1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
[населено място], 13.06.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №901/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на ЕТ Р. Д. Я. с фирма “М. – М – Р. Д.” срещу решение № 1157/5.07.2012г. постановено по в.т.д. № 925/2012г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, с молба да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуални правила и поради необоснованост. Искането е за отхвърляне на предявените исковете от дружеството [фирма]. Претендира за направените по делото разноски.
Формулира следния процесуален въпрос: включва ли в предмета на решението на въззивния съд произнасяне по правилността на решението на първоинстанционния съд, ако страната поискала това произнасяне не е подала въззивна жалба, а е направила искането си във насрещна въззивна жалба”. Поддържа, че по правилността на решението въззивният съд не се произнася служебно, а само по посоченото в жалбата, каквото тълкуване се съдържа в чл.269, ал.2 ГПК. Като допълнителен критерий се сочи т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място] не заявява становище по основателността и допустимостта на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, поради подаването й в срока по чл.283 ГПК срещу валиден съдебен акт на въззивен съд.
До допустимостта на касационното обжалване:
Ищецът [фирма] е предявил при условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл.55, ал.1, т.3, чл.92 и чл.86, ал.1 ГПК, като в исковата молба се твърди, че между дружеството и касатора ЕТ – ответник по делото е сключен договор от 20.02.2008г. за възлагане на дейност по урегулирани на собствени на дружеството недв. имоти/ описани в договора/, конкретизирана в т.1 на договора. В изпълнение на чл.4.2 на договора ищецът изплатил по банков път сумата от 15 960 лв. за покриване на разноските на изпълнителя по изпълнение на възложената работа, като отчитане на изразходваните средства трябва да се извърши с представянето на разходни оправдателни документи. Към датата на подаване на исковата молба изпълнителя не е изпълнил задължението си по договора, не е представил отчет чрез представяне на разходни оправдателни документи за извършени разходи. С едностранно изявление, връчено на ЕТ на 29.09.2009г. дружеството е развалило договора и претендира връщане на сумата от 15 960 лв. – авансово платена по договора на осн. чл.4, ал.1 от договора, неустойка по чл.21 от договора в размер на 1500 лв. и вреди в общ размер от 8541.12 лв. – такси за нот.покана и адв. възнаграждение от 9190 лв., законна лихва за забава върху сбора на сумите по първите два иска. Варненският районен съд е отхвърлил като неоснователен искът по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД за сумата от 15 960 лв., както и искът по чл.86 ЗЗД за сумата от 1703.30 лв. върху главницата от 15 960 лв. Искът за неустойка е уважен за сумата от 1000 лв. и отхвърлен за разликата от 1000 лв. до 1500 лв., за сумата от 106.74 лв. лихва за забава върху главницата, като е отхвърлен искът по чл.86 ЗЗД за разликата до 160.01 лв. върху главницата за неустойка. Искът за вреди е уважен за сумата от 351.12 лв. разходи за нот.покани и е отхвърлен искът за разликата до 8 541.12 лв.
Срещу решението в осъдителната част въззивна жалба е подадена от ЕТ Р. Я..
На 31.10.2011г., в срока на подаване на отговор на въззивната жалба, е входирана в деловодството на съда насрещна въззивна жалба от [фирма], във връзка с подадената въззивна жалба от ЕТ в онези части от решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете на ищеца.
Варненският окръжен съд, с решението си от 5.07.2012г. е постановил решение, с което след отмяна на първоинстанционното решение е уважил исковете на ищеца по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД в размер на 15 960 лв. и за сумата от 703.30 лв. лихва за забава, по иска по чл.92 ЗЗД за сумата от 500 лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата от 53.36 лв. Съответно на страните са присъдени разноски съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. В останалата обжалвана част решението на първоинстанциония съд е потвърдено.
При тези данни по делото формулираният от касатора процесуален въпрос не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обуславящ изхода на делото. В случая въззивният съд се е произнесъл по насрещната въззивна жалба на основание чл.263, ал.4 ГПК. В отговора на въззивната жалба ответникът по касация е упражнил правото си на насрещна въззивна жалба по чл.263, ал.3 ГПК. Насрещната въззивна жалба не се разглежда само при посочените в чл. 263, ал.4 ГПК предпоставки – ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната. Въззивникът – касатор не е оттеглил въззивната си жалба, поради което въззивният съд по силата на закона е бил задължен да се произнесе по насрещната въззивна жалба. Доколкото законът ясно е очертал правомощията на въззивната инстанция в чл. 263 ГПК не е налице и допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на критериите по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1157/ 5.07.2012г. постановено по в.т.д. 925/2012г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: