О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
София, 06.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4113 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Бизнес център „Д. 2” против решение от 10.02.2015г. по гр.д.№ 6379/2014г. на СГС, с което е потвърдено решение от 15.02.2014г. по гр.д.№ 35522/2012г., с което е уважен иск по чл. 40 ЗУЕКС, предявен от У. С. Е. като е отменено решенията на Общото събрание на етажната собственост, „Бизнес център Д. 2”, [населено място] [улица], проведено на 28.06.2012г., обективирано в т.2 от протокола от същата дата, с което е определен размера на дължимите вноски от етажните собственици както следва: за [фирма] – 780 лв. + 80 лв. за паркоместа и 103 лв. за асансьор, за [фирма] – 486 лв.,за Р. Д. – 156 лв. и за Й. Йорданов – 20 лв.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон – чл. 51 ЗУЕС. Според касатора разпределението на разходите за консумативи следва да става в зависимост от обема и начина на ползване.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос: 1. как следва да се разпределят между отделните собственици разноските за ЕС за поддръжка и управление на общите части. 2. как следва да се тълкува правилото на чл. 51 /всички алинеи/ относно начина на разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части. Касаторът се позовава на решението по гр.д.№ 6829/2014г. на ВКС І гр.о. Тезата е, че с определението по чл. 288 ГПК по това дело не е допуснато касационно обжалване и е влязло в сила решение на общото събрание в същия смисъл, в който е сега отмененото решение. Така се обосновава съществуването на противоречива практика, тъй като са налице две влезли в сила възивни решения по един и същ въпрос. Твърди се и наличието на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК защото ЗУЕС е нов закон и съдебната практика не е разглеждала до сега смисъла на нормата на чл. 51 всички алинеи.
Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касация, тъй като не е доказано наличието на противоречиви решения по приложението на чл. 51, ал.1 ЗУЕС защото не е установено, че оспореното решение на общото събрание е взето съобразно нормата на чл. 51, която е императивна, а се правят за първи път пред касационната инстанция доводи и възражения по съществото на спора.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е в законово установения едномесечен срок от У. С. Е. иск по чл. 40 ЗУЕС да се отменят решенията на Общото събрание на етажната собственост, „Бизнес център Д. 2”, [населено място] [улица], проведено на 28.06.2012г., обективирано в т.2 от протокола от същата дата, с което е определен размера на дължимите вноски от етажните собственици както следва: за [фирма] – 780 лв. + 80 лв. за паркоместа и 103 лв. за асансьор, за У. С. Е. – 486 лв.,за Р. Д. – 156 лв. и за Й. Йорданов – 20 лв. Оспорено е и решението на общото събрание от същата дата, с което е определен размера на месечен бюджет в размер на 1607 лв., но в тази част иска е отхвърлен и решението е влязло в сила.
РС е приел, че разпределението на месечните вноски между съсобствениците не е извършено според правилото на чл. 51, ал.1 ЗУЕС, според който „разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите”.
Въззивният съд е възприел изводът на РС, като е допълнил, че нормата е императивна и изисква всеки от собствениците, обитателите и ползвателите трябва да плаща по равно. Относно това, кои са обитатели и кои ползватели, съдът се е позовал на законовите дефиниции, дадени в пар.1 т. 5 и 6 от ЗУЕС. Ползвател не е лице, което ползва самостоятелен обект, а лице, което има вещно право на ползване, поради което обема на ползване не може да е критерии за разпределение на разходите. Обстоятелството, че тези, които не ползват обекта си повече от 30 дни не плащат разходи не е приет като аргумент за противното.
Касаторът се позовава на Р № 78/13.05.2015г. по гр..д.№ 6829/2014г. на ВКС І гр.о.І гр.о., но с него не е разгледан този въпрос, а по въпроса „оспорване на решение от дневния ред на общо събрание на ЕС за приемане отчета на управителя за изразходваните средства за управление и поддръжка на общите части представлява ли оспорване на самия отчет като акт на управление на ЕС”. Това дело е било между същите страни, но предмет на обжалване е било друго предходно решение, взето от общото събрание, проведено на 22.12.2011г. С определението по чл. 288 ГПК по същото дело не е допускано касационно обжалване на въззивното решение частта, касаеща решението по т.3 от дневния ред – решение за определяне на месечните вноски за поддържане на общите части на етажната собственост, защото не е бил формулиран въпрос в изложението, който да кореспондира на това решение на общото събрание. Така касационната инстанция не се е произнасяла с решение по чл. 290 ГПК по този въпрос, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
В частта, с която е потвърдено решението на РС, с което е отхвърлен иска за отмяна на решението на общото събрание, проведено на 22.12.2011г. по т.3 – определяне на месечните вноски за поддържане на общите части на етажната собственост, въззивното решение от 30.05.2014г. по гр.д.№ 7518/2013г. на Софийски градски съд е влязло в сила. Според касатора, това решение противоречи на въззивното решение по настоящото дело, защото и двете касаят един и същ начин на разпределение на месечните вноски на етажните собственици за поддръжка и консумативи.
Протокола от общото събрание, проведено та 22.12.2011г. по т.3 /предмет на приключилото гр.д.№ 6829/2014г. с предмет – въззивно обжалване по в.гр.д.№ 7518/2013г. на Софийски градски съд, е представен и по настоящото дело. Видно от същия, с него не са определени месечни вноски в посочения размер по решението, предмет на иска по чл. 40 по настоящото дело. С протокола от 22.12.2011г. е разисквано как да се определят вноските, но размери не са приемани. Коментирано е, че следва да се приложи чл. 51 ЗУЕС, но критерии и точен размер на вноски не е приет. В решението, предмет на настоящия спор са определени различни парични суми за собствениците. Не е ясно каква част от тези суми са за поддръжка и каква за управление на ЕС, не е ясно и по какъв критерии са определени тези суми. В начина на разпределение не са включени изобщо обитатели и не е ясно дали има ползватели, въпреки че е ясно, че има паркоместа. Не е ясно и кой от етажните собственици колко обекта има, което има значение поради това, че разходите се разпределят между собствениците. Тъй като не е налице идентичност във взетото решение по т.3 от общото събрание, проведено на 22.12.2011г. и решението по т.2 от общото събрание, проведено на 28.06.2012г., то не е налице и противоречие между въззивното решение от 30.05.2014г. по гр.д.№ 7518/2013г. на Софийски градски съд и обжалваното сега решение.
По въпроса „как следва да се разпределят разходите според всички алинеи на чл. 51 З.”, съдът намира, че не следва да допуска касационно обжалване. Преценка на общото събрание е кои разходи са за упарвление и поддръжка, а след като са определени, нормата ясно посочва, че те следва да се разпределят по равно между собствениците, но според притежаваните от тях обекти, обитателите и ползвателите. Нормата е ясна, поради което не се допуска касационно обжалване за тълкуването й.
По изложените съображения и на трите наведени основания не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.4 във вр. с чл. 81 ГПК, на ответника по касация следва да се присъди претендирания от него адвокатски хонорар в размер на 720 лв., за който се представя договор за правна помощ и кредитен банков превод за плащане на същата сума.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ Д. касационно обжалване на въззивно решение от 10.02.2015г. по гр.д.№ 6379/2014г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от „Бизнес център „Д. 2”.
ОСЪЖДА етажната собственост „Бизнес център Д. 2”, [населено място] [улица] да плати на „У. С. Е. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 720 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: