О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№538
Гр. София, 31.10.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д. № 2390 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Т. от [населено място] против Решение № 60 от 23.02.2018 г. по в. гр. д. № 781/2017 г. на Хасковския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 279 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 1211/2016 г. на Димитровградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Д. И. С. и Д. К. Т. иск с правна квалификация чл. 33, ал. 2 ЗС- за признаване правото на изкупуване на ? /една втора/ идеална част от следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ с административен адрес [населено място], [улица]-2, с идентификатор № 21052.1015.356.1.2 по кадастралната карта на [населено място], със застроена площ от 112.60 кв.м., ведно с прилежащите избено помещение № 8 и таван № 4, както и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, както и ГАРАЖ № 7 с идентификатор № 21052.1015.356.1.26, на административен адрес [населено място], [улица], със застроена площ от 17.45 кв.м, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, и двата самостоятелни обекта находящи се в сграда с идентификатор № 21052.1015.356.1.26, за сумата от 9900 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, като основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, че „съдът, в противоречие с практиката на ВКС, се е произнесъл без да е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и по конкретно свидетелските показания на свидетелите на ищцата, като не се е мотивирал защо приема едни и не кредитира други“. Поддържа се и становище за „очевидна неправилност” на атакуваното решение като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, като се излага становище, че въззивното решение е постановено при нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на събраните по делото гласни доказателства и при липса на мотиви в тази му част.
Ответниците по касационната жалба- Д. И. С. и Д. К. Т. са депозирали по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмени отговори, с които молят касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК основания за това. Претендират да им бъдат присъдени направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Допускането на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК на въззивното решение на Хасковския окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при което касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от оплакванията му в касационната жалба, а разполага с възможността единствено въз основа обстоятелствената част на изложението да конкретизира, уточни и квалифицира посочения от касатора въпрос /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Релевираните от касатора оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства имат отношение не към преценката за допускане на касационното обжалване, а към тази за евентуална неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3, предл.2 ГПК във фазата на разглеждане на касационната жалба. В конкретния случай решаващият мотив, с оглед на който въззивният съд е потвърдил отхвърлителното първоинстанционно решение, е изводът за предявяване на конститутивния иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок, доколкото от събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищцата е узнала за извършеното от ответника Д. С. разпореждане през м.декември 2015 г., докато исковата молба е заведена на 29.09.2016 г. По отношение на този обуславящ изхода на делото извод касаторът не е формулирал какъвто и да е правен въпрос, а изложените доводи и оплаквания срещу кредитирането на свидетелските показания досежно момента на узнаване на процесната сделка, както вече беше посочено, са ирелевантни за настоящата фаза на касационното производство. Само за пълнота следва да се отбележи, че не е налице противоречие в изнесените данни от двете групи разпитани свидетели пред първоинстанционния съд относно момента на узнаване на сделката от ищцата, тъй като показанията на свидетелите се отнасят до различни факти, поради което правилно въззивният съд е възприел показанията на свидетелите, сочещи на това узнаване към по-ранния момент /м.декември 2015 г./, без това да е свързано с пряко опровергаване на показанията на свидетелите В. И. и Е. И., които уведомили ищцата за сделката през м.август 2016 г. В този смисъл въззивният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, поставяйки в основата на фактическите си изводи показанията на първата група свидетели, тъй като в дадените показания не е налице противоречие относно едни и същи факти, което да обуслови тяхното обсъждане в условията на конкуренция и обосноваване защо се дава вяра на едни доказателства за сметка на други.
С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация направените от последните разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, а именно сумата от 300 лв. на Д. И. С. и сумата 600 лева на Д. К. Т..
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 60 от 23.02.2018 г. по в. гр. д. № 781/2017 г. на Хасковския окръжен съд, по касационната жалба на Д. Т. Т. от [населено място].
ОСЪЖДА Д. Т. Т. от [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Д. И. С. от [населено място] сумата 300 лв. разноски в касационното производство.
ОСЪЖДА Д. Т. Т. от [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Д. К. Т. от [населено място] сумата 600 лв. разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: