Върховен касационен съд Стр. 5
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
С.,23.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1956 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. К. Г., изпълнителен директор на „Електра Юръп“ АД чрез адв. Св. Б. срещу решение № 617/14.03.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, 13 състав по т.д.н. № 2873/2017 г., с което е потвърдено решение № 620/31.03.2017 г. по т.д.н. № 4631/2015 г. на Софийски градски съд /СГС/, с което СГС е обявил свръхзадълженост на касатора „Електра Юръп“ АД с определена начална дата 31.12.2013 г., открил е производство по несъстоятелност на „Електра Юръп“ АД, допуснал е обезпечение чрез обща възбрана и запор върху имуществото му, назначил е временен синдик, определил е дата на първото събрание на кредиторите с посочен дневен ред.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като формулира въпрос „какви права има наемателят при несъответствие между отдаденото му под наем имущество и пригодността му да служи съгласно договорения предмет (в случая – офис), какви разходи са за сметка на наемодателя и какви – за наемателя и също, при установени разходи за сметка на наемодателя, може ли последният едностранно да прекрати наемното отношение и да начислява лихви и неустойки върху „вземането си“, без това да се отнася за насрещното му задължение?“
Ответникът по касационната жалба – „Мегапарк“ ООД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.3 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на законния срок и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради следните съображения:
СГС, чието решение е потвърдено от САС е обявил касатора в свръхзадълженост с определена начална дата – 31.12.2013 г., открил е производство по несъстоятелност, допуснал е обезпечение чрез обща възбрана и запор върху имуществото на „Електра Юръп“ АД и е назначил временен синдик. Производството пред СГС е образувано по молба на „Мегапарк“ ООД по чл.625 и сл. ТЗ с твърдения за неизплатени изискуеми парични задължения на „Електра Юръп“ АД от сключен между страните договор за наем и анекси към него. САС е приел за установено, че молителят „Мегапарк“ ООД като собственик на офис–сграда с магазини, подземни гаражи, известен с наименованието „Мегапарк“ е отдал чест от помещенията под наем с договор за наем от 14.04.2011 г. на „Енергони“ АД при уговорена наемна цена и ред за нейната индексация, както и режийни разходи за имота, при наличие на приемо-предавателен протокол от 01.12.2011 г. за предаване на обекта от наемодателя на наемателя без забележки. Поради неиздължен наем и режийни разходи от „Енергони“ АД молителят е поканил наемателя с нотариална покана от 21.07.2014 г. да плати сума в общ размер на 179325.56 лв., но плащане не е последвало. С анекс от 23.07.2014 г. между молителя, „Енергони“ АД и „Електра Юръп“ АД трите страни са се съгласили, че от 01.08.2014 г. „Електра Юръп“ АД встъпва и замества „Енергони“ АД в договора за наем /като наемател/, като носител на всички права и задължения по него, като досегашният наемател се освобождава от тези задължения, но ще продължи да отговаря за тях като поръчител, солидарно с новия наемател. Новият наемател е започнал да ползва реално посочените в чл.1.8.1 и чл.1.8.2 наети площи, но без да изпълнява задълженията си по същия договор, поради което с последваща нотариална покана молителят е поканил „Електра Юръп“ АД, както и „Енергони“ АД да заплатят задълженията си с предупреждение, че при неизпълнение ще счита договора за развален. Поради неплащане на дължимите суми в рамките на предоставения с поканата 10 дневен срок на 18.11.2014 г. договорът е едностранно развален от наемодателя, като неплатената от страна на „Електра Юръп“ АД наемна цена и режийни разноски за месеците август 2014 г. до ноември 2014 г. е в общ размер 161056.92 лв., за която са издадени фактури. Ответникът останал задължен и за сумата 179325.76 лв. сбор от дължимия наем и режийни разноски за периода от м. април 2014 г. – м.юли 2014 г., начислени лихви, както и начислен върху тях ДДС. Въпреки разваления договор ответникът е продължил да ползва имота без съгласието на наемодателя, като е постановено осъдително решение по предявен иск по чл.233 ал.1 ЗЗД, същевременно се претендира и дължимо обезщетение за ползвания имот след прекратяване на договора, въпреки противопоставянето от наемодателя. Претендираните суми във връзка с неизпълнените задължения по договора за наем, според молителя са с общ размер 821048.67 лв. САС е приел, че са налице изискуеми задължения на „Електра Юръп“ АД, породени от сключената между страните търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.1 ТЗ – договор за наем и анекс към него, по силата на който конкретизираният в договора недвижим имот е нает от „Електра Юръп“ АД за организиране на офис, обслужващ извършваната от него търговска дейност. С цел изчерпателност на изложеното относно твърденията на длъжника за липса на изискуемо парично задължение по процесния договор за наем и анекса към него, поради насрещна негова претенция за извършени разходи за преустройство и ремонт на наетия обект САС, освен изложеното от СГС е посочил и договорката в чл.9.7 от договора, съгласно която разходите по довършителните работи или по промените в наетата площ са за сметка на наемателя. Изследвайки финансовото състояние на длъжника-наемател във връзка с неговите задължения, с оглед изслушаните множество заключения на ССЕ, САС е приел, че е налице свръхзадълженост на дружеството, която предхожда неплатежоспособността му. Прието е, с оглед неоспорените първо и второ заключения на ССЕ, че още към 31.12.2013 г. „Електра Юръп“ АД е било в състояние на невъзможност с наличните си активи да покрие своите задължения, която дата предхожда датата, на която се установява състояние на неплатежоспособност, поради което, според САС, следва да се приеме, че се е осъществило основание за откриване производството по несъстоятелност при приложение на чл.607а вр. чл.742 ТЗ – свръхзадълженост на длъжника. Посочено е, че още към 30.12.2013 г. размерът на паричните задължения на „Електра Юръп“ АД значително надвишават реалната стойност на имуществото му, която тенденция се запазва следващите 2014 г., 2015 г. и 2016 г., при което за начална дата на свръхзадължеността е приета датата 30.12.2013 г. Изследвани са и коефициентите за ликвидност на дружеството, които са под референтните стойности още от 2011 г. Изложени са съображения и за неоснователност на доводите на длъжника-жалбоподател във връзка с твърдени вземания в негова полза, отразяващи се на актива на дружеството. Според САС по делото не са събрани доказателства, установяващи възникнали вземания на дружеството, с оглед сочени договори за цесия, ексклузивно инвестиционно банкиране и консултиране и др., за които са изложени конкретни и подробни съображения.
Материалноправният или процесуален въпрос, въведен в изложението по чл.284 ал.3 ГПК трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда /т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Така формулираните въпроси в изложението не са обсъждани от САС в този им вид във връзка с основанието за допускане и откриване производството по несъстоятелност, приемане на свръхзадълженост на дружеството. Както се посочи по-горе с цел изчерпателност на изложеното относно твърденията на длъжника за липса на изискуемо парично задължение по процесния договор за наем и анекса към него, поради насрещна негова претенция за извършени разходи за преустройство и ремонт на наетия обект САС, освен изложеното от СГС е посочил и договорката в чл.9.7 от договора, съгласно която разходите по довършителните работи или по промените в наетата площ са за сметка на наемателя. Посочено е още във връзка със сключения договор за наем, че е налице приемателно-предавателен протокол от 01.12.2011 г. за предаване без забележки на обекта от наемодателя на наемателя „Енергони“ АД, в чиито права е встъпил сегашният касатор с анекса от 23.07.2014 г. При тези мотиви в решението на САС, няма основание да се приеме, че така формулираните общи въпроси за правата на страните по договор за наем са обуславящи изхода на спора по делото, образувано по молбата по чл.625 ТЗ, уважена при условията на чл.607а вр. чл.742 ТЗ – свръхзадълженост на длъжника.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда претендираните от ответната страна разноски. От приложените авизо за местен превод и документ за движение по сметка от „У. Б.“ не се установяват данни и основания извършеният превод да е за адвокатски услуги от ответника по настоящото дело – т.д. № 1956/2018 г. по описа на ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 617/14.03.2018 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 13 състав по т.д.н. № 2873/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.