4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 538
С., 20.06. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 334/2017 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Ж. Ж. чрез пълномощник адв. Л. А. против въззивно решение № V-100 от 02.11.2016г. по в. гр. дело № 1395/2016г. на Бургаски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1203 от 18.07.2016г. по гр. дело № 2332/2016г. на Бургаски районен съд и е прекратено производството по иска на К. Ж. Ж. срещу С. Л. Ж. за разваляне за 1/4 идеална част на договор сключен с нотариален акт № 92, том V, н.д. № 1843/96г. по описа на Бургаски районен съд, с който Ж. Г. Ж. и Ц. К. Ж. са прехвърлили на сина си К. Ж. Ж. по време на брака му със С. Л. Ж. правото на собственост върху жилище – апартамент № 54, находящ се в [населено място], [жк], блок 444, вход В, етаж 3, ведно с изба № 4 и 0,88% идеални части от общите части сградата и правото на строеж върху терена, срещу задължение за гледане и издръжка, поради виновното му неизпълнение от страна на С. Л. Ж..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена задължителна съдебна практика на ВКС е разрешен правния въпрос – може ли съпругът длъжник да предяви иск за разваляне на алеаторен договор (ако имотът по договора е придобит по време на брака и договорното задължение е неделимо) след смъртта на кредитора, когато договорът се прекратява и правото за разваляне на договора за частта на починалия кредитор е част от наследствената маса, която се наследява от него и той става собственик на тази наследствена маса, респ. допустим ли е такъв иск, ако е предявен след като брака на длъжниците – съпрузи е прекратен и имуществото не е СИО – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата С. Л. Ж., чрез пълномощник адв. К. Т., в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че искът за разваляне на алеаторния договор е недопустим, в какъвто смисъл е задължителната съдебна практика на ВКС, съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 87, ал. 3 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос е включен в предмета на делото, има отношение към решаващите правни изводи на съда за изхода на делото, но не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Жалбоподателят представя съдебна практика, с която на въпроса – допустим ли е иск за разваляне на алеаторен договор, предявен от наследник на прехвърлителя и едновременно с това длъжник по договора, срещу другия солидарен длъжник, Върховният касационен съд в производство по чл. 290 ГПК е приел, че когато задължението за издръжка и гледане по алеаторен договор е поето от един от съпрузите, развалянето на договора поради неизпълнение на задължението му има рефлексни последици спрямо другия съпруг, поради което в производството за разваляне на договор относно имот, придобит от единия съпруг в течение на брака се конституират като страни и двамата съпрузи, макар и като приобретател да фигурира само единият. В случаите, когато поради наследствено правоприемство, качествата на кредитор и длъжник се слеят в един от съпрузите, чл. 124, ал.3 ЗЗД е неприложим, тъй като при сливане на качествата се погасява потестативното право на съпруга длъжник да претендира като правоприемник на кредитора разваляне спрямо другия съпруг. За съпруга – длъжник по алеаторния договор съществува възможността да проведе установителен иск спрямо другия съпруг, в който като собственик по наследство да установи, че договорът е подлежал на разваляне поради пълното му неизпълнение – решение по гр. дело № 1334/2010г., четвърто г. о., ВКС и решение по гр. дело № 825/2009г., четвърто г. о., ВКС, на които се е позовал въззивният съд при постановяване на решението и се представят от жалбоподателя.
Правните изводи на съда направени с обжалваното решение съответстват на посочената съдебна практика.
С оглед предмета на конкретното дело – разваляне на алеаторен договор от съпруга – длъжник спрямо другия съпруг – длъжник, след смъртта на прехвърлителите, съдът се е позовал на ТР №30/81г. на ОСГК на ВС, с което се приема, че при договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, се уговаря прекратително условие за действието му и това е смъртта на кредитора – прехвърлител. Ако към момента на предявяване на иска единият от кредиторите е починал, то договорът вече е прекратен по отношение на него, като правото на разваляне на договора за частта на починалия кредитор става част от наследствената маса, която ще бъде наследена от неговите наследници.
Прието е, че прехвърлителите са били собственици на процесния имот в условията на СИО и със сключване на процесния договор, в условията на СИО са го придобили и страните по делото – ищецът и ответницата. Съобразно дадените в ТР №6/15.05.2012г. по т.д. № 6/11г. ОСГК разяснения, относно характера на дължимата алеаторна престация за издръжка и гледане, която е неделима и поради това задължението на множеството длъжници по алеаторния договор е също неделимо съгласно чл. 128, ал. 1 ЗЗД, съдът е приел, че ищецът има качеството на длъжник по задължението за издръжка и гледане, едновременно с ответницата, и всеки от тях е дължал изпълнение по отношение на кредитора. С предявения иск ищецът твърди, че не е изпълнявал поетите задължения, независимо от причините, които изтъква за това и следователно претендира да получи права, основани на негово неправомерно поведение – неизпълнение на облигационно задължение. Макар да е наследник на своята майка, в т. ч. и на правото да иска разваляне на договора, ищецът се явява длъжник по задължението да й осигури издръжка и гледане, поради което качеството му на кредитор съвпада с качеството му на длъжник. Прието е, че задължението не е изпълнено и от двамата солидарно задължени длъжници, поради което в съответствие с цитираната съдебна практика, единия от тях не може да претендира разваляне спрямо другия – погасява се потестативното право на съпруга длъжник да претендира, като правоприемник на кредитора, разваляне спрямо другия съпруг.
Представената от жалбоподателя съдебна практика (извън цитираните съдебни решения по приложението на 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 124 ЗЗД), разглежда правни въпроси неотносими към предмета на настоящия спор, поради което приетото с обжалваното решение не влиза в противоречие с отговорите дадени по представените съдебни решения.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-100 от 02.11.2016г. по в. гр. дело № 1395/2016г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ