2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
София, 14.10.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4381/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от И. П. П. от [населено място] чрез пълномощника й адвокат С. П., срещу решение № 602 от 26.03.2014 г. по в. гр. д. № 299/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационното обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация А. Л. Д. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С въззивното решение е отменено решение № 4275 от 08.11.2013 г. по гр. д. № 20693/2012 г. на Пловдивския районен съд и е признато за установено, че А. Д. е изключителен собственик на жилище и магазин в [населено място], представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 56784.506.1190, придобити по време на брака между страните изцяло с лично имущество, а искът за делба на тези имоти, предявен от жалбоподателката, е отхвърлен.
Въззивният съд приел, че съделителите са бивши съпрузи и делбените имоти са придобити от А. Д. – ответник по иска за делба, единствено като насрещна престация на учреденото с н. а. № 58/04.08.1999 г. право на строеж върху парцели ІХ-425 и VІІІ-424, в които Д. първоначално е притежавал 9/120 ид. ч., съответно 1/12 ид. ч. За този извод съдът се позовал на клаузи в договора и приел за основателна претенцията, предявена чрез насрещен иск, че бившият съпруг е собственик поради пълна трансформация на негово лично имущество, каквито са придобитите по наследство идеални части от посочените парцели, като с делбените обекти е обезщетен въз основа на учреденото право на строеж. Така, според п. ІІ страните не си дължат суми за уравняване цените на обектите, тъй като в полза на дружествата – строители: [фирма] и [фирма], е учредено право на строеж върху повече като обем обекти в сравнение с идеалните части от земята, които притежават. Като насрещна престация за учреденото им от физическите лица, между които и Д., право на строеж, двете дружества поели задължението да осигурят строителните книжа, да посредничат при доставка на материали и да осигурят работна ръка и инвеститори. В п. ІІІ от договора страните постигнали съгласие финансирането и строителството на обектите на физическите лица да бъде поето от бъдещите инвеститори-купувачи на обектите на дружествата. Оттук въззивният съд заключил, че е постигнато съгласие построяването на обектите да се осъществи като насрещна престация на учреденото право на строеж, като не е поето от Д. задължение за плащане на суми за уравняване цените на обектите или за финансиране на строителството. Съвместен принос за възникване на съпружеска имуществена общност не е налице и затова искът за делба, предявен от бившата съпруга, е приет за неоснователен.
В касационната жалба са развити оплаквания, че въззивният съд взел предвид само част от условията по т. ІІІ на договора от 04.08.1999 г., като не е съобразил, че купувачите на обектите, определени за двете дружества, следва да заплащат на учредителите-физически лица определени суми, с които последните да финансират своето строителство, като това бъде удостоверявано с документ, отделен и различен от този, с който се удостоверява цената на сделката с дружествата. При пълна доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск и наличие на такова указание, финансиране от трети лица не било доказано, поради което приемането на иска за доказан по начина, по който е приел въззивният съд, е процесуално нарушение, довело и до увреждане интересите на жалбоподателката. Наред с това се поддържа, че като основание на насрещния иск първоначално било въведено придобиване по наследство, в хода на въззивното производство като основание се сочи пълна трансформация, а чрез прилагане на посочената клауза от договора съдът, от една страна, се произнесъл по иск, който не е предявен на същото основание, а от друга, отнел възможността на жалбоподателката да се защити, като обсъди клаузата в нейната цялост.
Във връзка с тези оплаквания в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Конкретни питания, обаче, не са формулирани. Като материалноправен въпрос е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по възможността да бъде оборена презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество, когато по делото бъде установено, че дадена вещ е придобита с лични средства само на единия съпруг, а относно процесуалноправния въпрос – че съдът се е произнесъл по възможността за доказване на пълна трансформация на лично имущество на основание единствено наличието на клауза в договора, без в хода на делото да са ангажирани доказателства за парични преводи от инвеститорите директно на учредителите на правото на строеж – физически лица, с които последните да финансират своето строителство. Във връзка и с двата въпроса в изложението са възпроизведени част от мотивите към обжалваното решение. Допълнителното основание, на което жалбоподателката се позовава – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не е обосновано, само е посочено, че към настоящия момент по поставените въпроси липсва практика на ВКС и създаването на такава ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
При това изложение и с оглед данните по делото, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Не се констатира вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо във връзка с довода на жалбоподателката за разглеждане на насрещния иск на непредявено основание. Действително, ищецът по този иск е твърдял, че спорните имоти е придобил по наследство, но едновременно с това се е позовал и на договора, сключен с н. а. № 58/1999 г., и предхождан от предварителен договор от 20.02.1999 г. Ето защо обсъждането на договора не съставлява произнасяне по непредявено основание, което да води до недопустимост на постановеното решение.
Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като общо основание за допускане на касационното обжалване. Посоченият от него въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Същевременно в тълкувателния акт са дадени разяснения какво се разбира под определящ изхода на делото правен въпрос, които не са съобразени при изготвяне на изложението. Тези правни въпроси трябва да бъдат посочени в изложението към касационната жалба, като ВКС няма правомощието сам да ги определя, а може само да ги уточни или конкретизира. Въпросите не следва да бъдат свързани с преценката на доказателствата от въззивния съд и приетото от него като фактическа обстановка, тъй като целта на касационното производство е даде отговор на правни въпроси, а не да се занимава за трети път с фактите по делото.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което се поддържа от жалбоподателката, възниква тогава, когато при неясни или противоречиви правни норми няма формирана съдебна практика по прилагането им или когато следва да се внесе промяна в установената практика, ако тя е неправилна или са се променили обществените условия, при което е създадена и се налага осъвременяването й.
В настоящия случай не са формулирани правните въпроси, по които жалбоподателката иска допускане на касационното обжалване. Не е посочено и с какво разглеждането на конкретното дело ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Освен това в изложението има оплаквания по извода на въззивния съд за доказана пълна трансформация на лично имущество, но те съставляват касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението и не могат да бъдат разгледани в настоящия етап на производството, което се занимава с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие № 110494 от 16.06.2014 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 602 от 26.03.2014 г. по в. гр. д. № 299/2014 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. П. П. да заплати на А. Л. Д. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 500 /петстотин лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: