О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
София, 30,06 , 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.06. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 130/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от А. И. Р. от гр. П., с призната юридическа правоспособност, с вх. №3979/25.11.2009 год. на Окръжен съд гр. П. срещу Решение №467 от 13.10.2009 год. и определение №1156 от 23.11.2009 год., с което въззивният съд на основание чл.258, ал.1-3 ГПК се е произнесъл допълнително по разноските, двата акта постановени по в.гр.д. №770/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд. С тях въззивният съд е потвърдил решение №270 от 15.07.2009 год. по гр.д. №37/2009 год. на Районен съд гр. П., в частта, с която са уважени предявените от ЗАД” Б. ”, гр. С. против касатора при условие на обективно съединяване иск с правно основание чл.407, ал.2 ТЗ, отм. във вр. с чл.81 ЗЗ, отм. за сумата 1 943.89 лв. и иск с правно основание чл.86, ал.1ЗЗД за сумата 341.32 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 18.11.2007 год. до 15.01.2009 год. и са присъдените дължимите от касатора разноски. Пазарджишкият окръжен съд е възприел изводите на районния съд за неоснователността на възражението на касатора за изтекла погасителна давност на основание чл.392 ТЗ. И двете съдебни инстанции са приели, че регресният иск на застрахователя срещу застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, виновно причинил ПТП, при което е увреден автомобил, собственост на трето лице, на което застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на главния иск, се погасява с петгодишна давност, която започва за тече от момента на плащането на застрахователното обезщетение, а вземането по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД става изискуемо от момента на получаване на поканата за плащане.
Касаторът А. Р. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че неправилно е опредеелна правната квалификация на иска за главницата по чл.407, ал.2, изр.второ ТЗ, отм., вместо по чл.81 ЗЗ, отм. Навежда доводи за разликата между суброгационно и регресно право на застрахователя, като сочи, че в случая той е предявил регресното си право срещу застрахования, което се погасява с тригодишна погасителна давност по чл.392, ТЗ, отм. Подържа, че съдът служебно е изменил исковата претенция по акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, след като е предявен за периода от 04.11.2005 год. до 12.01.2009 год., а съдът го е уважил за периода от 18.11.2007 год. до 12.01.2009 год. Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като твърди, че поставените от него правни въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Първият формулиран правен въпрос за продължителността на давностния срок по регресния иск на застрахователя срещу застрахования за изплатеното от застрахователя на правоимащия обезщетение твърди, че е разрешен в противоречие с т.14 и т.15 на ППл.-7-77, Решение №667 от 09.10.2008 год. по т.д. №295/2008 год. на ВКС, ІІ Т. О. и определение №106 от 23.02.2009 год. по т.д. №573/2008 год. на ВКС, ІІ Т. О. Като втори правен въпрос сочи недопустимото служебно изменение на исковата претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, което е направено в противоречие с т.10 на ТР-1-2001-ОСГК и решение №412 от 10.06.2004 год. по т.д. №1396/2003 год. на ВКС, І Т. О.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касация, а по същество и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Първият поставения правен въпрос за давностния срок, в който се погасява регресният иск на застрахователя срещу застрахования за изплатеното от застрахователя на правоимащия обезщетение е вече разрешен от ВКС с решения, постановени на основания чл.290 ГПК, формиращи задължителна съдебна практика- служебно известните на съда Решение №178 от т.д. №192/2009 год. на ВКС, ІІ Т. О. и Решение от 16.07.2009 год. по т.д. №356/2008 год. на ВКС, І Т. О. В тях е застъпено становището, че в тази хипотеза намира приложение т.14 на ППВС-7-77. Прието е, че регресното право на застрахователя възниква по силата на закона при наличие на вече прекратено застрахователно правоотношение, поради което се изключва приложимостта на чл.392 ТЗ, отм. за погасяването му с тригодишна погасителна давност. То се погасява с общата петгодишна давност с начален момент- изплащането на застрахователното обезщетение от застрахователя, което становище е застъпено в обжалваното въззивно решение. Същото е застъпено и в посоченото от касатора решение №667 от 09.10.2008 год. по т.д. №297/2008 год. на ВКС, ІІ Т. О., поради което не доказва твърдението на касатора, че Пазарджишкият окръжен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Посоченото определение, постановено на основание чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК също не формира задължителна съдебна практика.
Посоченият от касатора като втори правен въпрос за недопостимо служебно изменение на иска с правно основание чл.86, ал.1 ГПК, не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Така, както е формулиран, сочи на процесуално нарушение, което не представлява основание за селектиране на касационната жалба. Освен това и не следва да се обсъжда, защото съдът не е изменил служебно исковата претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, а я е уважил частично в рамките на предявения исков период. Той се е съобразил с трайната съдебна практика, че вземането на застрахователят за лихва за забава върху изплатеното на пострадалия парично обезщетение на основание чл.407, ал.2, изр.второ ТЗ, отм.във вр. с чл.81, ЗЗ, отм. става изискуемо след получаване на поканата от застрахования/ вж. Решение №48 от 30.04.2009 год. по т.д. №677/2008 год. на ВКС, І Т. О./.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №467 от 13.10.2009 год. и допълнително определение №1156 от 23.11.2009 год., по в.гр.д. №770/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: