О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
София, 15.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1958/2009 година
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
М. А. М. от с. А., област П. е подал касационна жалба срещу решение на Окръжен съд П. по гр. д. № 443/2009 год. и приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, В. С. В. от с. А. счита, че не са налице основания за допускане до разглеждане на жалбата и моли за присъждане на направените от нея разноски.
След проверка, касационният съд установи следното:
Районен съд гр. Л. с решение от 2. 4. 2009 г. по гр. д. № 533/2008 г. е осъдил М. да заплати на В. сумата 2980 лв., със законната лихва от 1. 12. 2008 г. до окончателното й изплащане и сувата 416.31 лв. разноски по делото. Решението е потвърдено от Плевенският окръжен съд с въззивно решение от 14. 7. 2009 г. по гр. д. № 443/2009 г., с което в полза на В. са присъдени и разноски в размер на 225 лв.. Окръжният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд, че ответникът по иска М. дължи присъдената сума на основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, тъй-като извършената от него работа по поръчка на ищцата В външна топлоизолация на жилищната й сграда в с. А., е некачествена и за нейното отстраняване са необходими строителни работи на стойност 2980 лв. по заключение на вещото лице, прието в първоинстанционното производство.
Изложението на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване се основава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че казусът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Тези твърдения са необосновани. Фактически, искането на жалбоподателя за допускане на касация е мотивирано с отказа на съда да допусне изслушване на тричленна техническа експертиза, т.е. жалбоподателят оспорва дейността на съда по събирането на доказателства и обосноваността на решението, които въпроси могат да бъдат предмет на преценка по чл. 290, ал. 2, във връзка с чл. 293, ал. 2 ГПК, но само при вече допуснато касационно обжалване. От данните по делото е видно, че първоинстанционният съд е уважил искането на М. за назначаване на тройна техническа експертиза, но той не е внесъл определения депозит и съдът е заличил разширената експертиза. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са отчели обстоятелството, че М. не е внесъл депозита за експертизата с обяснението, че няма финансова възможност, но това не е основание делото да бъде отлагано, като не е известно и кога М. ще бъде в състояние да заплати сумата за възнаграждение на вещите лица.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 14. 7. 2009 г. по гр. д. № 443/2009 г. по жалбата на М. М.
ОСЪЖДА М. А. М. от с. А., област П. да заплати на В. С. В. от същото село с. двадесет и пет/ лева разноски за касационното производство по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: