4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
София, 31.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………….………….…..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т.. д. № 2719 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ГПК, ал. 3, т. 1 ГПК – във вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е било образувано по две частни касационни жалби, подадени от въззивниците по ч. гр. дело № 2755/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, срещу постановеното от него определение № 2006/2.VІ.2018 г., с което е било потвърдено протоколно определение на СГС, ГК, с-в І-9, от откритото съдебно заседание на 22.ІІІ.2018 г. по гр. дело № 1203/2016 г. в частта му за спиране на първоинстанционното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК: „до приключване на спора по гр. дело № 65/2015 г. по описа на Окръжен съд – Видин” с влязло в сила решение.
Частната касационна жалба с вх. № 13737 от 25.VІІ.2018 г. на Ц. Г. Д. от София, действаща лично и в качеството си на едноличен търговец с фирмата „Ц. Д.”, е била подадена против горепосоченото въззивно определение с наведеното в нея общо оплакване за неговата неправилност /незаконосъобразност/, поради което тя претендира касирането му.
Идентична – като предмет, оплакване и искане за възобновяване на спряното производство пред СГС – е и частната касационна жалба с вх. № 15566/5.ІХ.2018 г., подадена от А. М. Х. от София (съпруг на частната касаторка Д.) срещу същото определение на САС.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната си касационна жалба Д. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в определение № 423/25.VІ.2013 г. на състав на ІІІ-то г.о- по ч. гр. дело № 2708/2013 г., така и в определение № 64/5.ІV.2017 г. на състав на І-во г.о. по ч. гр. дело № 996/2017 г., по следния процесуалноправен въпрос: „Налице ли са предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото заради друго висящо производство, което се развива между страни, различни от тези по настоящето, поради което последните няма да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на решението?”
Съответно в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към своята частна касационна жалба А. М. Х. обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Опр. № 423/25.VІ.2013 г. на ІІІ-то г.о. по ч. гр. дело № 270/2013 г., както и в Опр. № 64/5.ІV.2017 г. на І-во г.о. по ч. гр. дело № 996/2017 г., по идентичния процесуалноправен въпрос: „Налице ли са предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото заради друго висящо производство, което се развива между страни, които са различни от страните по настоящето и затова няма да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на решението?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация „Инвестбанк” АД-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за пороци на атакуваното въззивно определение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, наведени във всяка една от двете частни касационни жалби, претендирайки за потвърждаване на атакувания съдебен акт, както и за присъждане на възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Инвокирани са доводи, че междувременно, със своя молба изх. № 5145-2600/5.VІІ.2018 г. по чл. 230, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, банката била поискала възобновяване на спряното дело, висящо пред СГС: предвид влизането в сила на решението по делото пред ОС-Видин, а това обстоятелство лишавало и двете частни касационни жалби от правен интерес.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК (във вр. чл. 61, ал. 2 ГПК) и подадени от надлежна /въззивна/ страна в частното производство пред САС, както частна касационна жалба на Ц. Г. Д. от София (действаща лично и в качеството си на ЕТ с фирма „Ц. Д.”), така и частната касационна жалба на А. М. Х. от София, ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Предвид идентичното съдържание на двете жалби и на изложенията към тях по чл. 284, ал. 3 ГПК, преценката за допустимостта на атакуваното с тях въззивно определение до касационен контрол ще следва да се извърши общо.
За да потвърди протоколното определение на СГС по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК въззивната инстанция е констатирала, че предмет на другото дело /това, което е висящо пред ОС-Видин бел. на ВКС/ е установяване в отношенията между същата кредитна институция /”Инвестбанк” АД-София/ и кредитополучателя „Лоза Ракитница” ООД съществуването на вземане по договор за банков кредит № 02-Р/2006 г.-ДФЗ, предмет на издадената в полза на банката заповед за изпълнение, докато предмет на разглеждане по настоящето дело пред СГС е отрицателен установителен иск за признаване, че не съществува ипотечно задължение на ищците Цв. Д. и А. Х. по отношение на „Инвестбанк” АД, понеже било новирано кредитното задължение Анекси с пор. №№ 4, 5 и 6от 8.VІІ.2013 г. , с които е прекратен първоначалния договор за банков кредит /№ 02-Р/2006 г.-ДФЗ/, сключен е ново договор, при нови условия, за което ищците, в качеството им на ипотекарни длъжници, не са уведомявани, съответно – не са се съгласявали. По същество констатацията на САС се свежда до идентитет по отношение на една от страните по двете дела, а именно „Инвестбанк” АД, въз основа на което обстоятелство е изграден и решаващия правен извод за преюдициалното значение, което влязлото в сила решение по делото, висящо пред ОС-Видин, би имало за правилното решаване на спора по делото пред СГС, по което е било постановено протоколното определение за спиране на исковото производство.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния обжалван акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е релевантен за изхода на делото, да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че в изложенията по чл. 284, ал. 3 ГПК към всяка от двете частни касационни жалби е формулиран един и същ правен въпрос, който обаче е различен от произнасянето на въззивната инстанция: досежно констатацията й за частично съвпадане на страните по двете дела в лицето на ответната „Инвестбанк” АД-София. При това положение, след като липсва главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от двамата частни касатори допълнителна предпоставка по т. 1 на същия законов текст. Що се отнася до практиката на ВКС, обективирана в двете постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 423/25.VІ.2013 г. на ІІІ-то г.о. по ч. гр. д. № 2708/2013 г., както и определение № 64/5.ІV.2017 г. на І-во г.о. по ч. гр. д. № 996/2017 г., тя се отнася изключително до спорове с вещноправен характер и затова е неотносима към настоящата хипотеза на разпростиране на силата на пресъдено нещо спрямо трети лица – конкретно предвид акцесорно правно положение на частните касатори Д. и Х., като ипотекарни длъжници за дълга на „Лоза Ракитница” към „Инвестбанк” АД.
При този изход на делото в настоящето частно касационно производство по чл. 274, ал. 3 ГПК и предвид изрично направеното от ответната по касация кредитна институция искане с правно основание по чл. 78, ал. 8 ГПК, двамата частни касатори Цв. Д. и А. Х. ще следва да бъдат осъдени да й заплатят ОБЩО дължимо юрисконсултско възнаграждение от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), чиито размер е определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ – във вр. чл. 25, ал. 2, предл. 2-ро от Наредба за заплащане на правната помощ, приета с ПМС № 4/2006 г. (обн. ДВ, бр. 5 от 2006 г.).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2006 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 27.VІ.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 2755/2018 г.
О С Ъ Ж Д А частните касатори Ц. Г. Д., ЕГН [ЕГН] и А. М. Х., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], ул. „Гео Милев” № 35, вх.„Б”, ет. ІІІ, ап. № 14 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛИНЕИ 3 и 8 ГПК – да заплатят ОБЩО на ответната по касация „Инвестбанк” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. „България” № 85, юрисконсултско възнаграждение в размер на СУМАТА от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2