Р Е Ш Е Н И Е
№. 538.
гр.София, 14.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 930 по описа на Първо г.о. за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Я. К., Б. Я. Н. и У. Я. К. срещу решение № 867 от 22.01.2009 г. на Б. окръжен съд по гр.д. № 208 от 2008 г., с което е оставено в сила решеине № 243 от 27.01.2005 г. по гр.д. № 197 от 2003 г. на Районен съд-гр. Сандански за отхвърляне на предявения от О. У. К. /наследодателка на касаторите/ срещу М. А. А., Н. А. С., Д. А. С., К. И. Д., Г. К. Д., О. И. Ш., С. М. Д., Ю. А. С. и Е. А. С. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС през 1957 г. общият наследодател на страните по делото Д. С. Т. е бил собственик на земеделски имоти, подробно описани в решението на първоинстанционния съд.
В жалбата се твърди, че решението на Б. окръжен съд е неправилно като необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 21.05.2009 г. ответникът Г. К. Д. спорва касационната жалба като недопустима и неоснователна.
Останалите ответници М. А. А., Н. А. С., Д. А. С., К. И. Д., О. И. Ш., С. М. Д., Ю. А. С. и Е. А. С. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като обсъди доводите на страните във връзка с наведените касационно основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 604 от 03.07.2009 г. по настоящото дело.
За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване, че процесните земеделски земи са били собственост към момента на образуване на ТКЗС през 1957 г. на общия на страните наследодател Д, въззивният съд е приел, че искът е недоказан, тъй като не се установила идентичност между претендираните земеделски земи и земите, описани в декларациите както на общия наследодател, така и на неговите синове А. и К. Приел е за недоказано, че общият на страните наследодател Д е владял тези земи в продължение на повече от 20 години, както е изисквал чл.34 от Закона за давността /отм./. На следващо място е приел, че общият наследодател е извършил приживна делба между синовете си през 1940 г., от когато неговите синове са започнали да владеят имотите за себе си. Синовете му А. и К. придобили имотите по давност, тъй като ги владяли необезпокоявано от приживната делба през 1940 г. до внасянето им в ТКЗС през 1957 г. и тъй като съгласно чл.309, ал.2 от ЗИСС /отм./ са присъединили владението на предишния владелец на имота /общия наследодател Д/, установено от него през 1936 г.
По първия въпрос, по който е допуснато касационното обжалване /чия е доказателствената тежест за доказване правото на собственост по предявен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в случаите, когато част от наследниците на общия наследодател претендират да са получила собствеността върху спорните земеделски земи от него/ настоящият състав на Върховния касационен съд счита за правилна практиката, обективирана в посоченото от касаторите решение № 854 от 11.10.1999 г. по гр.д. № 166 от 1999 г. на ВКС, Второ г.о., според която, когато част от наследниците на общия наследодател претендират да са получила собствеността от него, с това те признават правото му на собственост върху имотите и в тяхна тежест е да докажат своето придобивно основание. Това е така, тъй като в този случай признанието на правото на собственост на общия наследодател върху процесните земеделски земи се съдържа в самото становище на ответниците, които признават, че са ги придобили именно от него. Тоест, по делото въобще не е спорно обстоятелството, че процесните земи са били собственост на общия наследодател, поради което съгласно чл.109, ал.4 от ГПК /отм./ това обстоятелство въобще не е подлежало на доказване.
По втория въпрос, по който е допуснато касационното обжалване /може ли да се присъединява владението на собственика на имота към владението на последващия владелец на този имот/ правилна е практиката, обективирана в посоченото от касатора решение № 231 от 27.03.1997 г. по гр.д. № 1* от 1996 г. на ВКС, Първо г.о., според която може да се присъединява владението само на чужд имот /чужд както на преходния владелец, така и на настоящия владелец/. Владелецът не може да присъединява времето на владението на собственика на имота, тъй като присъединяването на владението по чл.82 от ЗС цели да се зачете владението на праводателя на сегашния владелец, който също е бил само владелец на имота, и поради това зачитане сегашният владелец да се признае за собственик на имота по давностно владение. Това е видно от систематичното място на чл.82 от ЗС, който се намира в раздел VIII, т.2 на ЗС, наречен „Придобиване право на собственост по давност”. Владелецът не може да присъедини владението на собственика на имота, тъй като владението на собственика е елемент от правото му на собственост върху имота и не е от значение за срока на придобивната давност, който може да тече само в полза на лице, което не е собственик.
С оглед на това разрешение на двата поставени по делото правни въпроси, обжалваното решение е неправилно. По него неправилно въззивният съд е приел, че твърдението на ищците, че процесните имоти са били собственост на общия на страните наследодател Д е подлежало на доказване при положение, че ответниците не са оспорвали това обстоятелство, а единственото им възражение срещу иска е било, че техните преки наследодатели–синовете на Д. Т. А. и К. са придобили тези имот в резултат на извършена между Д тях приживна делба на имотите на Д. Т. Тъй като горното обстоятелство не е било спорно между страните, съдът е следвало да приеме, че то не се нуждае от самостоятелно доказване и съответно да счете за установено по делото, че процесните имоти са били собственост на общия наследодател Д.
П. с оглед разпоредбата на пар.4 от ПП на ЗС съдът е приел, че за да бъдат придобити процесните имоти по давностно владение е следвало да е изтекъл предвидения в чл.34 от Закона за давността /отм./ двадесетгодишен давностен срок. Неправилно е обаче становището на въззивния съд, че в случая този 20-годишен срок е изтекъл, тъй като синовете на Д. Т. А. и К. са владяли тези имот от 1940 г. до внасянето им в ТКЗС през 1957 г. и са присъединили владението на бившия собственик Д. Т. за периода от 1936 г. до 1940 г. Както бе изложено по-горе, наследниците на собственика на един имот не могат да присъдиняват към своето владение владението на собственика на имота. Дори и да се приеме, че Д. С. Т. не е бил собственик на имотите към момента на приживната делба през 1940 г., а само техен владелец, неговите синове биха могли да присъединят към своето владение владението на Д. Т. , но не за целите владяни имоти, а само за притежаваните от тях идеални части от тези имоти. В този смисъл е задължителното за съдилищата решение № 958 от 15.12.2009 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Поради гореизложеното следва да се приеме, че по делото е безспорно доказано, че преките наследодатели на ответниците А не са придобили процесните наследствени имоти по давност /тъй като от установяване на владението през 1940 г. до внасяне на имотите в ТКЗС през 1957 г. не е бил изтекъл 20-годишния срок по чл.34 от Закона за давността /отм./ и следователно към 1957 г. тези имоти са били все още собственост на общия на страните наследодател Д.
С оглед на гореизложеното обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като за правилното решаване на делото не се налага да бъдат повторяни или извършени нови процесуални действия, на основание чл.293, ал.3 от ГПК ВКС следва да постанови решение по същество на делото, като уважи предявения от ищците иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
При този изход на спора и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК ответниците са длъжни и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от тях разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 130 лв. /20 лв. възнаграждение за вещо лице и общо 110 лв. внесени държавни такси за касационно обжалване/.
Тъй като до настоящия момент ищците не са внесли дължимата държавна такса за предявяване на иска в размер на 4 % върху 1/4 от данъчната оценка на претендираните от тях имоти, държавна такса за въззивно обжалване и държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на половината от горепосочената държавна такса, като са твърдяли, че имат съществени затруднения да се снабдят с данъчна оценка на имотите, на основание чл.70, ал.3 от ГПК ВКС определя цена на исковете в размер на 18 136,40 лв. /90,682 дка, колкото е процесната земеделска земя, посочена в решенията на ПК-гр. Сандански като земя VI категория по 200 лв., колкото е цената на 1 дка земеделска земя VI категория според Наредбата за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 1998 г., публ. в ДВ, бр.64 от 1998 г./. При тази цена на иска дължимите държавни такси за завеждане на делото, за въззивно обжалване и за разглеждане на касационната жалба са съответно 181,36 лв., 90,68 лв. и 90,68 лв. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция с настоящото решение на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК за тези държавни такси следва да бъдат осъдени ответниците, като последните следва да внесат по сметка на ВКС само 40,68 лв., тъй като касаторите вече са внесли част от тази дължимата за разглеждане на касационната жалба държавна такса в размер на 50 лв. В случай, че впоследствие ответниците се снабдят с данъчна оценка на имотите, която сочи на различна цена на иска, последните могат да поискат изменение на настоящото решение в частта за разноските в срока по чл.248 от ГПК.
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 867 от 22.01.2009 г. на Б. окръжен съд, постановено по гр.д. № 208 от 2008 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на М. Я. К. от гр. С., ул.”К” № 8а, Б. Я. Н. от гр. К., ул.”К” № 5* от гр. С., ул.”П” № 1* от гр. С., ул.”П” № 4* от с. Д., община С., Б. област, Д. А. С. от гр. С., ул.”П” № 4* от гр. С., ж.к.”Л”, бл.215, ет.1, ап.98, Г. К. Д. от с. Д., община С., Б. област, О. И. Ш. от с. Д., община С., Б. област, С. М. Д. от гр. С., ж.к.”Л”, бл.424, вх. В, ет.5, ап.55, Ю. А. С. от гр. С., ж.к.”М”, бл.66, вх.7, ет.2, ап.77 и Е. А. С. от гр. С., ж.к.”Г”, ул.”Д” № 46, вх. Б, ет.4, ап.8, че към датата на внасянето в ТКЗС през м.01.1957 г. общият наследодател на страните Д, починал през м.04.1957 г. е бил собственик на следните земеделски земи:
1. нива с площ от 5,602 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”Л”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на А. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 1* от 20.01.1992 г.,
2. нива с площ от 2,402 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”Л”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на А. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 1* от 20.01.1992 г.,
3. нива с площ от 3,301 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”О”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на А. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 1* от 20.01.1992 г.,
4. нива с площ от 0,801 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”О”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на А. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 1* от 20.01.1992 г.,
5. нива с площ от 1,200 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”О”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на А. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 1* от 20.01.1992 г.,
6. нива с площ от 0,800 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”С”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на А. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 1* от 20.01.1992 г.,
7. нива с площ от 2,900 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”С”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на А. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 1* от 20.01.1992 г.,
8. нива с площ от 2,382 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”М”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на А. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 1* от 20.01.1992 г.,
9. нива с площ от 1,498 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”П”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на А. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 1* от 20.01.1992 г.,
10. нива с площ от 4,495 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”М”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на А. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 1* от 20.01.1992 г.,
11. нива с площ от 2,001 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”С”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на А. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 1* от 20.01.1992 г.,
12. нива с площ от 1,703 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”Л”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на К. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 279 от 30.08.1991 г.,
13. нива с площ от 3,000 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”Л”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на К. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 279 от 30.08.1991 г.,
14. нива с площ от 3,298 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”О”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на К. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 279 от 30.08.1991 г.,
15. нива с площ от 1,399 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”О”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на К. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 279 от 30.08.1991 г.,
16. нива с площ от 0,799 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”О”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на К. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 279 от 30.08.1991 г.,
17. нива с площ от 3,801 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”О”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на К. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 279 от 30.08.1991 г.,
18. нива с площ от 4,501 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”С”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на К. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 279 от 30.08.1991 г.,
19. нива с площ от 2,600 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”Ч”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на К. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 279 от 30.08.1991 г.,
20. нива с площ от 1,001 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”П”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на К. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 279 от 30.08.1991 г.,
21. нива с площ от 5,002 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”С”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на К. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 279 от 30.08.1991 г.,
22. нива с площ от 2,996 дка, находяща се в землището на с. Д., м.”С”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Д., възстановена на наследниците на К. Д. С. с решение № 1* от 24.09.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 279 от 30.08.1991 г.,
23. нива с площ от 3,502 дка, находяща се в землището на с. Л., м.”А”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Л., възстановена на наследниците на А. Д. С. с решение № 3* от 15.09.1999 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 1* от 20.01.1992 г.,
24. нива с площ от 2,998 дка, находяща се в землището на с. Л., м.”С”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Л., възстановена на наследниците на А. Д. С. с решение № 3* от 15.09.1999 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 1* от 20.01.1992 г.,
25. нива с площ от 2,995 дка, находяща се в землището на с. Л., м.”С”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Л., възстановена на наследниците на А. Д. С. с решение № 3* от 15.09.1999 г. на ПК-гр. Сандански по преписка вх. № 1* от 20.01.1992 г.,
26. нива с площ от 5,999 дка, находяща се в землището на с. Н., м.”К”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Н., възстановена на наследниците на К. Д. С. с решение № 3* от 05.09.1997 г. на ПК-гр. Сандански по преписка вх. № 2* от 30.08.1991 г.,
27. нива с площ от 3,005 дка, находяща се в землището на с. Л., м.”Ф”, представляваща имот № 1* по картата на землището на с. Л., възстановена на наследниците на А. Д. С. с решение № 3* от 15.09.1999 г. на ПК- гр. С. по преписка № 1* от 20.01.1992 г.,
28. нива с площ от 6,000 дка, находяща се в землището на с. П., м.”С”, заявена за възстановяване от наследниците на К. Д. С. , за която е постановено решение № 43А/Е от 13.08.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 2* от 30.08.1991 г.,
29. нива с площ от 2,000 дка, находяща се в землището на с. Л., м.”М”, призната за възстановяване на наследниците на А. Д. С. с решение № 31А/Н от 06.06.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 1* от 20.01.1992 г.,
30. нива с площ от 2,000 дка, находяща се в землището на с. Л., м.”Ч”, призната за възстановяване на наследниците на А. Д. С. с решение № 31А/Н от 06.06.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 1* от 20.01.1992 г.,
31. нива с площ от 0,700 дка, находяща се в землището на с. Л., м.”К”, призната за възстановяване на наследниците на А. Д. С. с решение № 31А/Н от 06.06.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 1* от 20.01.1992 г.,
32. нива с площ от 4,000 дка, находяща се в землището на с. Л., м.”Я”, призната за възстановяване на наследниците на А. Д. С. с решение № 31А/Н от 06.06.1996 г. на ПК-гр. Сандански по преписка № 1* от 20.01.1992 г.
ОСЪЖА М. А. А., Н. А. С., Д. А. С., К. И. Д., Г. К. Д., О. И. Ш., С. М. Д., Ю. А. С. и Е. А. С. с горепосочените адреси да заплатят на М. Я. К., Б. Я. Н. и У. Я. К. на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК разноски по делото през трите съдебни инстанции в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/.
ОСЪЖДА М. А. А., Н. А. С., Д. А. С., К. И. Д., Г. К. Д., О. И. Ш., С. М. Д., Ю. А. С. и Е. А. С. да заплатят по сметка на Районен съд-гр. Сандански държавна такса в размер на 181,36 лв. /сто осемдесет и един лева и тридесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА М. А. А., Н. А. С., Д. А. С., К. И. Д., Г. К. Д., О. И. Ш., С. М. Д., Ю. А. С. и Е. А. С. да заплатят по сметка на Б. окръжен съд държавна такса в размер на 90,68 лв./деветдесет лева и шестдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА М. А. А., Н. А. С., Д. А. С., К. И. Д., Г. К. Д., О. И. Ш., С. М. Д., Ю. А. С. и Е. А. С. да заплатят по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 40,68 лв./четиридесет лева и шестдесет и осем стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.