ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№537
гр. София, .25.06. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 899 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. И. А. срещу решение № 20 от 11.02.2009 г. по гр. д. № 1543/08 г. на Окръжен съд гр. С.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Ответникът по касация С. З. З. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 136д от 20.06.2008 г. по гр. д. № 2378/07 г. Районен съд гр. К. е постановил да се изнесе на публична продан допуснатия до делба недвижим имот – дворно място УПИ * по плана на гр. К. с площ от 384 кв. м., заедно с намиращите се в него жилищна сграда и други постройки. Осъдил е С. З. да заплати на Г. А. 1 303.10 лв. подобрения в имота. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, в която искът за подобрения е отхвърлен и е осъдил С. З. да заплати на Г. А. още 210 лв. за извършени подобрения. Оставил е в сила решението в останалата му част.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен е следва ли да се изнесе на публична продан недвижим имот когато съделителите са направили искане за възлагане и когато могат да се образуват два дяла – един с жилищна сграда и един с гаражи. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване поради противоречие с практиката на ВКС. Въпросът е съществен, тъй като има значение за крайния изход на спора.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване. Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение на ВКС, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика.
С решение № 53д от 26.02.2008 г. по гр. д. № 2378/07 г. е допусната делба на дворно място, УПИ * в кв. 77 по плана на гр. К. с площ от 384 кв. м., заедно с намиращите се в него жилищна сграда и други постройки между страните, при квоти от по ? ид. ч. за всеки един от тях.становено е, че Г. А. придобил ? от имота с договор за гледане и издръжка през 1986 г., а С. З. се снабдила с констативен нот. акт по чл. 483 ал. 1 ГПК /отм./ през 2007 г. за останалата ? ид. ч. Според вещо лице, имотът е неподеляем. Представлява дворно място с едноетажна жилищна сграда, стопанска постройка, два гаража, навес и клозет. За да остави в сила решението в обжалваната му част въззивният съд е изложил съображения че нормата на чл. 288 ал. 3 ГПК /отм./ не може да бъде приложена, тъй като не се касае за имот който е наследен от съсобствениците. Процесното жилище било неподеляемо, а гаражи като отделно обособени обекти на собственост не са били допуснати до делба. Въпросът за възможността постройките в имота, представляващи гаражи, да бъдат обособени като отделен обект на собственост е разрешаван по различен начин в практиката на ВКС – решения № 66 от 01.07.1988 г. по гр. д. № 33/88 г. на ВС ОСГК, № 236 от 31.05.1996 г. по гр. д. № 60/96 г. на ВС І ГО и № 62 от 01.03.2006 г. по гр. д. № 763/2005 г. на ВКС І ГО. С оглед на изложеното, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 11.02.2009 г. по гр. д. № 1543/08 г. на Окръжен съд гр. С..
УКАЗВА на Г. И. А. в едноседмичен срок да внесе 209.40 лв. д. т. по сметка на ВКС, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: