5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
гр. София, 29.06. 2018 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 625/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 5426 от 04.12.2017 г. от С. Т. К. от [населено място], Столична община, чрез процесуалния си представител адв. И. Ю. от АК – С., против въззивно решение от 17.10.2017 г., постановено по в.гр.д. № 260/2017 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, Гражданска колегия, с което като е потвърдено решение № 126 от 25.04.2017 г., постановено по гр.д. № 346/2015 г. на Ломския районен съд, е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 4, вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК против община-Л. и В. С. К. от [населено място], за признаване за установено, че в акт за раждане на детето В. К. са вписани неверни данни относно произхода от бащата. Жалбоподателят релевира касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът С. Т. К., чрез процесуалния си представител адв. И. Ю. от АК – С., поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 4, вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с наведеното основание, жалбоподателят се позовава на противоречие с Постановление № 5/78 от от 21.II.1979 г., Пленум на ВС. Поставени са следните правни въпроси, с твърдението, че са от значение за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, а именно: 1/ Обявяването на раждането равнозначно ли е на писмено заявление за припознаване по смисъла на чл. 36 Н./отм./; 2/ Каква е правната стойност на подписа на ищеца върху акта за раждане и замества ли този подпис писменото заявление за припознаване или декларацията с нотариално заверен подпис, както изисква нормата на чл. 36 Н. /отм./.
Ответниците по жалбата [община] и В. С. К. от [населено място], не са изразили становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по неоценяем иск и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционния съд е счел, че представеният по делото акт за раждане № 401 от 16.08.1995 г. на Общински народен съвет [населено място] е съставен по надлежния ред от длъжностно лице по гражданското състояние при [община], обл. М., като в самия официален документ е вписано, че за съставянето на акта за раждане длъжностното лице се е позовало на 2 бр. писмени съобщения и 1 бр. молба и като обявител в оспорения акт за раждане е записан ищеца по делото С. Т. К., който е положил подписа си пред длъжностното лице по гражданското състояние Д. Д. М. (не е спорно по делото, че подписа в акта за раждане е на ищеца). Изложени са съображения, че актът за раждане е официален писмен документ, който има доказателствена сила за отразените в него данни до доказване на тяхната неистинност – чл. 34, ал. 2 ЗГР. В случая ищецът, чиято е тежестта да докаже тази неистинност, не е сторил това – същият е положил подпис като обявител на раждането и вписването му като баща на детето се е осъществило пред длъжностното лице по гражданското състояние без възражение. Във връзка с оспорването на подписа на молбата, с която е обявено раждането на детето В. и избор на лично име, е назначена графологична експертиза, но поради липса на спор за подписа, положен върху самия акт за раждане, не е допусната повторна експертиза и оплакването за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е прието за неоснователно. Обстоятелството, че подписът на молбата по чл. 8, ал. 1 от Н./отм./ за избор на лично име на детето до длъжностното лице, не е положен от жалбоподателя, съдът е приел, че в случая е без значение за истинността на съставения акт за раждане, тъй като именно той е официалният документ и върху него е положен подписът на ищеца пред длъжностното лице по гражданското състояние, а процесната молба, съставляваща частен документ, съгласно чл. 8, ал. 1 от отменената Наредба за гражданското състояние служи за избор на лично име на детето. Като краен извод е прието, че отразените в акта за раждане данни са верни, поради което документът е истински, като съставен въз основа на предвидения в ЗГР ред, поради което предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от материално и/или процесуално естество, от който зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС и/или да е рeшен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейски съюз, както и/или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По поставените материалноправни въпроси, свързани с обявяването на раждането и значението на подписа на бащата в акта за раждане, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като с обжалваното решение въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че съгласно чл. 34, ал. 2 ЗГР, актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. Аналогична е приложимата норма в настоящия случай на чл. 124/отм. ДВ, бр. 67 от 1999 г. / от Закона за лицата и семейството. При оценката на материалната доказателствена сила на акта за гражданско състояние като официален документ обаче трябва да се отчита, че тя (материалната доказателствена сила) се отнася само до това, което се е осъществило пред длъжностното лице по гражданско състояние и то го е възприело лично. При сключването на брак длъжностното лице по гражданско състояние възприема лично волеизявленията на страните, но при съставянето на акта за раждане или смърт, то възприема лично не фактите на раждането и смъртта, а съобщенията за раждане и смърт. Актовете за раждане имат материалната доказателствена сила, според реда, по който са съставени. Данните в актовете за гражданско състояние се попълват въз основа на документи за самоличност на лицата /в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 решение № 278 от 27.10.2015 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 219/2015 г. /. Следва да се посочи, че съгласно чл. 35, ал. 1 от Наредбата за гражданското състояние (отм. ДВ, бр. 41 от 18.05.2004 г.) задължението за обявяване на раждането е преди всичко на бащата, като той е длъжен да обяви раждането на детето лично или чрез нотариално упълномощено лице. В този смисъл с решение № 123 от 28.11.1985 г., постановено по гр. д. № 97/85 г., ОСГК е дадено задължително тълкуване по приложението на чл. 36 Н., че нотариална заверка на подписа на припознаващия баща извънбрачното си дете е необходима само ако той изпраща заявлението си до съответното длъжностно лице, но не и когато лично го представя. Това е така, тъй като актът за раждане като официален документ, удостоверяващ настъпване на юридическото събитие, има доказателствена сила за отразените в него данни до доказване на тяхната тяхната неистинност, съгласно чл. 124/отм./ ЗЛС, понастоящем чл. 34, ал. 2 ЗГР. В този смисъл са решаващите изводи на въззивния съд, че при оценката на материалната доказателствена сила на акта за раждане като официален документ следва да се отчита, че се отнася до това, което се е осъществило пред длъжностното лице по гражданското състояние и то го е възприело лично. В конкретния случай подписът на ищеца като обявител на раждането на детето и вписването му като баща на същото се е осъществило пред длъжностното лице по гражданското състояние, без възражения от негова страна, длъжностното лице по гражданското състояние го е възприело лично, което сочи на истинност на тези данни в акта за раждане на детето В. С. К., т.е. ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и главно доказване неистинността на процесния акт за раждане. Следователно, по поставените правни въпроси от материално естество, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като по тях е налице установена съдебна практика на ВКС, която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение. По тези правни въпроси не е налице противоречие със задължителната практика на ВС, посочена от касатора – П. № 5 от 21.02.1979 г., която се отнася до обобщаване на съдебната практика по някои въпроси на съдебното установяване на произход и е неприложима в настоящия случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.10.2017 г., постановено по в.гр.д. № 260/2017 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, Гражданска колегия, по касационна жалба с вх. № 5426 от 04.12.2017 г. от С. Т. К. от с Л., Столична община.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: