4
Върховен касационен съд на Република България, ТК, ІІ т.о. дело № 2697/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.537
гр.София, 05.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша
докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело под № 2697/2015 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, постановено на 19 май 2015 год. по т.дело № 4211/2014 год. С обжалваното решение е потвърдено решение № 523/7 април 2014 год. по т.дело № 8203/2012 год. на СГС, VІ ТО, 6 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма] иск срещу Министерство на земеделието и храните за сумата 29 461,54 лева/с ДДС/, представляваща възнаграждение за допълнително споразумение от 9 юни 2010 год. към договор за охрана № РД-26-04/18.02.2009 год. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон. Касаторът поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол е произнасянето на Софийския апелативен съд по въпросите относно правната същност на договора за обществена поръчка, приложимост на общите правила на ЗЗД за неуредените от Закона за обществените поръчки въпроси, както и възниква ли задължение за плащане на добросъвестно изпълнени услуги по договор за обществена поръчка след изтичане срока на действието му, възложени изрично на изпълнителя от съконтрахента му. Не са развити доводи за допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация изразява становище, че жалбата е неоснователна поради прекратяване действието на договора за охрана с изтичането на срока му и нищожност на клаузата, предвиждаща продължаването му до сключване на договор за охрана с изпълнител, определен по реда на нова процедура за възлагане на обществена поръчка.
При преценка на доводите на страните относно наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение на Софийски апелативен съд в преклузивния срок по чл.283 ГПК и съдържанието и? отговаря на изискванията по чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че действието на процесния договор за охрана на помпена станция, сключен по реда на ЗОП, е прекратено с изтичането на уговорения 18 месечен срок в него, поради което предявеният иск за заплащане на възнаграждение за период, следващ момента на прекратяването, е неоснователен. Позовал се е на нищожност на клаузата на чл.2, ал.2 на договора, предвиждаща продължаване на действието му ако до изтичането на срока от 18 месеца няма приключила нова процедура за възлагане на обществена поръчка за охрана на обекта, в т.ч. и поради обжалване. Приел е, че уговорката е в пряко противоречие със забраната за изменение на договора по чл.43, ал.1 ЗОП в редакцията му към момента на сключването на процесния договор на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Оплакванията в жалбата са изцяло за неправилност на въззивното решение, а въведените допълнителни основания за допускане на касационен контрол са по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Въпросът относно правния характер на процесния договор за обществена поръчка е теоретичен и поставен извън контекста на спора. Видът на договора и правната квалификация на фактическия му състав не са били предмет на спора, който се ограничава до валидността на клаузата на чл.2, т.2 и възникването на задължение за плащане на фактурираните суми за охрана на обекта, осъществена по нареждане на възложителя в периода от изтичането на срока на договора до отправяне на предизвестие за прекратяване от Министъра на земеделието и храните.
Вторият въпрос е обуславящ изхода на спора и разрешен в противоречие с дадения отговор на същия материалноправен въпрос с влязлото в сила решение на Софийски градски съд, VІ ТО, 3 състав, постановено на 2 януари 2014 год. по т.дело № 8226/2012 год. Първоинстанционният съдебен акт е влязло в сила осъдително решение по аналогичен спор между същите страни, произтичащ от договор за обществена поръчка и допълнително споразумение за намаляване цената на услугата, чиито клаузи са идентични по съдържание с уговорките на процесния договор. Различен е само обектът на охраняване.
Налице е противоречива практика на съдилищата по смисъла на т.3 на Тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, в сравняваните два съдебни акта са дадени различни разрешения на поставения от касатора правен въпрос при фактически идентитет. С оглед на изложеното следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса възниква ли задължение за плащане на добросъвестно предоставени услуги по договор за обществена поръчка след изтичане срока на действието му, възложени изрично на изпълнителя от възложителя.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1016/19 май 2015 год. на Софийски апелативен съд по т.дело № 4211/2014 год. на ТО, 9 състав.
Указва на [фирма], София да представи в едноседмичен срок от съобщението документ, установяващ внасянето на държавна такса по специалната сметка на ВКС 589,24 лева в деловодството на съда.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след внасянето на държавната такса в определения размер.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ