О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
гр. София 23.11.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 17 ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр. дело № 346 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищеца Л. П. Д., чрез адв. Н. Л. Д. против определение № 167/25.05.2011 г. по в. ч. гр. дело № 240/2011 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 359/12.04.2011 г. по гр.дело № 334/2010 г. на Златоградския районен съд, с което е върната исковата молба на Л. П. Д., като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. следва ли първоинстанционният и въззивен съд да прекратяват в закрито съдебно заседание производството по иск, поради недопустимост на същия, поради липса на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, не следва ли въпросът за допустимостта на иска с оглед наличие или липса на правен интерес да се разреши в съдебно заседание при разглеждане на делото като преюдициален въпрос с мотивирано определение ако преценят, че липсва правен интерес, разрешен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 104/07.09.67 г. на ОСГК на ВС, 2. следва ли в състава на въззивния съд да участва съдия, който е участвал в разглеждане на делото в първа инстанция като съдия докладчик, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 13-76-ОСГК, 3. може ли решаващият съд да направи нова правна квалификация на основанието на иска, съобразно твърдяното в иска и в евентуалното открито съдебно заседание, която да е различна от посочената в същия иск, решен в противоречие с практиката на ВКС – Р № 140/10.01.94 г. по гр.дело № 397/93 г. на ВКС 5-членен състав, решение № 688/09.07.2003 г. по гр.дело № 593/2002 г. на ВКС IV г.о.
Ответниците по жалбата не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Обжалваното определение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че ищецът Л. Д. е предявил иск с пр. осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено спрямо М. и Ф. Д., че към образуване на ТКЗС към 1958 г. наследодателят на ответниците М. Й. Д./А. И. Д./ не е бил собственик на имот с кад. № *по картата на землището на [населено място], представляващ ливада с площ от 3 845 дка в м.”З. л.”.
Прието е, че с влязло в сила решение № 293/0707.2006 г. по гр.дело № 192/2005 г. на ЗлРС по предявен иск с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на ответниците по иска, че С. И. Д. към момента на внасяне на имота в ТКЗС е бил собственик на ? ид.част, а наследодателят на ответниците М. Й. Д. е собственик на останалата ? ид.част от имота.
Съдът е приел, че не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ от ищеца, тъй като при уважаване на иска правните последици на решението няма да рефлектират в правната му сфера. Според съда решението, с което се установява, че наследодателят на ответниците не е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на определен имот няма да защити същото право на ищеца.
Прието е, че предявеният иск е процесуално недопустим и поради наличието на влязло в сила решение, с което е установено, че наследодателят на ответниците е притежавал ? ид.част от имота към момента на образуване на ТКЗС. Чрез предявяване на иска според съда ще се пререши спор по който вече е формирана сила на пресъдено нещо.
При тези съображения съдът е потвърдил определението на първоинстаницонния съд, с което е върната исковата молба, като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, поставен в изложението.
С ТР № 104/07.09.2.1967 г. по гр.дело № 73/67 г. на ОСГК на ВС е застъпено становището, че по допустимостта на предявен иск съдът се произнася с определение. Прието е също че въпросът за допустимостта на иска следва да се разреши в съдебно заседание при разглеждане на делото като преюдициален въпрос с мотивирано определение.
В настоящият случай поставеният правен въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда и освен това следва да се отчете обстоятелството, че производството по делото е проведено при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. Според разпоредбите на чл. 130, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим той връща исковата молба. Преценката на допустимостта на иска съдът извършва преди връчване препис от исковата молба за отговор на ответника. В разпоредбите на ГПК, който е в сила към настоящия момент липсва императивна разпоредба процесуалното правомощие на съда по проверка допустимостта на иска да се извърши в открито съдебно заседание.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, поставен от жалбоподателя.
С ТР № 13 по гр.дело № 5/76 г. на ОСГК на ВС е застъпено становището, че нарушението на чл.208, ал.1 ГПК/отм./, свързано с участието на съдия или съдебен заседател при решаване на върнатото от втората инстанция дело за ново разглеждане води до неправилност, а не до нищожност на поставеното съдебно решение, че втората инстанция не е оправомощена от закона да обезсили такова решение и да прекрати производството по делото с връщане на същото на първата инстанция, а е задължена, като отмени решението на първата инстанция да даде ход на делото по реда на чл.210 ГПК/отм./ щом като то се намира за втори път пред втората инстанция.
Поставеният правен въпрос не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил правните му изводи. Освен това и по този правен въпрос следва да се отчете наличието на новия процесуален ред по който е проведено производството по делото – ГПК в сила от 01.03.2008 г., а цитираната практика касае отменен процесуален ред, както и обстоятелството, че правният въпрос касае правилността на обжалваното определение. Последното подлежи на преценка само ако се допусне касационно обжалване на определението на СмОС, при наличие на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и/или 3-та ГПК, основание за което съдът намира, че не се установява.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по третия правен въпрос, формулиран в изложението. С решение № 688/09.07.2003 г. по гр.дело № 593/2002 г. на ВКС IV г.о. е прието, че ищецът е длъжен да изложи в исковата молба обстоятелствата, на които основава иска си, а правната квалификация се определя от съда, че идентичността на подлежаща на реституция земеделска земя се определя към момента на внасянето й в ТКЗС. С решение № 410/10.01.94 г. по гр. дело № 397/93 г. на ВКС 5-членен състав е застъпено становището, че е недопустим иск за собственост преди възстановяване собствеността на земеделските земи в реални граници съгласно план за земеразделяне, като преждевременно предявен при липса на интерес от търсената с него защита. В същото решение е прието, че съобразно изложените обстоятелства, на които се основава исковата претенция основанието на иска е квалифицирано по чл.108 ЗС, а не по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.
Правният въпрос съдът не е разрешил в противоречие с разрешението, дадено в посочените решения на състави на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на СмОС по поставените правни въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 167 от 25.05.2011 г. по в.ч. гр. дело № 240/2011 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 359/12.04.2011 г. по гр.дело № 334/2010 г. на Златоградския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: