1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 537
гр. София, 09.08.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1023 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
„БНП Париба Цар Освободител“ ЕАД обжалва определение № 1152 от 01.04.2019 г. по в.ч.гр.д. 1452/19 г., САС, 8 състав, с което е потвърдено определение № 1112 от 22.2.2019 г. на СГС, VI- 23 състав, с което е прекратено производството по иска на „БНП Париба Цар Освободител“ ЕАД срещу 19 юридически лица „Майа Инфосис интернешънал“ ЕООД, „Юръпийн пропъртис“ АД, „Пробитус“ ООД, „Лабиринтум инвестмънтс енд риск мениджмънт“ ЕООД, „Сайпем България“ ЕООД, „Евро фууд трейдинг“ ЕООД, „Старки хиъринг“ ЕООД, „Бенбоус България 1“ ЕООД в ликвидация, „Бенбоус България 2“ ЕООД, „Пегасус лоджистикс“ ЕООД, „Нексбул“ ЕООД, „Финискс бейсин“ ЕООД, „Брикостор“ ЕООД, „Поларис инвестмнътс“ ЕООД, „Би ЕФ груп“ АД, „Алкор сървисис“ ЕООД, „Еф енд би дистрибюшън България“ ООД, „Сералко Трейд“ ЕООД, „Ай фуудс глобал“ ЕООД, на основание чл. 130 от ГПК след неотстраняване нередовностите на исковата молба.
В частната жалба жалбоподателят сочи, че настоящият случай бил извън контекста на ТР 1/2002 г.Вписването на адреса на управление въз основа на услуга по предоставяне на адрес на управление от доставчик на такава услуга, регулирана за първи път през 2006 г. от ЗМИП. След прекратяване на договора за наем се прекратявало и правото да се ползва услугата по предоставяне на адреса. Разрешенията в ТР не били свързани с така поставените въпроси. В настоящия случай било налице несъвпадение между вписаните по партидите на ответните дружества обстоятелства и действителното фактическо положение. Представени били безспорни доказателства, удостоверяващи липса на основание за наличието на адреса на [улица] като вписан адрес на управление по партидите на ответните дружества. А интересът на частния жалбоподател бил този , на който се намирал имот на „БНП Париба Цар Освободител“ ЕАД. На този адрес ответниците си получавали съдебни книжа и търговска кореспонденция. Това обуславяло правен интерес от предявяване на иска. Моли да се отмени определението на САС и да се отмени прекратяването на производството по делото като се върне делото за продължаване на производството по него.
Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение като взе предвид доводите, изложени в частната жалба намира следното:
С определение от 01.04.2019 г. Софийски апелативен съд е потвърдил определението на Софийски градски съд за прекратяване на производството поради недопустимост на иска. Софийски апелативен съд е посочил, че искане за установяване несъществуващо обстоятелство е налице когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно, несъществуващо обстоятелство, невзето решение, за което е допуснато вписване в търговския регистър т.нар. неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало към датата на регистърното решение, вписването е съществувало, но е установено нищожността му и поради това не е породила правно действие. Тогава заличаването няма обратно действие , а е от вписване на решението съда. При проверка на обжалвания акт апелативният съд е приел, че право да се установява вписване на несъществувало обстоятелство има само, ако са изложени фактически твърдения за вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно и то към момента на заявяване за вписване. В случая такъв интерес не бил заявен, не били отстранени нередовности на исковата молба въпреки указанията на съда съгласно чл.129, ал. 2 от ГПК и това е обусловило извод за неуточнен правен интерес от предявяване на установителни искове като заявените.
В изложението по чл. чл. 274, ал.3 вр. чл. 284, ал.3 т. 1 от ГПК, частният жалбоподател сочи следните разрешен от Софийски апелативен съд правен въпрос:
1. Към кой момент следва да е налице порок във вписано в Търговския регистър обстоятелство, което обуславя допускането и уважаването на предявен иск по чл. 29, ал.1 от ЗТТРЮЛНЦ за несъществуване на вписано обстоятелство? Счита, че ТР е относимо към регистъра, съществувал към момента на тълкуването. А понастоящем имало изменение в легалната уредба. Излага съображения за прекратяване на отношенията по предоставената услуга.
2. По кой ред следва да защити правата си собственик, който има правен интерес от атакуването на вписани в Търговския регистър адрес на управление, които към момента на предявяване на иска не отговарят на действителното фактическо положение? Обуславя наличието на допълнително основание по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК, считайки, че е необходимо произнасянето, тъй като се накърнява правото му на защита съгласно чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ и предвидения с него принцип на доверие в търговския регистър .
Допускането на касационно обжалване на определение на въззивен съд е допустимо само и единствено при условията, предвидени в чл. 280 от ГПК, приложима норма на основание чл. 274, ал.3 от ГПК и към производството за обжалване на определения с частна жалба. Законодателят в чл. 280, ал. 2 от ГПК е предвидил, че определението се допуска до касационно обжалване когато е нищожно, недопустимо или при очевидна неправилност. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд в съответствие с нормата на чл. 7 трябва да следи спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, включително и във фазата по чл.288 от ГПК. В случая при преценка на основанието за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2 пр. 1 и 2 от ГПК, настоящият съдебен състав не може да достигне до извода, че са налице основания нищожност и недопустимост на определението.
Допускането на касационно обжалване на определението е обусловено и от наличие на предпоставките, установени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК – касационният жалбоподател да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който е от значение за решението по конкретното дело, за решаващата воля на съда и е обусловил изхода на делото. Задължение на касатора е да посочи правния въпрос, от значение за изхода на конкретното дело като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Едновременно с това сочените от касатора въпроси следва да отговарят на допълнителните основания, предвидени от законодателя в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК, а именно въпросът да: 1. е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. да е решен в противоречие с актовете на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз; 3. Въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Преценката от Върховния касационен съд за допускане на определението до касационно обжалване се прави въз основа на изложеното от касатора с оглед посочените от законодателя критерии. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР 1/19.2.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебния акт.
По отношение на посочения въпрос 1 в изложението по чл. 274, ал.3 вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че действително е включен в предмета на делото и Софийски апелативен съд е разрешил въпроса към кой момент следва да е налице порок на вписаното обстоятелство, което да накърнява правата и законните интереси на жалбоподателя – ищец в производството и съдът е приел, че това е моментът на заявяване за вписване на обстоятелствата. Въпреки че е налице разрешаване на посочения от касатора въпрос и по този начин е обусловено общо основание за допускане на определението до касационно обжалване, то не е налице соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая по приложението на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е налице задължителна практика на ВКС и трайна практика на ВКС, както е налице и практика по приложение на чл. 431 от ГПК отм., който е еквивалентен на предвиденото в чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и запазва правното си значение и при тази норма. Съгласно тази норма иск е предоставен на всяко трето лице, чийто интерес е засегнат с вписани обстоятелства като се установява несъществуването им към момента към който е извършено вписването.
Наличието на трайна съдебна практика и задължителна практика, изразена в Тълкувателно решение 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Постановеното в това тълкувателно решение е, че порочните вписвния подлежат на установяване със самостоятелен иск. Относно този иск следва да е налице правен интерес. Правният интерес е винаги конкретен и за съответното лице. Той трябва да е свързан с вписаното обстоятелство и да засяга правата и законните интереси на лицето, произтичащи именно от вписването.
Постановеното определение разрешава въпроса, че установяване на несъществуващо обстоятелство е относно обстоятелство, съществувало към момента на вписване и че последващите промени не могат да обусловят правен интерес у третото лице да предяви такъв иск. С оглед вече посоченото, че е налице съдебна практика по този въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не е налице необходимост от изменение на тази практика поради такова развитие на обществените отношения, които да обуславят корективно тълкуване на закона и развитието на правото. Няма погрешни виждания в посочената практика, отклонение от смисъла на закона и такова изменение на обществените промени, които да налагат изменения във вече възприетото тълкуване. Наличието на нова правна норма в ЗМИП не въвежда ново основание за преосмисляне на вписванията в Търговския регистър на седалища на търговски дружества, които са ползвали услуга „предоставяне на адрес на управление“ и този адрес е бил посочен като адрес по седалище на търговското дружество. Още повече, че наличието на тълкуване като това сочено от касационния жалбоподател, би довело до правна несигурност и поставила в зависимост от правоотношенията между две лица, основани на договор, да се определя сигурността на вписванията в Търговския регистър, които имат значение както за търговеца, така и достоверността на вписванията спрямо всички трети лица. Приемането на ЗМИП не може да обуслови необходимост от допускане до касационно обжалване на соченото основание, тъй като не създава различен режим на вписване на обстоятелства, подлежащи на вписване в Търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. С този закон са уредени само правата и задълженията на лицата, предоставящи услуга „адрес на управление“. Обществените отношения, регулирани от ЗМИП не са свързани с регулиране на отношенията по вписване в търговския регистър и защитата на третите лица, чийто правен интерес е засегнат от вписването. Предоставянето на конкретна услуга – предоставяне ползване на адрес, не създава правен интерес от атакуване на вписаното обстоятелство при отпадане предоставянето на услугата, тъй като както е подчертал и Апелативен съд – София при извършвания от него инстанционен контрол, при атакуване на вписването се взема предвид наличието на обстоятелството към момента на вписването, а не възникване на последващ факт. След като на частния жалбоподател в качеството му на ищец на основнаие чл. 129, ал. 2 от ГПК е дадена възможност от първоинстанционния съд да обуслови правен интерес от търсената защита – установяване несъществуване на вписано обстоятелство и той не е обосновал правен интерес, различен от сочения за действието на ЗМИП, то не следва да се приеме, че само прекратяване на договор за предоставяне на адрес на управление и качеството му на собственик на имота, чийто административен адрес е вписан като адрес по седалище на ответните 19 дружества, обуславя интерес от търсената защита. В случая макар и съдът да е разгледал поставения от касатора въпрос, то поради отсъствие на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК, следва да не се допуска касационно обжалване по първия посочен от касатора въпрос.
По отношение на поставения от касационния жалбоподател въпрос 2 следва да се отбележи, че в предмета на делото не е включен въпросът как следва да се осъществи защитата на ищеца в ситуация като очертаната от него в исковата молба, както и въззивният съд не е дал разрешение на сочения правен въпрос. Поради това не може да се приеме, че е налице общо основание за допускане на определението до касационно обжалване. А липсата на това основание не дава възможност да се определи и допълнително основание, съгласно чл. 280, ал.1 т. 1- т. 3 от ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1152 от 01.04.2019 г. по ч.гр.д. 1452/19 г., Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: