О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 538
София, 19.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тринадесети август две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 1612/2013 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 242 от 16.01.2013г. по ч.т.д. № 28/2013г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 15184 от 29.10.2012г. по ч.гр.д.№ 2097/2012г. на Варненския районен съд за оставяне без разглеждане на молбата му по чл.250 ГПК за допълване на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК чрез присъждане на сумата 476 лева, представляваща договорна такса по договор за кредит.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради неправилното тълкуване на разпоредбите на чл.250 и чл.425 ГПК и поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК и чл.274, ал.4 ГПК, извършено с обнародвания в ДВ бр.100 /21.12.2010г. ЗИДГПК, в сила от 21.12.2010г., от обхвата на касационния контрол са изключени решенията и определенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Разпоредбите намират съответно приложение и при касационното обжалване на въззивни определения, постановени срещу актове на заповедното производство, съобразно размера на вземанията, предмет на заявлението. След като очертаните критерии по чл.280, ал.2 ГПК и чл.274, ал.4 ГПК за допустимост на касацията са приложими относно въззивните актове, постановени по иска по чл.422 ГПК, те са относими и за заповедното производство, с оглед качеството му на обуславящо спрямо исковото производство по чл.422 ГПК.
В настоящия случая всяко от вземанията, предмет на заявлението по чл.410 ГПК, е под 5000 лева, поради което ирелевантен за допустимостта на частната касационна жалба е характера на делото – гражданско или търговско. Частната касационна жалба е подадена срещу въззивно определение, постановено при действието на чл.280, ал.1 ГПК в редакцията след изменението му, поради което същата следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 242 от 16.01.2013г. по ч.т.д. № 28/2013г. на Варненския окръжен съд.
Определението може да се обжалва от частния жалбоподател с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: