4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
С., 26.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 13.05.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 909 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] , [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 277 от 31. 05.2010 год., по т.д.№ 70/2010 год., с което е оставено в сила решението на Врачанския окръжен съд № 44 от 01.12.2009 год., по гр.д.№ 82/2009 год. и е осъден касатора, в качеството му на ответник, на осн.чл.79,ал.1 ЗЗД, да заплати на ТД [фирма], [населено място], като ищец, сумата 73 372.32 лв., представляваща дължима цена с ДДС по дистрибуторски договор от 02.04.2008 год. и издадени 35 бр. данъчни фактури за доставената му стока / чорапни изделия/, както и сумата 7 228.53 лв., обезщетение за забава за периода, считано от датата на издаване на всяка фактура до датата на исковата молба-15.06.2009 год., заедно с направените от ищцовото търговско дружество деловодни разноски от 5 474 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените процесуални правила и на закона, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърдението на касатора е, че даденото с обжалвания съдебен акт разрешение по предявения иск, по който е осъден последния, като ответник, да заплати на [фирма], определена сума произхождаща от търговска сделка, по която не доказано получаването на стоката, предмет на същата, съставлява произнасяне от въззивния съд по материалноправен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
В тази вр. отново са възпроизведени и касационните основания, съдържащи се в обстоятелствената част на касационната жалба и свързани с необосноваността на извода на решаващия съд, че е налице основание за заплащане на процесната стока, с неправилното приложение на нормата на чл.302 ТЗ, установяваща дължимата от търговеца, длъжник по търговско сделка, грижа, както и с допуснатите нарушения на процесуалния закон- чл.365 и сл. ГПК, създаващ специален ред за разглеждане на търговските спорове и чл.105 ГПК, определящ местната подсъдност на разгледания иск .
В подкрепа на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, създавано, според жалбоподателя с произнесеното от въззивния съд решение предмет на касационната жалба, са цитирани и приложени: решение № 6 от 02.02.2009 год., по т.д.№ 3378/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 4 от 25.02.2009 год., по т.д.№ 395/2008 год. на І-во т.о. на ВКС.
При обосноваване на критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК [фирма] , се позовава на решение на СГС от 05.01.2007 год., по гр. д.№ 1370/2006 год. и на 4 определения на отделни състави на ТК и на ГК на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените с касационната жалба основания за касиране на обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаря на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и и подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт е процесуално допустима, но касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивния съд е приел за доказано твърдяното в исковата молба договорно неизпълнение на ответника, произтичащи от сключен между страните рамков дистрибуторски договор от 02.04.2008 год., обуславящо ангажиране договорната отговорност на последния по реда на чл.79, ал.1 ЗЗД – за заплащане стойността на доставената му по отделните търговски продажби стока, обективирана в издадените и неоспорени в процеса 35 бр. фактури.
Като неоснователно, предвид приложените и неоспорени досежно автентичността на подписа за получател 35 бр. стокови разписки и последвалото ги споразумение между страните от 12.03.2009 год., относно дължимата сума и произхода на задължението, решаващият съд е преценил въведеното от последния възражение за неизпълнен договор от продавача, поради непредадена стока.
Счетено е, че при наличие на пълно съвпадение между данните отразени в процесното двустранно подписаното споразумение с тези от отделните 35 бр. данъчни фактури, правно ирелевантно за произхода на претендираното вземане и неговия размер е обстоятелството, дали приложените удостоверяващи изпълнението на продавача стокови разписки са подписани от лица с надлежно учредена представителна власт за купувача – [фирма].
Във вр. с въведеното от ответника възражение за недействителност на процесното споразумение, обосновано с отсъствие на надлежна представителна власт за ищеца, въззивният съд е изложил съображения за неоснователността му, позовавайки се на законовото правило на чл. 42, ал.2 ЗЗД, предвид извършено от ищцовото ТД прилагане на същото, като доказателство в процеса, удостоверяващо вземането му към ответника.
Следователно, дори и да се приеме, че с оглед съдържащи се в изложението на касатора доводи, е налице поставен от последния материалноправен въпрос, който уточнен от касационната инстанция, съобразно разясненията в т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС се свежда до приложението на чл.302 ТЗ, то от решаващите мотиви на въззивния съд следва, че той, макар и важен, не попада в приложното поле на касационното обжалване, тъй като не е бил въобще предмет на обсъждане.
От своя страна липсата на основната главна предпоставка за допускане на касационното обжалване сама, по себе си е достатъчна, за да се отрече основателността на искането за допускане касационната жалба до разглеждането и по същество.
Що се отнася до поставения процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.365 и сл. ГПК, то същият е ирелевантен за крайния правен резултат по делото, поради което няма правната характеристика на обуславящ по см. на чл. 280, ал.1 ГПК и дадените тази вр. в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК задължителни за съдилищата в страна разяснения.
Свързан с процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт този въпрос е относим към правилността на обжалвания съдебен акт, но е ирелевантен в производството по чл.288 ГПК.
Не обосновава достъп до касационен контрол и процесуалноправният въпрос, свързан с приложението чл.105 ГПК.
Съгласно постановките на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК обвързаността на допускане на касационно обжалване от посочените от касатора основания- главно и допълнително не се отнася до валидността и допустимостта на обжалваното въззивно решение.
Поради това ВКС е длъжен да допусне касационното обжалване, всякога, когато съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо или нищожно и в този случай приложимо е разрешението дадено с т.10 на ТР №1/2001 год.на ОСГК на ВКС.
В случая, освен, че оплакване за недопустимост на съдебния акт на Софийски апелативен съд не е изрично въведено, то самото обстоятелство, че в срока по чл.119, ал.3 ГПК, във вр. с чл.105 ГПК ответникът не е заявил възражение за неподсъдност на делото пред В., изключва да е налице вероятност за недопустимост на постановения съдебен акт, поради което и на това основание предпоставките за достъп до създадения по действащия ГПК факултативен касационен контрол са недоказани.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски за настоящето производство на осн. чл.78, ал.3 ГПК, поради което не следва да му бъдат присъждани такива
Водим от изложените съображения и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 277 от 31. 05.2010 год., по т.д.№ 70/2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: