О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
ГР. София, 01.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.09.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №4734/15 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. М. срещу въззивното определение на Апелативен съд В. по ч.т.д. №483/15 г., с което е потвърдено първоинстанционното за отказ касаторката да бъде освободена на осн. чл.83, ал.2 ГПК от държавна такса по заведените от нея срещу [фирма], [населено място] искове за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 60 000 лв. и на неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., от договорно неизпълнение.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Касаторката твърди, че въззивното определение противоречи на практиката на ВКС в цитираните и приложени определения по чл.274, ал.3 ГПК по въпроса: следва ли при преценка на основателността на искане по чл.83, ал.2 ГПК съдът да обсъди всички доказателства за липса на доходи или може да постанови своя акт само въз основа на притежаваната от ищеца недвижима собственост, чиято стойност при евентуално осребряване може да покрие размера на държавната такса?
Соченото противоречие не се установява: Въззивният и първоинстанционният съд са приели, въз основа на декларациите на ищцата и доказателствата за имотите, доходите, възрастта, трудовата й заетост, семейно положение и здравословно състояние, че тя може да заплати дължимата при цената на исковете държавна такса от 3 400 лв. Придобила е жилище с площ 100 кв.м. и офис с площ 19 кв.м. в [населено място], притежава по наследство ? ид.ч. от друг апартамент, има и 35 дка земеделски земи; от декларациите е видно още, че заедно със съпруга й получават пенсии в размер общо от около 1 000 лв. и имат стар автомобил „Опел”. Жалбоподателката сама е инициирала производството, така че за нея липсва моментът на изненада от разходите за процеса, тя има възможност да прецени доходите си и да предприеме необходимите й действия /сключване на заем, наем и др./, за да осигури финансови средства за воденето на делото.
Тези изводи не противоречат на практиката на ВКС, приложена към жалбата. Въззивният съд е изследвал общото материално състояние на ищцата – имотите и доходите, които има понастоящем – и е приел, че това имущество е достатъчно и използването му от ищцата / в обжалваното определение, както и в практиката на ВКС не е прието, че имотите следва да се осребряват/ може да е източник на средства за плащане на държавната такса в дължимия размер. Съвкупната преценка на относимите към освобождаването от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК обстоятелства сочи, че макар ищцата и съпругът й да са пенсионери на възраст съответно 67 и 72 г. и с тежко здравословно състояние, изискващо постоянно медикаментозно лечение и разходи от около 200 лв. месечно /според декларираното от ищцата/, тя има достатъчно източници на средства за плащане на държавната такса.
Съпоставката на конкретните фактически данни по настоящото дело с тези в приложените определения по чл.274, ал.3 ГПК също обосновава извод за липса на противоречие в преценката по чл.83, ал.2 ГПК. Освободени от д.т. с цитираните определения са страни, които са безработни, без доходи от заплата, пенсия, рента и пр. или с много ниски доходи от пенсия / 320 лв.общо за съпрузите/, с лошо здравословно състояние, без жилище или с единствено такова, в което живеят / опр. по ч.т.д. №564/10 г. на второ т.о. и по ч.т.д. №230/11 г. на първо т.о./ или страни, чиито имоти не могат да обезпечат плащането на д.т. в много висок размер – 6 698 лв. / опр. по ч.т.д. №2492/13 г. на второ т.о./.
Соченото основание за допускане на обжалването не е налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд В. по ч.т.д. №483/15 г. от 28.07.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: