О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
София, 29.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.06 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1153/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Етажна собственост „К. С.”, м.”С. И.”, [населено място], чрез адвокати Я. М. и Д. М. , с вх.№3209/30.09.2011 г. на Благоевградския окръжен съд, срещу решение №363 от 25.07.2011 г. по в.гр.д.460/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, с което след частична отмяна на решение №898/09.02.2011 г. по гр.д.№806/2010 г. на Разложкия районен съд, е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу касатора при условие на евентуалност, иск с правно основание чл.40 ЗУЕС, като са отменени всичките решения на общото събрание на собствениците, проведено на 24.03.2010 год. Районният съд е отхвърлил главния иск, предявен [фирма] срещу Етажна собственост „К. С.”, [населено място] с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД, за установяване по отношение на Етажната собственост несъществуване на правоотношенията, възникнали от решенията на същото общото събрание на собствениците, поради тяхната нищожност-взети в нарушение на императивни правила за свикване на общото събрание. Производството по евентуалния иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС е прекратено, защото съдът е приел, че искът е преклудиран, като предявен след изтичане на срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС, който в случая е започнал да тече на 25.03.2010 г., когато отвън на входната врата на комплекс „К. С.” е залепено съобщението, с което неприсъствалите на събранието собственици на апартаменти са уведомени, че протоколът от събранието е изготвен и регистриран в Кметство [населено място], като при поискване може да бъде предоставен за запознаване на всеки собственик. Срокът по чл.40, ал.2 ЗУЕС е изтекъл на 08.04.2010 г. , а исковата молба е постъпила в съда на 25.05.2010 г.
Благоевградският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение, само в частта, с която е прекратено производството по евентуалния иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, защото е приел, че съобщението за изготвения протокол от общото събрание не е връчено на собствениците по реда на чл.13, ал.4, към който препраща чл.16, ал.7 ЗУЕС, поради което и преклузивният срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС не е изтекъл. Въззивният съд е приел още, че проведеното на 24.03.2011 г. общото събрание на собствениците в Етажна собственост „К. С.” е свикано в нарушение на чл.13, ал.1 и ал.4 ЗУЕС в редакция ДВ бр.6/23.01.2009 г., действаща към момента на свикване и провеждане на общото събрание-поканата нито е била връчена лично на [фирма], като собственик на 32 обекта в етажната собственост, нито е била залепена на външната врата на всеки самостоятелен обект. В случая не е доказано и изискването за връчване на поканата по реда на чл.13, ал.4 ЗУЕС- представителите на [фирма] да са отсъствали или да са отказали връчването й.
Касаторът Етажна собственост ”К. С.” твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа, че не са нарушени правилата за свикване на общото събрание на собствениците, защото ищецът [фирма] е възпрепятствал достъпът до сградата, поради което залепването на поканата върху външната страна на самостоятелните обекти е било невъзможно. Самият ищец е признал, че до датата на провеждането на общото събрание-24.03.2010 г., ключ и достъп до единствената външна врата на сградата е имал само той, поради което с поведението си фактически е отказал да получи поканата. Подържа всичките основания за достъп до касация, като поставя правния въпрос, който може да се квалифицира като такъв дали следва да се счита за редовно връчена по реда на чл.13, ал.4 ЗУЕС, в редакция ДВ бр.6/2009 г., поканата, залепена на единствената външна/входна/ врата на сградата, на собственик, ключ от която има единствено той, и който възпрепятства връчването на поканата по указания в закона ред. Формулира и въпрос дали е допустимо взетите решения от ОС на ЕС при евентуални нарушения да бъдат санирани?
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Първия поставен въпрос не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото чрез него касаторът цели да се приеме нова фактическа обстановка, а именно, че ответникът фактически е отказал връчването на поканата за общото събрание на собствениците и касационният съд, в разрез с нормата на чл.13, ал.4 ЗУЕС, в редакцията ДВ бр.6/2009 г., да приеме, че то е редовно свикано. По този начин се цели касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК да подмени решаващите правомощия на въззивния съд.
Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация, а именно чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Голословни са твърденията, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът нито е представил, нито дори е посочил решения, в които ВКС да се е произнесъл в противоречие с изводите на Благоевградския окръжен съд. По поставения конкретен правен въпрос няма формирана съдебна практика.
Представените решения на Добричкия районен и окръжен съд, както и на Несебърския районен съд няма данни да са станали окончателни, поради което не формират съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР1-2010-ОСГКТК. Подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК не е обосновано с предпоставките за това, а именно че чрез нуждата от изправително тълкуване на евентуална неясна или непълна правна норма, или поради промяна в законодателството, да се налага преосмислянето й. При това чл.14, ал.1-6 ЗУЕС е изменен с ДВ бр.57 от 2011 г., поради което исканото произнасяне по отменената му редакция не би имало значение за точното приложение на закона в действащата му понастоящем редакция, както и за развитието на правото.
Вторият поставен въпрос за санирането на решението на Общото събрание на собствениците с последващото решението от 23.03.2011 г., на което е прието и решение за изрично потвърждаване на решенията на предходното общо събрание, няма никакво значение за правните изводи на въззивния съд. Въззиваемата Етажна собственост „ К. С.” не се е позовала на това решение в отговора си на въззивната жалба, поради което не може да бъде обсъждано в касационното производство..
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №363 от 25.07.2011 г. по в.гр.д.460/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, в частта, с която на основание чл.40, ал.1 ЗУЕС са отменени всичките решения на общото събрание на собствениците в етажна собственост „К. С.”, проведено 24.03.2010 год.
В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: