О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
гр. София,30.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2092 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Г. М. и И. С. М. срещу определение № 109 от 12.06.2017г. по т. д. № 1267/2017г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на частните жалбоподатели за отмяна на определение № 186/ 25.06.2016г. по т.д. № 1864/2015г. на ВКС, I ТО, постановено по реда на чл.288 ГПК.
Частните жалбоподатели молят да се отмени атакуваното определение и се разгледа по същество молбата за отмяна на определението. Излагат съображения, че са налице предпоставките по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Твърдят, че с определението по чл.288 ГПК, с което е отказано допускане на касационен контрол, е от категорията на актовете, с които се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. Поддържат, че посочената от първия тричленен състав на ВКС практика, не е относима към настоящия случай. Считат за неправилен изводът на съда на просрочие на молбата за отмяна, тъй като течението на срока по чл.305, ал.1, т.4 ГПК започва от влизане в сила на последния акт – определение от 04.04.2012г. на ВКС за недопускане на касационния контрол на въззивното решение, от която дата то влиза в сила. Според частните жалбоподатели, в случая не намират приложение и разрешенията на ППВС №2/ 1977г., тъй като то е постановено при действието на отменения ГПК, при който няма процедура по допускане на касационно обжалване на въззивните решения.
Ответниците по частната жалба не представят отговор на същата..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената молба за отмяна, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че определението по чл.288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, не подлежи на отмяна, тъй като с него не се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо и не се дава разрешение по същество на други производства. В атакуваното определение липса позоваване на просрочие на молбата за отмяна, като основание за нейната недопустимост.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на производството по отмяна е в съответствие с императивните норми на чл.303 и сл. от ГПК и с Постановление № 2/1977г. на Пленума на ВС, което не е загубило значението си и при действието на новия ГПК. Според него, отмяната, като извънреден способ, е допустима по отношение на влезлите в сила решения, ползващи се със сила на присъдено нещо, и относно съдебни актове, с които се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на делото и които имат характер на такива, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, респективно повдигнати отново пред съд /както е при прекратяване на производството поради отказ от иска/. В тази насока е и даденото тълкуване в т.6 от Тълкувателно решение № 7 / 2014г. от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/ 2014г. на ОСГТК на ВКС, според което не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото, поради отказ от иска. Съгласно разяснителната част на т.1 от Тълкувателно решение № 2/ 28.09.11г. по тълк.д. № 2/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, определението по чл.288 ГПК няма правна характеристика на съдебен акт, с който съставът на ВКС се произнася по същество на касационната жалба. Въпросите, които стоят на разглеждане в тази задължителна предварителна фаза на касационното производство, са извън предмета на делото между страните. Във фазата на допускане на касационното обжалване дейността на отделния състав на ВКС не е, нито тълкувателна, нито решаваща, а специфична правораздавателна дейност. Проверката за наличието на основанията по чл.280, ал.1 ГПК има самостоятелно значение – резултатите от нея предопределят по-нататъшния ход на касационното производство, но не влияят върху съдбата на обжалваното въззивно решение. Да се приеме, че с определението по чл.288 ГПК може да се формират правни изводи по въпроси, които засягат съществото на спора, без да се разрешава този спор, означава да се разкъса единството между мотиви и диспозитив на съдебното решение. С оглед на така очертаната в тълкувателното решение същност на определението по чл.288 ГПК, неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че то е от категорията на актовете, с които се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. Ето защо и предвид даденото разрешение в т.5 от Тълкувателно решение № 7 / 2014г. от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/ 2014г. на ОСГТК на ВКС., недопустимо е по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК да се иска отмяна на определение по чл.288 ГПК, поради противоречие на същото с решение по чл.290 ГПК, доколкото с актът по чл.288 ГПК не се дава разрешение на правни въпроси, включени в предмета на делото и определението не се ползва със сила на пресъдено нещо.
Предвид изложеното, обжалваният акт на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилен, следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 109 от 12.06.2017г. по т. д. № 1267/2017г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.