О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
София, 30,06, 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.06. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №144 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Л. Ц. С., чрез адв. И, с вх. №4045/21.01.2010 год. на Софийския градски съд срещу Решение от 27.11.2009 год. по гр.д. №3660/2008 год. на Софийския градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 04.01.2008 год. по гр.д. №4232/2007 год. на Софийския районен съд, 65 състав, в частта, с която е отхвърлен искът на касатора против ЗК”О”А. с правно основание чл.411, ал.1 ТЗ, отм. за разликата над присъдената сума от 667 лв. до пълния предявен размер от 2 000 лв., представляваща претендирано застрахователно обезщетение по риска”трайно загубена работоспособност от заболяване”; както и искът с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за разликата над уважената част от 266.80 лв. до пълния предявен размер от 2 765 лв., представляваща неустойка за забава за исковия периода от 02.03.2004 год. до 27.02.2007 год. Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че застрахователното обезщетение следва да се определи съобразно решението на НЕЛК, с което е отменено решението на ТЕЛК относно определения с него на касатора- ищец 91.9% трайно намалена работоспособност и с решението на НЕЛК този процент е намален на 87.06 %. Въззивният съд също е възприел и определения от районния съд за начален момент на изпадане на застрахователя в забава датата 02.06.2004 год.- следващия ден след датата на постановяване на решението на НЕЛК, когато е определен нов процент на загубена работоспособност.
Касаторът подържа, че в обжалваната част си част въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което са налице основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Навежда довода, че застрахователното обезщетение е следвало да бъде определено съобразно решението на ТЕЛК№0435 от 23.01.2004 год., защото само то е постановено в срока на действие на застрахователния договор. Решението на НЕЛК №091 от 01.06.2004 год. е постановено след срока на застрахователния договор. Твърди, че при определяне размера на застрахователното обезщетение не е съобразен фактът, че дори да се приеме,че с решението на НЕЛК е определен нов размер на загубена работоспособност- 87.6%, то до този размер е потвърдено решението на ТЕЛК, поради което застрахователят е в забава за този процент от 02.03.2004 год.
Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно, че разрешаването на въпросите за влизане в сила и приложение на решенията на ТЕЛК, преразглеждане/служебна проверка/ на решението на ТЕЛК от НЕЛК; действие на решението на ТЕЛК в периода до произнасяне на НЕЛК, както и действие на решението на НЕЛК за периода от влизане в сила на решението на ТЕЛК и занапред, след датата на неговото постановяване, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Допълнително се позовава и на постановяването на обжалваното въззивно решение в противоречие със съдебната практика- решение №759 /2007 год. и решение №3807/2007 год. ,двете на ВАС, VІ състав, които не са приложени по делото, което би могло да се квалифицира като основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Не са налице изчерпателно посочените в чл.280, ал.1 ГПК основания за достъп до касация. Поставените от касатора правни въпроси са относими към изводите на съда по спора между страните по кое решение: това на ТЕЛК или на НЕЛК следва да му се определи процентът трайно загубена работоспособност. Приетото отменителното действие на решението на НЕЛК засяга твърдяната от него неправилност на обжалваното въззивно решение, която не може да представлява същевременно и основание за селектиране на касационната жалба. Нормата на чл.280, ал.1 ГПК не препраща към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. При това въпросът за влизане в сила на решението на ТЕЛК, поради необжалването му от заинтересованите лица, не е обусловило правните изводи на съда. И двете съдебни инстанции са се позовали на действащата към спорното правоотношение разпоредба на чл.16, ал.2 КСО, отм., съобразно която органите на експертизата на работоспособността могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, поради което за конкретния изход по делото е без значение, че НЕЛК е била сезирана от незаинтересовано лице по смисъла на чл.16, КСО.
Не са налице и допълнително подържаните основания за допускане на касационно обжалване. Нормите на чл.16 КСО, отм., регламентиращи обжалване на решенията на органите на експертизата и тези на чл.17 КСО, отм. за влизането им в сила, са ясни и категорични, поради което не се нуждаят от изправително тълкуване. Макар и действащи към момента на спорното правоотношение, посочените правни норми са отменени, поради което и тяхното тълкуване не би било и от значение за развитие на правото, каквато задължителна предпоставка съдържа основанието за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
На второ място, по делото не са събирани доказателства кога решението на ТЕЛК е съобщено на заинтересовани лица и органи по смисъла на чл.16 ЗСО, за да се прецени моментът на влизането му в сила и евентуално в коя част. Съобразно действащата към този момент разпоредба на чл.17 КСО, отм., задължителни за всички органи и организации са само влезлите в сила решения на органите на експертизата. Дали решението на ТЕЛК е влязло в сила е въпрос на конкретно установяване, поради което моментът на влизане в сила на решенията на органите на експертизата не може да представлява основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и допълнително соченото основание за допускане на касационно обжалване – това по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Касаторът не е доказал разрешаване с обжалваното въззивно решение на поставените от него правни въпроси в противоречие с практиката на ВАС/вж. мотивите към т.3 на ТР1-2009 год. на ГК и ТК на ВКС/. Решенията, по които твърди, че са формирани противоречиви правни изводи по въпросите, имащи значение за конкретния спор, не са представени, като дори не са посочени и делата, по които са постановени.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 27.11.2009 год. по гр.д. №3660/2008 год. на Софийския градски съд в обжалваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: