О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
гр. София, 30.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет осми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2172 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. П. Г. срещу определение № 2057 от 21.06.2017г. по ч.гр.д. № 2478/2017г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане частната й жалба – вх. № 55267/11.05.2017г. против разпореждане от 21.04.2017г. по гр.д. № 56/ 2017г. на Окръжен съд – Монтана за оставяне без движение исковата молба и са дадени указания за отстраняването им.
Частният жалбоподател иска отмяна на определението като неправилно по съображения, подробно изложени в частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Апелативният съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Изложени са съображения, че разпореждането за оставяне без движение на исковата молба, не е от кръга на визираните в чл.274, ал.1 ГПК съдебни актове, доколкото не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е изрично предвидено от закона. Посочено е, че исканията в частната жалба за отмяна на определения на районния и окръжния съд във връзка с подсъдността са недопустими, тъй като Г. вече е упражнила правото си на жалба против постановеното от районен съд – М. определение за изпращане на делото по подсъдност на окръжния съд и въпросът за подсъдността е разрешени с влязъл в сила съдебен акт.
Определението е правилно.
Разпореждането за оставяне без движение на исковата молба и даване на указания от първоинстанционния съд не възпрепятства развитието на производството, поради което не попада в категорията на актовете по чл.274, ал.1, т.1 ГПК, подлежащи на инстанционен контрол. Не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като законът не предвижда самостоятелно обжалване на разпореждането, с което се дават указания във връзка с отстраняване на нередовности на исковата молба.
Предмет на частното производство пред апелативния съд не може да бъде определението на окръжния съд, с което е потвърдено определението на районния съд за изпращане по подсъдност на делото на окръжен съд, доколкото апелативният съд не може да осъществява касационен контрол. Дори да се приеме, че предмет на върната от апелативния съд частна жалба е и определението на окръжния съд относно подсъдността, то жалбата е недопустима, предвид депозирането й на 11.05.20017г. след изтичането на преклузивния срок за обжалване, тъй като определението на ОС-Монтана е съобщено на частната жалбоподателка на 29.03.2017г.
Останалите оплаквания в частната жалба са неотносими към предмета на настоящото производство, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Предвид изложеното, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2057 от 21.06.2017г. по ч.гр.д. № 2478/2017г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.