1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
гр. София, 21.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 316 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Адвокатско дружество „Б. и С.“, [населено място] чрез управител адв. Л. Ал. Б. срещу определение № 161 от 20.02.2012г. по в. ч. гр. дело № 192/2012г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е отменена заповед за незабавно изпълнение № 854/22.11.2011г., издадена по ч. гр. дело № 1416/2011г. на Районен съд Велинград в частта, с която са присъдени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение над размера от 1 043 лв., оставено е без уважение искането до размер на 2 535 лв., отменено е разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в горепосочената заповед за незабавно изпълнение, това искане е оставено без уважение и е обезсилен издадения изпълнителен лист.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпросът относно обжалваемостта на определенията по чл. 418, ал. 4 ГПК и чл. 419, ал. 1 ГПК на въззивния съд в заповедното производство, без значение дали с тях се потвърждава или отменя определението на първоинстанционния съд, се решава противоречиво от ВКС.
Ответникът [община] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но в частта, с която разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е отменено, издаденият изпълнителен лист е обезсилен и молбата за допускане на незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК е оставена без уважение, частната касационна жалба е процесуално недопустима поради следните съображения:
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт.
Въззивното определение в частта, с която разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е отменено, издаденият изпълнителен лист е обезсилен и молбата за допускане на незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК е оставена без уважение, не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010г. по ч. т. дело № 148/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 512/24.06.2010г. по ч. т. дело № 284/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 404/08.06.2010г. по ч. т. дело № 444/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 300/26.04.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 422/18.06.2010г. по ч. т. дело № 406/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 204/11.03.2010г. по ч. т. дело № 19/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК.
По отношение на въззивното определение в частта за разноските не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Посоченият от частния жалбоподател въпрос относно обжалваемостта на определенията по чл. 418, ал. 4 ГПК и чл. 419, ал. 1 ГПК на въззивния съд в заповедното производство, без значение дали с тях се потвърждава или отменя определението на първоинстанционния съд, не е относим към претенцията за присъждане на разноски. Поради това, че посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос не е формирал решаващата воля на съда, не е обусловил правните му изводи по отношение на разноските, не е налице общото основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Адвокатско дружество „Б. и С.“, [населено място] срещу определение № 161 от 20.02.2012г. по в. ч. гр. дело № 192/2012г. на Окръжен съд Пазарджик в частта, с която е отменено разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за незабавно изпълнение № 854/22.11.2011г., издадена по ч. гр. дело № 1416/2011г. на Районен съд Велинград, това искане е оставено без уважение и е обезсилен издадения изпълнителен лист.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 161 от 20.02.2012г. по в. ч. гр. дело № 192/2012г. на Окръжен съд Пазарджик в частта, с която е отменена заповед за незабавно изпълнение № 854/22.11.2011г., издадена по ч. гр. дело № 1416/2011г. на Районен съд Велинград в частта, с която са присъдени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение над размера от 1 043 лв. и е оставено без уважение искането за разноски до размер 2 535 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която се оставя без разглеждане частната касационна жалба в горепосочената част, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на ВКС на РБ, Търговска колегия. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.