О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
гр. София, 30.12.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч.гр.д.№ 523 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. М. И., Т. Т. Н. и М. Т. А. против определение №547/03.11.2010 г. по в.ч.гр.д.№ 1018/2010 г., постановено от Окръжен съд – В. Т..
Ответниците по частната касационна жалба не са изразили становище.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, при условията на чл.280 от ГПК.
За да потвърди обжалваното определение, постановено от Районен съд – В. Т., окръжния съд е приел, че предявения иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването на установителния иск за собственост, който правен интерес е процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за наличието на които съдът следи служебно. В тази връзка, окръжния съд е споделил изцяло изводите на първоинстанционния съд, които касаят липсата на правен интерес, при незавършилата реституционна процедура по възстановяването на правото на собственост на ищците върху земеделска земя с посочване на процесния имот в плана за новообразуваните имоти като собствен на ищците. Съдът е приел, че при наличие на непълнота или грешка в плана на новообразуваните имоти, за ищците съществува отделна предвидена в закона процесуална възможност да искат неговото изменение или промяна, на основание чл.45д, чл.45е и чл.45ж от ППЗСПЗЗ, която възможност също изключва наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост на същия имот и то срещу посочените от ищците ответници – Община В. Т. и Агенция по геодезия, картография и кадастър.
В изложението на касационните основания по чл.280 във вр. с изискването на чл.274, ал.3 от ГПК, се сочат процесуалноправни въпроси, във връзка с процедирането на въззивния съд, без да се сочи в каква насока поставените въпроси обосновават приложението на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, което е самостоятелно основание за недопускането на касационното обжалване въз основа на формулираните въпроси. Освен това, формулираните процесуални въпроси касаят евентуално допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при постановяването на обжалваното определения, като съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК процесуалните нарушения не са сред основанията, годни да доведат до извод за допустимост на обжалвания акт, а са основание за преценка на правилността на акта, която следва да се преценява едва след като са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Сочи се, че „постановеното определение е в противоречие с утвърдената съдебна практика с решенията на Върховен касационен съд”, като се посочват решения на ВКС, постановени по различни казуси и конкретни дела. Липсата на поставен правен въпрос, който да е разрешен в противоречие с възприетото от ВКС в така посочените съдебни решения, води и до липсата на касационно основание по чл.280, ал.1 от ГПК, обосноваващо допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, съдът счита, че не са налице касационни основания за допускане до касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №547/03.11.2010 г. по в.ч.гр.д.№ 1018/2010 г., постановено от Окръжен съд – В. Т..
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.