от неговите наследници – ищците и други трима неучастващи в делото наследници, съразмерно на дела им в наследството- по 1/6 част. На 12.05.2017 г. в Търговския регистър била вписана покана за свикване на общо събрание на акционерите в „Осъм Комерс” АД, което следвало да се проведе от 9.00 ч. на адреса на управление на дружеството в [населено място], на [улица]. Ищците не упълномощили лице, което да ги представлява в общото събрание, но имали упълномощени представители за общите събрания на „Свинекомплекс Дунав” АД и „Месокомбинат Ловеч” АД, свикани за същата дата и час с място на провеждане [населено място], [улица]. Пълномощниците предоставили данни, че не са допуснати да присъстват на общите събрания с мотив, че не са упълномощени от всички наследници на Б. Н. и пълномощните им не отговарят на чл.177 ТЗ, както и че от 8.40 ч. до 9.20 ч. на адреса на е имало представители на дружествата и служителите от охраната не са имали информация за провеждане на общи събрания. Въпреки тези обстоятелства, на 16.06.2017 г. по партидата на „Осъм Комерс” АД в Търговския регистър бил публикуван протокол за приети решения от проведено на 15.06.2017 г. общо събрание с отразено участие на лица, за които няма данни да са акционери.
От изложените фактически твърдения ищците са извели доводи, че оповестените в търговския регистър решения са незаконосъобразни и подлежат на отмяна на основание чл.74 ТЗ, тъй като общото събрание не е проведено съобразно посочените в поканата дата, място и час; в нарушение на чл.28, ал.1 от устава на дружеството в протокола няма данни за присъствалите акционери, направените предложения, начина на гласуване и мнозинството, с които са взети решенията; протоколът е съставен и подписан от лицето Х. С., който според данните в търговския регистър е съставил и подписал протоколи за проведени по същото време и на същото място общи събрания на „Свинекомплекс Дунав” АД и „Месокомбинат Ловеч” АД и това поставя под съмнение участието му в общото събрание на „Осъм Комерс” АД.
При условията на евентуалност – в случай, че се установи провеждане на събранието, незаконосъобразността на оспорените решения е обоснована с твърдения за извършени нарушения по чл.220, ал.1 ТЗ, чл.181, ал.1 ТЗ и чл.5, ал.4 ТЗ от устава на дружеството във връзка с участието и гласуването на акционерите, а също и с нарушение на чл.224, ал.1 ТЗ вследствие недопускане на ищците (чрез техен представител) до сградите на дружеството и лишаването им от достъп до документите относно подготвяното общо събрание на 15.06.2017г.
С отговора на исковата молба ответникът „Осъм Комерс” АД е направил възражение, че ищците не са активно легитимирани да водят самостоятелно искове по чл.74 ТЗ, тъй като не са индивидуални акционери, а съсобственици на акции заедно с останалите наследници на Б. Н.. По повод на възражението с допълнителната искова молба ищците са въвели твърдения, че са самостоятелни акционери, притежаващи реален брой акции от капитала на „Осъм Комерс” АД, съразмерно на дяловете си в наследството, а именно – по 968 бр. поименни налични акции с право на глас.
Първоинстанционният Окръжен съд – Ловеч се е произнесъл с решение, с което е отменил решенията на общото събрание на акционерите в „Осъм Комерс” АД от 15.06.2017 г. като незаконосъобразни, на основание чл.74 ТЗ. В мотивите към решението е прието, че като наследници на починалия акционер ищците са легитимирани да водят исковете по чл.74 ТЗ и че въпросът дали те са притежатели на индивидуален брой акции или на идеални части от всички наследствени акции е извън предмета на конкретното дело. След преценка на фактите и доказателствата по делото съдът е приел за доказано основното твърдение на ищците, че събранието от 15.06.2017 г. не е проведено съобразно оповестените в поканата дата, място и час. Акцентирал е върху обявената в търговския регистър покана за провеждане на общо събрание на „Месокомбинат Ловеч” АД на същата дата и място и върху протокола от събранието на „Осъм Комерс” АД, според който събранието е председателствано от Х. С., вписан като секретар и преброител в протокола от проведеното по същото време и на същото място общо събрание на „Свинекомплекс Дунав” АД. С оглед на тези данни съдът е направил решаващия извод, че провеждането на трите общи събрания в един и същи момент, на едно и също място и с участие на едно и също лице, е обективно невъзможно и следва да се приеме за неосъществено. Съобразил е и липсата на данни в протокола от събранието за проведените гласувания и за резултатите от тях. За доказано съдът е счел и твърдението на ищците за нарушаване на правото им на сведение по чл.224, ал.1 ТЗ.
Сезиран с въззивна жалба от дружеството – ответник, Апелативен съд – Велико Търново е постановил обжалваното с касационната жалба решение, с което е потвърдил решението на първоинстанционния съд.
Въззивният съд е очертал като релевантни за делото две групи въпроси – първо, дали ищците са притежатели на акции, т. е. акционери, към момента на провеждане на общото събрание от 15.06.2017 г. и в това качество могат да искат от съда отмяна на взетите от събранието решения, и второ, какви са правата на ищците като акционери и как следва да ги упражняват и имали ли са възможност да упражнят акционерните си права по повод на конкретното общо събрание.
За да отговори на първия въпрос, въззивният съд е изходил от практиката на ВКС и е приел, че след като по силата на наследствено правоприемство ищците са придобили оставените в наследство от баща им акции от капитала на „Осъм Комерс” АД, към датата на събранието те са имали качеството на акционери и оттук произтича активната им легитимация за предявяване на исковете по чл.74 ТЗ.
Произнасяйки се по втория въпрос, въззивният съд е анализирал правната природа на акциите и след като е съобразил разпоредбата на чл.177 ТЗ е направил извод, че по силата на наследяването всеки от наследниците на Б. Н. е придобил по 968 бр. поименни налични акции с право на глас от капитала на ответното дружество, като 3 бр. акции са останали съсобствени между тях и останалите наследници, и в качеството на акционери с посочения брой акции са имали право по чл.224 ТЗ да получат сведения и достъп до материалите на събранието, както и право по чл.220, ал.1 ТЗ да участват и гласуват при вземане на решенията, съответно на притежаваните самостоятелни акции, каквото е правилото на чл.181, ал.1, пр.1 ТЗ. С аргумент че ответникът не е доказал, че е подготвил и провел общото събрание от 15.06.2017 г. при спазване на закона и устава и че е предоставил на ищците възможност да упражнят самостоятелно правата си по чл.224, ал.1 ТЗ и чл.220, ал.1 ТЗ, а е признал „отблъскването” на опитите им за упражняване на тези права, съдът е заключил, че взетите от събранието решения са незаконосъобразни и подлежат на отмяна на основание чл.74 ТЗ.
Въззивният съд е споделил мнението на първоинстанционния съд, че „няма как едно и също лице – Х. С., на едно и също място и по едно и също време да участва в две различни общи събрания”, възприемайки по този начин извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на решенията поради непровеждане на събранието в съответствие с оповестените в поканата място, дата и час.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК се допуска, когато с обжалваното въззивно решение е разрешен правен въпрос, включен предмета на спора и обусловил решаващата правна воля на съда по конкретното дело (чл.280, ал.1 ГПК), ако по отношение на него са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК; Посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне.
Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси : „1. Допустимо ли е съдът да извършва съдебна делба на наследени акции в производство по чл. 74 от ТЗ, доколкото като последица на постановеното от него решение се достига до правно положение на автоматично разпределени наследени акции между съответните наследници; 2. Налице ли е нарушение на правото на сведение по чл. 224, ал.1 от ТЗ, когато същото не е поискано; 3. С недопускането на акционер до участие и гласуване на Общо събрание на акционерите нарушава ли се правото му на сведение и достъп до материалите съгласно чл. 224, ал.1 от ТЗ; 4. Чия е доказателствената тежест при въведено твърдение за нарушение на чл. 224, ал. 1 ТЗ”. Допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирана с твърдения, че въззивният съд е разрешил първия въпрос в противоречие с практиката в определение № 94/09.03.2011 г. по ч. гр. д. № 24/2011 г. на ВКС, І г. о., а останалите три въпроса – в противоречие с практиката в решение № 107/13.10.2010 г. по т. д. № 1123/2009 г. на ВКС, І т. о., и определение № 456/30.05.2016 г. по т. д. № 3253/2015 г. на ВКС, І т. о.
Преценени от гледна точка на указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси не могат да предпоставят допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Първият въпрос е изведен от тезата на касатора, че като е формирал извод за индивидуално притежавани от ищците акции от капитала на „Осъм Комерс” АД, въззивният съд е поделил акциите между наследниците на починалия акционер. Мотивите към решението, в които се съдържат съждения за притежавани от ищците, като наследници на починалия акционер Б. Н., реален брой акции, не формират сила на пресъдено нещо по въведения с исковете по чл.74 ТЗ правен спор за законосъобразност на решенията от 15.06.2017 г. на общото събрание на акционерите в „Осъм Комерс” АД. Източник на силата на пресъдено нещо след евентуално влизане на решението в сила ще е неговият диспозитив, а той се изчерпва с постановената от първоинстанционния съд отмяна на решенията на общото събрание от 15.06.2017 г. След като в диспозитива на решението няма произнасяне относно разпределението на акциите между ищците като наследници на починалия акционер, въпросът дали е допустимо съдът да извършва съдебна дела на наследствени акции в производство по чл.74 ТЗ не покрива общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК да е от значение за изхода на делото. Въззивният съд не е обсъждал дали институтът на съдебната делба е приложим по отношение на акциите, с които ищците са се легитимирали като акционери в „Осъм Комерс” АД при предявяване на исковете по чл.74 ТЗ. Поради това по отношение на разглеждания въпрос не е налице и твърдяното противоречие с практиката в определение № 94/09.03.2011 г. по ч. гр. д. № 24/2011 г. на ВКС, І г. о., с която е отречена допустимостта на съдебната делба на безналични акции и която е неотносима към разрешения с обжалваното решение правен спор.
Останалите три въпроса са свързани с изводите на въззивния съд за незаконосъобразност на оспорваните по реда на чл.74 ТЗ дружествени решения поради нарушаване на гарантираното на ищците – акционери право на сведение по чл.224, ал.1 ТЗ. Въпрос № 2 е зададен некоректно, тъй като въззивният съд не е мотивирал нарушението по чл.224, ал.1 ТЗ единствено с пасивно поведение на дружеството, изразяващо се в непредоставяне на информация за събранието. За да приеме нарушението за осъществено, съдът е констатирал, че ответникът е отблъснал опитите на ищците да упражнят правата си по чл.224, ал.1 ТЗ като се запознаят с документите за събранието, което означава, че е приел наличието на активни действия от тяхна страна за достъп до материалите за събранието. Предвид тази констатация, изводът на въззивния съд за осъществено нарушение на правото на ищците по чл.224, ал.1 ТЗ не противоречи на практиката в решение № 107/13.10.2010 г. по т. д. № 1123/2009 г. на ВКС, І т. о., в което е възприето разрешението, че дружеството – ответник по иск с правно основание чл.74 ТЗ, е в нарушение на чл.224, ал.1 ТЗ тогава, когато законът установява задължение за него да подготви писмени материали за съответното общо събрание, но такива не са изготвени и съответно не могат да бъдат предоставени за сведение при поискване от акционер/акционери, или тогава, когато, макар изготвени и съществуващи, избирателно не се предоставят на определени акционери, въпреки поискването им. С цитираното решение не е отречена тежестта за ответника да докаже положителните факти, релевантни за надлежното упражняване на правото по чл.224, ал.1 ТЗ. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е посочил, че ответникът не е доказал да е осигурил на ищците възможност да упражнят самостоятелно правата си по чл.224, ал.1 ТЗ и дори е отблъснал опитите им за достъп до материалите за събранието, а произнасянето в този смисъл не насочва към противоречие с практиката на ВКС в решението по т. д. № 1123/2009 г. при разрешаване на въпроса за разпределението на доказателствената тежест по делото (въпрос № 4). Поставеният под № 3 въпрос не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд, доколкото съдът не е поставил знак на равенство между недопускането на акционерите до участие и гласуване в общото събрание и нарушаването на правото по чл.224, ал.1 ТЗ. По изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице и по отношение на обсъжданите три въпроса. За пълнота следва да се отбележи, че посоченото в изложението определение № 456/30.05.2016 г. по т. д. № 3253/2015 г. на ВКС, І т. о., е постановено в производство по чл.288 ГПК и не е източник на практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по отношение на въпросите : „1. При наследяване на акции от няколко наследника и тяхното разпределение между тях има ли основание да се приложат по аналогия правилата за наследяване и разпределение на вземания; 2. Допустимо ли е ценни книги (независимо дали акции, облигации, компесаторни бонове или други) да бъдат автоматично разпределяни при наследяване между наследниците съобразно наследствения им дял; 3. След като физически не е възможно автоматично да се разпределят наследени акции, издадени и отпечатани на купюри, между съответните наследници, възможно ли е материализираните в тях права автоматично да се разпределят; 4. Налице ли е нарушение на правото на сведение по чл. 224, ал.1 от ТЗ, ако същото е поискано от акционер непосредствено преди започването на Общото събрание на акционерите; 5. Участието на едно лице в две Общи събрания на акционерите, проведени на едно и също място и в едно и също време основание ли е за отмяна на приетите на тези Общи събрания на акционерите решения при положение, че няма доказателства това лице да не е присъствало на събранията”. Допускането на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано със съображения, че с оглед изводите на въззивния съд (които касаторът счита за неправилни) и наличието на противоречива практика на съдилищата по въпроси № 1, № 2 и № 3, е необходимо Върховният касационен съд да създаде единна практика по поставените въпроси.
Касационно обжалване на въззивното решение по първите три въпроса не може да се допусне, тъй като от една страна те са от значение за правилността на обжалваното решение, а от друга отмяната на оспорваните с исковете по чл.74 ТЗ дружествени решения не е обусловена единствено от тяхното разрешаване. Въпреки, че е обсъждал какви права са придобили ищците върху получените в наследство акции, въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че решенията са незаконосъобразни и подлежат на отмяна, тъй като общото събрание от 15.06.2017 г. не е проведено в съответствие с оповестените в търговския регистър дата, място и час. Процесуалната незаконосъобразност на решенията е поддържана в исковата молба като главно основание на исковете по чл.74 ТЗ и изводът за осъществяване на това основание има самостоятелно обуславящо значение за изхода на делото, независимо от извода за нарушаване на правата на ищците да участват в събранието в качеството на акционери, притежаващи индивидуален брой акции. При формиран от съда извод за провеждане на общото събрание в нарушение на процедурните правила допускането на въззивното решение до касационно обжалване по въпроси, относими към законосъобразното упражняване на правата на акционерите на участие и гласуване в събранието не би довело до промяна на крайния резултат по делото. С оглед на това е безпредметно да се обсъжда евентуалното значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е и искането на касатора за допускане на касационно обжалване по въпроси № 4 и № 5, които не покриват общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. В мотивите към обжалваното решение няма произнасяне към кой момент следва да е отправено искането за сведения относно предстоящото общо събрание и налице ли е нарушение на правото на сведение, ако искането предхожда непосредствено започването на събранието. Нарушаването на правото на ищците по чл.224, ал.1 ТЗ е обосновано с констатацията, че въпреки опитите да получат достъп до материалите за събранието, дружеството не им е осигурило възможност за това. Предвид мотивите на въззивния съд, въпрос № 4 не може да се квалифицира като обуславящ за изхода на делото и да послужи като общо основание за достъп до касационен контрол. Формулираният под № 5 въпрос е насочен изцяло към оспорване на правилността на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и на извода за нарушаване на процедурата за провеждане на събранието, опорочаващо законосъобразността на взетите решения и предпоставящо отмяната им. Значението на въпроса за правилността на обжалваното решение е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване по повод на него – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължението за обсъждане на поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, чиято аргументация също се базира на теза за неправилност на въззивното решение.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 108/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Ответниците по касация не са представили доказателства за извършени разноски в производството по чл.288 ГПК, поради което разноски не следва да им се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196 от 01.08.2018 г., постановено по в. т. д. № 175/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :