О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
София, 02.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 420/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Д” А. – гр. С. против решение № 177 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 42/2008 г. на Софийски апелативен съд, ГК,ІV- ти състав, с което след отмяна на решение от 23.10.2007 г. по гр.д. № 3189/2006 г. на Софийски градски съд в частта, с която искът с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ на З. Д. Д. против касатора за присъждане на обезщетение за причинена имуществена вреда е бил отхвърлен над сумата 420лв. до сумата 2280лв. и по същество същият е уважен в отменената част. Оставено е в сила решението в останалата обжалвана част, с която исковете по чл.407, ал.1 ТЗ вр чл.405 ТЗ са били уважени.
Ответникът по касационната жалба- З. Д. Д. от гр. С. е на становище, че атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното :
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е възпроизвел разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е поддържал, че въззивният съд е постановил неправилно решение, поради нарушение на материалния закон. Посочил е още, че счита, че настоящия правен спор се отнасял към важен за развитие на правото въпрос- относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Лаконично е изложено, че както претенциите, така и решенията на съдилищата били в “широк диапазон” при определяне размера на обезщетенията, като подадената касационна жалба имала за цел “хармонизиране” на присъденото с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Общо поставения въпрос относно приложението по чл.52 ЗЗД няма такава характеристика, тъй като въпросът следва винаги да бъде конкретен, пряко изведен от решаващите изводи на въззивния съд, които обуславят обжалвания правен резултат. За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед тази дефинитивност не е налице обосноваване на соченото основание. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата са определяли различен размер обезщетения не налага извод както за неяснота на уредбата, така и за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Липсата на легално определени критерии, очертаващи използваното от законодателя понятие “справедливост” също не обосновава становището на касатора за наличието на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата. Освен това, съдържанието на това понятие е изяснено чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи.
Доводите, свързани с оплаквания за неправилност на съдебния акт се квалифицират по чл.281 ГПК, като в тях се включва и общо изразеното недоволство на страната от определения размер на обезщетението за претърпените вреди, поради това те нямат относимост към производството по чл.288ГПК.
С оглед изложеното, страната не е мотивирала доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което има за правна последица недопускане до разглеждане на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 177 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 42/2008 г. на Софийски апелативен съд, ГК,ІV- ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: