1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
гр. София, 09.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година и в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4373 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 117240/27.09.2019 г. на Държавна агенция „Национална сигурност“, чрез пълномощника М. А., срещу въззивно определение № 20619/10.09.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 1730/ 2019 г. на Софийски градски съд, с което е отменено определение от 04.04.2017 г., поправено с определение от 30.10.2017 г., постановени по гр.д. № 52424/2016 г. на Софийския районен съд. С обжалваното въззивно определение на основание чл. 248 ГПК е изменено решение от 13.03.2017 г. по гр.д. № 52424/2016 г. на СРС в частта за разноските и е осъдена Държавна агенция „Национална сигурност“ да заплати на И. Д. Б. сумата 725 лв. – съдебни разноски за първоинстанционното производство.
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса – когато към момента на прекратяване на служебното правоотношение, работодателят не е изплатил дължимото на служителя компенсаторно обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск по чл. 83, ал. 1, т. 2 ЗДАНС, но е сторил това веднага след получаване на препис от исковата молба, може ли да се счете, че с поведението си е дал повод за завеждане на делото и носи отговорност за заплащане на разноските.
Ответникът по жалбата – И. Д. Б., представляван от адв. А. Риджаков, в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Производството пред Софийски районен съд е образувано по иск с правно основание чл. 83, ал. 4 ЗДАНС, предявен от И. Д. Б., срещу Държавна агенция „Национална сигурност“ за заплащане на сумата от 7 858,43 лв., представляваща неизплатено при прекратяване на служебното правоотношение на ищеца обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск по чл. 83, ал. 1, т. 2 ЗДАНС. С решение от 13.03.2017 г. по гр.д. № 52424/2016 г. Софийският районен съд е счел претенцията за неоснователна и я е отхвърлил, като е посочил, че същата е погасена чрез извършено „извънсъдебно плащане” от страна на ответника. Приел също, че искането на ищеца за присъждане на разноските е неоснователно, тъй като ответникът в писмения си отговор е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото. Молбата на страната за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение с определение от 04.04.2019 г., поправено с определение от 30.10.2019 г., постановени по същото дело.
С обжалваното в настоящото производство въззивно определение съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорност за разноски. Посочил е, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, доколкото към датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца (28.07.2015 г.) и до датата на предявяване на иска (16.09.2016 г.) не е заплатил дължимото на Б. компенсаторно парично обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск по чл.83, ал. 1, т. 2 ЗДАНС. По силата на действалия закон, обезщетението е следвало да бъде изплатено още към датата на прекратяване на правоотношението и това е отразено в заповедта от 23.07.2015 г., служебно изпратена на дирекция „Финансово – стопанска и управление на собствеността“ за изпълнение. В тази връзка, за неоснователно е прието възражението на ответника, че с прекратяване на служебното правоотношение за ищеца е възникнало правото да претендира заплащането на обезщетение, но не и задължение за ответника да го изплати, т.е. че без отправена от служителя покана за плащане, работодателят не е бил в забава. Въззивната инстанция е посочила още, че плащането на сумата, предмет на предявения иск е извършено от ответника в хода на производството (03.02.2017 г.), поради което следва да се приеме, че същият с поведението е дал повод за делото и макар да е признал иска, не може да се освободи от отговорността за заплащане на направените от ищеца съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Поставеният в изложението въпрос, касаещ приложението на нормата на чл.78, ал.2 ГПК е правно релевантен, но по същия има създадена практика на ВКС, на която въззивното определение не противоречи.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат в тежест на ищеца. Безпротиворечиво в практиката си (напр. – определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г., IV г.о., определение № 300/ 20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г., ІV г.о., определение № 688/ 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г., I т. о., определение № 111/ 14.03.2016 г. по ч. гр. д. № 815/2016 г., III г. о., и др.), ВКС е приемал, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, когато в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и довели до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното спорно право, като например – извършено плащане на претендираната сума. Аналогично и в случаите, в които предявеният иск е отхвърлен поради извършено в хода на делото (след предявяването на исковата молба, респ. след връчване на препис от нея на ответника) плащане на задължението, в практиката на ВКС не е имало колебания, че разноските за производството се възлагат в тежест на ответника. В съответствие с тези правни разрешения е и произнасянето на въззивния съд, поради което не е налице поддържаната от касатора предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за селектиране на жалбата. Позоваването на приетото в решение № 208/28.12.2015 г. по гр.д. № 6566/2014 г., III г.о., е неотносимо, тъй като приетото от състава на ВКС касае началния момент на изискуемостта на обезщетението за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, а не на главното задължение – обезщетението за неизползван отпуск.
Наличието на създадена практика на ВКС по приложението на чл.78, ал.2 ГПК, поначало изключва соченото основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая, касаторът не е изложил и аргументация защо счита,че изведеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, респ. – кое налага промяната или осъвременяването на възприетите в установената съдебна практика на ВКС правни разрешения (вж. – т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/ 2009г. на ОСГТК).
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 20619/10.09.2019 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 1730/2019 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.