О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№537
Гр. София 16.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия 2-ро отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 801/2009 г
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е” ООД със седалище в гр. С. подадена чрез процесуалния му представител а. И от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 50/25.05.2009 г. постановено по гр.д. № 710/2009 г. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд ТО, 7 състав № 30/04.12.2008 г. по т.д. № 58/2008 г., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу „А” ЕООД гр. С. иск по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено спрямо ответника, че сключеният между страните предварителен договор от 27.10.2006 г. за продажба на недвижим имот не е породил действие между страните и е прекратен по силата на договорните клаузи, както и евентуалния иск по чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на същия договор поради липса на съгласие и представителна власт на подписалите го лица.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е тълкувал съдържанието и характера на процесния предварителен договор, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че поради липсата на виза за проучване и проектиране на сграда в процесния недвижим имот, договорът не може да породи правно действие, тъй като това е условие и за сключване на окончателния договор. Като основание за нищожност на процесния договор се посочва, че е нарушена разпоредбата на чл.137 ал.1 т.7 ТЗ и липсва на съгласие за сключване на договора, тъй като общото събрание на дружеството-продавач не е взело решение за отчуждаването на процесния недвижим имот.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси от значение за точното приложение на закона: относно нищожността на сделка сключена без валидно формирана воля у продавача поради липса на решение на ОС на дружеството-продавач за разпореждане с процесния недвижим имот-предмет на предварителния договор и дали несбъдването на предвиденото в договора условие за издаване и снабдяване с виза за проучване и проектиране на сграда в имота води автоматично до прекратяване на договора.
Ответникът по касационната жалба „А” ЕООД гр. С. изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от съществено значение за изхода на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск по чл.97 ал.1 ГПК /отм./, с който се иска да бъде признато за установено, че предварителния договор за продажба на процесния недвижим имот е прекратил автоматично действието си по причина, че не е била издадена в предвидения срок виза за проучване и проектиране на сграда в имота. Анализирайки събрания по делото доказателствен материал и тълкувайки съдържанието на договорните клаузи по правилата на чл.20 ЗЗД съдът е направил извода, че бездействието на продавача за снабдяване с виза за проектиране на сграда не го освобождаване от поетото задължение, нито има за последица автоматичното прекратяване действието на договора и преустановяване на облигационната връзка. Такова прекратяване би настъпило само ако е изрично договорено между страните, каквато уговорка в случая не е налице. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен евентуалния иск по чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на процесния предварителен договор поради липса на съгласие за сключването му от страна на ищеца-продавач. Прието е, че липсата на решение на ОС на ищцовото д. по чл.137 ал.1 т.3 ТЗ не обосновава извод за недействителност, тъй като предварителния договор има облигационен характер и няма за предмет прехвърляне на собствеността на процесния недвижим имот, поради което не се нуждае от решение на ОС по смисъла на цитирания текст. Направен е извода, че за неговата валидност от гледна точка на съгласие е достатъчно обективираната воля на законните представители на страните подписали договора.
По поставения от касатора съществен материалноправен въпрос относно необходимостта от взето решение на ОС на дружеството-продавач по чл.137 ал.1 т.7 ТЗ като условие за действителност на предванителния договор за продажба на недвижим имот настоящия състав на ВКС счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Безспорно и трайно установена е съдебната практика, че предварителния договор има облигационен характер и създава само едно взаимно задължение за договаряне. Предмет на предварителния договор не е конкретна престация, а правно действие-сключване на окончателен договор. В тази връзка предварителния договор за продажба на недвижим имот няма вещноправно действие, чрез него не се прехвърля правото на собственост върху имота и страните по него нямат право да искат пряко изпълнение преди да бъде сключен окончателния договор. Ето защо, цитираната разпоредба на ТЗ на която се позовава касатора в случая въобще не намира приложение и липсата на решение на ОС на ООД за сключването му не представлява основание за нищожност, тъй като не се касае за действия на разпореждане с процесния недвижим имот, а поемане на задължение за договаряне. По делото е безспорно установено, че договорът е подписан от законните представители на страните, които обективират наличието на постигнато съгласие за сключването му. Въззивното решение е в съответствие със закона и посочената съдебна практика.
Неправилно е позоваването на чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитирания текст е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика /каквато касаторът въобще не сочи/, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни по делото липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Не бъдещото касационно решение, а същественият материалноправен или процесуален въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване и по отношение на поставения от касатора въпрос дали несбъдването на предвиденото в процесния договор условие за издаване на виза за строителство в недвижимия имот има за последица автоматичното прекратяване на договора. Преди всичко поставеният въпрос е фактически, а не правен и отговорът му е изцяло в зависимост от конкретните факти по делото. Такова прекратяване би настъпило само ако е изрично договорено от страните, каквито данни по делото липсват. Що се отнася до останалите оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение същите са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл. 281 т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решението на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав № 510/25.05.2009 г. постановено по гр.д. № 710/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: