О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№537
гр. София, 22.12.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1722 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2237 от 28.11.2016г. по гр.д. № 3323/2016г. на Софийски апелативен съд, с което отчасти е отменено и отчасти е потвърдено решението на Софийски градски съд по гр.д. № 6040/2012г. и като краен резултат е уважен иска Д. Н. О. против С. С. Н. за признаване собствеността на основание давностно владение върху: Ѕ ид.ч. от двустайно жилище на първия жилищен етаж в двуетажна трифамилна жилищна сграда с идентификатор 68134.4328.1551.1, построена в УПИ ХІV-4 в кв. 38 по плана на Горна баня, С., с площ на жилището 61,80 кв.м.; върху Ѕ ид.ч. от общо мазе с вход от юг, със застроена площ от 18,745 кв.м. и върху 1/4 ид.ч. от складово помещение с площ 37,835 кв.м. в същата сграда. По отношение на останалата Ѕ ид.ч. от жилището установителният иск за собственост е отхвърлен.
Срещу решението са подадени две касационния жалби.
Ищецът по иска Д. Н. О. обжалва отхвърлянето на иска за 1/2 ид.ч. от жилището. Счита, че решението е неправилно, тъй като съдът е отхвърлил доказателствената стойност на представените по делото писмени доказателства. За обосноваване достъпа до касационно обжалване сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се позовава на противоречие с практика на Върховния касационен съд, без да е формулира конкретни правни въпроси.
Ответникът по иска С. С. Н. обжалва решението в уважената част на иска. Счита, че касационното обжалване следва да се допусне поради противоречие на обжалвания акт с практиката на ВКС по въпроса: прекъсва ли се придобивната давност с изявление на владелеца, направено в исковата му молба за установяване на собствеността, че за имота е заведено дело за делба от ответника срещу трето лице и това е смутило владението му.
Страните взаимно оспорват жалбите си и наличието на предпоставки за допускане на касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.
Производството е по установителен иск за собственост въз основа на давностно владение, считано от 28.10.1998г. досежно жилище на първия етаж в двуетажна жилищна сграда. Собственик на дворното място, в което е построена сградата, е ответникът С. Н.. Сградата е построена през 1998г. по време на брака му с М. Н. – майка на ищеца Д. О.. Първоначално строежът е започнал през 1997г. без строителни книжа, като грубият строеж е завършен през 1998г., а през 1999г. строежът е узаконен на името на съпрузите. През 1998г. С. Н. е прехвърлил на Д. О. срещу задължение за издръжка и гледане 2/3 ид.ч. от мястото; през 2003г. е заведен иск за разваляне на договора поради неизпълнение и през 2007г. е влязло в сила съдебното решение за разваляне на договора.
Представена е нотариално заверена декларация на ответника С. Н., подписана през 1998г., според която сградата е построена със средства на съпругата му М., получени от продажба на наследствен имот. През 2007г. е подписана нова декларация, с нотариална заверка на подписа, според която той желае в негова собственост да остане малкото жилище от 20 кв.м., което му е предоставено при развода, а всичко останало заявява, че принадлежи на съпругата му и сина й, тъй като къщата е построена с нейни средства и той няма претенции.
През 2009г. ответникът е завел иска за делба на сградата против бившата си съпруга М. Н. и това е повод за завеждане на настоящия иск от ищеца Д. О., който твърди, че е във владение на двустайното жилище на първия етаж от 28.10.1998г. Събрани са свидетелски показания за упражняваната фактическа власт.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по съображения, че не е доказано владението да е започнало на посочената дата 28.10.1998г., а също че то не е необезпокоявано и неоспорвано. Приел е, че има много обстоятелства, сочещи на съпротивата на ответника ищецът да живее в имота, а именно развалянето на договора за издръжка и гледане, отправени заплахи, гонене, скандали; има приложени данни за водени дела за извършен побой и за домашно насилие.
Според въззивния съд ищецът се е нанесъл в края на октомври 1998г. и е установил фактическа власт с намерение за своене; ремонтирал е жилището, живял е в него, отдавал го е под наем. Декларацията от 2007г. според съда съставлява доказателство, че ответникът приема ищеца не като държател, а като владелец, като лице, което може да придобие собствеността.
На второ място съдът е приел, че към октомври 1998г. сградата е съставлявала незаконен строеж и до фактическото узаконяване владението не произвежда действие. Затова е счел, че началото на давностното владение е към датата на акта за узаконяване – юли 1999г., като до предявяване на иска през 2011г. давностният срок е изтекъл и ищецът е придобил по давност притежаваната от ответника 1/2 ид.ч. от имота. По отношение на заведеното дело за делба през 2009г. е отбелязал, че то не слага край на давностния срок. Накрая, съдът е посочил, че не може да се произнася по придобиването по давност на частта от имота, притежавана от майката на ищеца, тъй като тя не е страна по делото. Затова е уважил иска за Ѕ ид.ч. и е отхвърлил за останалата половина.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
По жалбата на Д. О.. Този касатор не е представил отделно изложение по чл. 284, ал.3,т.1, а основанията за достъп до касационен контрол са инкорпорирани в жалбата. Не са изведени конкретни правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а са изложени оплаквания за неправилност на решението, които са обосновани с противоречие с практиката на ВКС. Липсата на правен въпрос е достатъчно основание да бъде отказано допускането на касационно обжалване – Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК, т.1. Независимо от това, за пълнота ще бъдат разгледани визираните от касатора несъответствия с практиката, а именно:
1/с Решение № 507 от 22.06.2010г. по гр.д. № 994/2009г. на І г.о., според което развалянето на договор за прехвърляне на парцел срещу издръжка и гледане не се отразява на възникналото право на собственост върху етажа, което е различно от предмета на алеаторния договор, тъй като правото на собственост върху етажа не е било насрещна престация на задължението за гледане и издръжка. Разгледаният в това решение случай не е сходен с настоящия, а и въззивният съд не е изложил мотиви в такава насока, така че проблемът с последиците от развалянето на алеаторния договор не е относим към изхода на спора.
2/ противоречие с Решение № 96 от 17.07.2015г. по гр.д. № 4669/2014г. на І г.о. и Решение № 831 от 20.02.2010г. по гр.д. № 1689/2008г. на ІІІг.о., където се приема, че при липса на надлежно учредено право на строеж влиза в сила презумпцията на чл. 92 ЗС. Тези разрешения също нямат отношение към изводите на въззивния съд. Отделно, при обосноваване на това противоречие касаторът навежда твърдение, че сградата е построена от него като собственик на поземления имот преди развалянето на договора и поради това не е станала съпружеска имуществена общност. Това твърдение е в разрез с изложеното в исковата молба, че сградата е построена от майка му със средства, получени от продажба на друг имот.
3/ противоречие с практиката по Решение № 117 от 26.04.2011г. по гр.д. № 718/2010г. на І г.о. досежно началния момент на давностното владение. Според соченото решение забраната на чл. 177 ЗУТ да се ползва строеж, преди да е въведен в експлоатация, не е пречка за установяване на владение. Въпросът откога започва давностното владение – дали от изграждането на сградата в груб строеж или от узаконяването, няма значение за разрешаване на спора в обжалваната от ищеца част, с която е отхвърлен иска за Ѕ ид.ч. от имота. Към момента на позоваването на давността с предявяване на иска, срокът по чл.79 ал.1 ЗС е изтекъл и в едната, и в другата хипотеза.
4/ противоречие с практиката по Решение № 691 от 02.02.2011г. по гр.д. № 1620/2009г. на І г.о., Решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. 4744/2008г. на І г.о., и двете посветени на дейността на въззивната инстанция, като такава която извършва самостоятелна преценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност. В случая решението на Софийски апелативен съд е резултат именно на такава решаваща дейност, а не на контролно-отменителна.
В обобщение, нито едно от посочените противоречия няма отношение към съображенията, довели до отхвърляне на иска. Поради това те не са определящи за изхода на спора в обжалваната част и не могат да послужат като основание за допускане на касация.
Изложените от касатора съображения относно правилността на изводите на съда при преценката на доказателствата, не могат да бъдат проверявани в настоящето производство. Поради това следва да се откаже достъп до касация по жалбата на Д. О..
По жалбата на С. Н.. В нея се иска допускане на касационно обжалване по въпроса: прекъсва ли се придобивната давност с изявление на владелеца, направено в исковата му молба за установяване на собствеността, че е заведен иск за делба на имота от ответника срещу трето лице и по този начин е смутено владението му. Въпросът е базиран на изнесеното от ищеца в исковата молба, с което е обосновал правния си интерес да води делото, а именно, че е предявен иск за делба между ответника и неговата майка, с което са оспорени правата му на собственик. С така поставения въпрос неправилно се интерпретира изнесеното в исковата молба – то не е, че владението е смутено, а че посредством иска за делба е оспорена собствеността, което е предизвикало предявяване на иск за защитата й. Освен това, в отговора на исковата молба и в хода на делото ответникът не е навеждал доводи, че това изявление води до прекъсване на давностния срок. Затова и съдът не е разглеждал този въпрос и не е излагал подобни мотиви. Наред с това, по въпроса за прекъсването на придобивната давност съществува съдебна практика, на която обжалвания акт съответства /напр. Решение № 39 от 25.04.2016г. по гр.д. № 3611/2015г. на Върховен касационен съд, ІІг.о., Решение № 82 от 01.06.2015г. по гр.д. № 6873/2014г. на Върховен касационен съд, ІІг.о./
Ето защо този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
В обобщение, следва да се откаже допускане на касационно обжалване и по двете жалби.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2237 от 28.11.2016г. по гр.д. № 3323/2016г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на Д. Н. О. и по касационната жалба на С. С. Н..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: